Неползваните отпуски си обяснявам с това, че хората се страхуват да си ги вземат, защото безработицата е голяма и рискуват да предизвикат работодателя си да се освободи от тях. Разбирам ги – даже да го осъдят и съдът да ги възстанови на работа, едва ли ще се чувстват комфортно. Имала съм случаи един и същи човек да бъде възстановен на работа, отново освободен и пак възстановен, но обикновено това е приемливо, ако му остават година-две до пенсия, такъв срок все пак може да се изтъпри във враждебна обстановка. С две думи, има законодателство, което закриля интересите на работника, но няма социална среда, която да му гарантира, че успешно ще ползва тези интереси.
От друга страна, за да гаранттира интересите на работника и да му осигури ефективна почивка, Кодексат на труда забранява вместо ползването на отпуск да се заплаща обезщетение. Това може да стане само при освобождаването от работа. Давностният срок за заплащане на обезщетение поради неползван платен годишен отпуск е три години. Би следвало да се брои от края на следващата календарна година, през която работникът има право да ползва миналогодишния отпуск по своя преценка.Т.е. давностният срок за търсена на обезщетение за платен годишен отпуск,полагащ се и неползван през 2009 година отпуск, който може да бъде ползван като такъв най-късно до края на 2010 година, започва да се брои от 01.01.2011 г. и изтича на 31.12.2014 г.

Ralica,
Записът на заповед е ценна книга, съгласно която издателят й се задължава да заплати определената в него сума на посочено лице или на приносителят на записа, на определена дата и място. След изтичането на падежа (датата на която трябва да се заплати сумата), въз основа на запис на заповед може да се иска издаване на изпълнителен лист от съда.
Моят съвет е – внимавайте какво подписвате. Ненапразно в България и конкретно в Пловдив е познат израза “Подписал като Цалапишки кмет”. Дали наистина в Цалапица е имало такъв кмет и кой е той, историята мълчи. Но приказката е особено красноречива – подписът ангажира, включително и с пари. Затова внимавайте какво подписвате и какво пише в документа. Не е срамно като ви го предложат, да поискате време за проучване и за да се посъветвате с адвокат. Напротив – това също е начин да проверите почтеността и добронамереността на отсрещния – ако не се съгласява и бърза с подписването, значи нещо не е наред.

николета,
Осиновяването на дете става като кандидатът за осиновител бъде вписан в регистър към Службата за социално подпомагане в Общината по местоживеене. Там ще Ви предложат заявление по образец и ще Ви обяснят какви документи е необходимо да приложите към заявлението. Те са: Удостоверение, че лицето не е лишено от родителски права (от служба ГРАО); медицинско удостоверение, че е в добро физическо и психическо здраве с оглед изпълняване на бъдещите родителски задължения; свидетелство за съдимост (от съда); удостоверение, че не е под съд и следствие (от Окръжната следствена служба и от двете прокуратури – окръжна и районна – намират се в сградата .на пл. “Съединение”). Прилагат се документи за имотното състояние и за доходите, както и препоръки от близки, съседи, колеги. След като бъдете вписана в Регистъра, следва процедурата по предлагане на дете. Процедурата е малко тромава с оглед изискването за прецизен подбор на осиновителите и гарантиране интересите на детето. Не ви съветвам да търсите “втори начин”. Има легални и недотам легални агенции за осиновяване, които вършат работа точно колкото агенциите за недвижими имоти – основно за да си заработят комисионните.
Елена Сиракова, тел. 0888229077.