Само не разбирам как някои потребители по-горе първо искат хороскоп (все едно хората, които се грижат за този сайт, си нямат друга работа), а после пишат едни “дълги и широки” съчинения за гадатели (дори аз с моите скромни познания по темата знам, че Астрологията, както и Номерологията са науки, за разлика от хвърлянето на боб )

До Краси : Извинете, но смятате ли, че е нормално да пишете коментар за смъртта под статия за любовен хороскоп ?!?!

Love is everywhere!!!

Разбира се, лесно е да си го кажем по този начин, но когато се сблъскаме очи в очи с нея, малко могат да запазят силата на духа си.

Как може да я приемем, когато тя отнема най-близките ни? Как може да сме подготвени, осъзнавайки, че повече никога няма да видим човека, който си отива, няма да сме способни да го прегърнем, да разговяраме, да плачем и да се смеем заедно с него. Как може да свикнем с мисълта, че него вече го няма?Моментът на адаптация е най-труден. Съзнателно, починалият е присъствал в живота ни, повече или по-малко. Колкото по-привързани сме били към него, толкова по-голяма ще е болката. Неизбежно е да не ни боли…

Няма нищо нетипично в това, още по-малко срамно. Лесно може да си кажем „Такъв е животът“, но в моменти на силна мъка, трудно сме способни да разсъждаваме трезво, още по-малко философски.

Смъртта се разбира в различните култури съвършено противоположно. В съвремието тя е нещо лошо и болезнено за семейството и обществото, но при първите жители на българските земи - траките - смъртта е била оценявана позитивно - като избавление от трудния земен живот. Хората са се обличали с бели одежди и са празнували, когато някой е починел. Нещо повече, за всяка жена е било чест да съпроводи съпруга си в неговия път, като бъде погребана жива заедно с него. Траките са погребвали воините си, заедно с конете и кучетата им, както и златото на мъртвия.

Съвременното възприемане на смъртта е строго индивидуално. Всеки я приема по-различен начин. Има и хора, които просто не могат да я приемат.

Много често силната емоционална близост със загинал човек може да отключи болезнени депресивни състояния и емоционална нестабилност. Страдащият от загубата често сам е склонен да сложи край на живота си, защото не може да приеме да продължи напред без починалия човек до себе си.

Други много по-лесно преодоляват болката от загубата. Те страдат, но са наясно, че животът им продължава и такава е божията повеля – хората да се раждат и умират.Още от появата ни на този свят, нашата цел е една и тя е главният навигатор, който определя житейския ни път, макар и на подсъзнателна основа – да се размножим и оставим потомство след смъртта си. Всичко останало са цели, придобити и развити в процеса на съществуването ни, изцяло на съзнателно ниво. Затова и радостта от всяка постигната цел не може да ни осигури пълното истинско дълготрайно щастие, с което ни дарява раждането на собственото ни дете. Разбира се, с всеки личен успех, ние изпитваме удовлетвореност, радваме се, но колко дълго трае моментът на триумф след постигнатото? Обикновено по-кратко отколкото ни се иска.

Така е устроен човекът. Ние се вглъбяваме толкова много в личния си живот, оставяме се на проблеми от всякакво естество да тормозят мислите ни, често живеем механично, без реално да се наслаждаваме на живота, докато го имаме.

Появата на подобни мисли е неизбежна, когато се сблъскаме със смъртта. Осъзнавайки колко безпощадно кратък е животът, си правим равносметка как ли го живеем и ще оставим ли нещо след нас един ден, когато тя сполети и нас?

Колкото и философски да гледаме на този съвсем естествен процес, не може да избягаме от болката и усещането на празнина. Чувството, че някой си е отишъл от този свят не ни дава мира. Успокояваме се с мисълта, че той може да е отишъл на по-добро мястo и че така е било писано. В крайна сметка така е предопределено – хората да се раждат и умират.

И все пак страдаме. И това е естествено. Дори привидно да се сдържаме, болката може да е вътре в нас, да предпочитаме да сме сами в мъката си, сами да я преодолеем.

Всеки възприема смъртта по различен начин и по различен начин я преодолява. Колкото и да ви е мъчно, това е необратим процес. За съжаление е неизбежно и всеки ще я срещне. Затова бъдете щастливи тук и сега, радвайте се на живота си и не оставяйте на дребните неща да ви измъчват.

Това, което е истински значимо са моментите с хората, които ни обичат и които ние обичаме. Това, което е безценно е чувството, че завинаги ще останем да живеем чрез поколението, което ще остане след нас. Такива са законите на живота. Така се развиваме и изграждаме. А кой знае, един ден човечеството може да успее да открие тайната на безсмъртието …

В крайна сметка мнението за тях е доста противоречиво – доверие, примесено със страх и недоверие. И онази притегателна сила …

Не настръхвате ли като си помислите, че е възможно някой, само с поглед, докосване, концентрация, да проникне в мислите ви, да види отвъд тях и да очертае посоката на бъдещето ви? Несъмнено е вълнуващо, но и доста страшничко…Голяма част от нас са скептични. Човешкото съзнание е проектирано така, че да сме недоверчиви към всякакви необясними за нас феномени. Ясновидството, гадаенето, врачуването често са заклеймявани като висше средство на манипулация или шарлатанство главно от два типа хора. Едните - силно предубедени, които не са ходили и не биха отишли на гледачка, другите, които са отишли, но са били измамени.

Следователно, гадателите-шарлатани, все пак съществуват!

Как може да разграничим истинския ясновидец от добрия манипулатор?

От гледачките, които съм посещавала през живота си лично аз, винаги съм оставала изумена. Единствената информация, която подавам за себе си е лично име и рождена дата. Всичко, което чуя след това е лаконично коментирано от мен. Старая се да пазя хладнокръвие и да не се стъписвам на нещата, които тя познава от настоящето или миналото ми.

Много хора в такива ситуации сами се подвеждат и стават по -лесна плячка за мнимите гледачки. Гадателите споменават нещо за тях въз основа на това, което са подразбрали, назовават име или буква, която може да ги насочи и в този момент човекът, на който му се пророкува, се издава. Усетил, че тя е на прав път, той сам започва да подава жокери, които ясновидката допълнително доразвива. Е да, някъде може да се обърка, но нали е човешко да се греши.ака той сам попада в капана. Истинските гадатели се разбират точно по това. Те нямат нужда от допълнителна информация. Ако зададат въпрос „За какво искаш да говорим?“ и вие отговорите „За приятеля ми“(достатъчно е име, рождена дата и максимум снимка), тя вече се е сдобила с достатъчно информация. От тук нататък мълчите и слушате.

Истинският ясновидец веднага ще подразбере дали става въпрос за болест, любовна трепет, проблеми в семейството, в работата, в образованието му. Ако ви зададе въпрос „Какво за него?“, значи вече може да си имате едно наум. С такъв подвеждащ въпрос, тя иска да ви провокира да издадете къде той има проблеми. Оттам нататък вече всичко е въпрос на въображение и изкуството й да убеждава. Всеки малко по-лабилен би се хванал.

Най-важното, когато ходите на гледачка, е да разберете, че последната, следователно най-тежката дума, е вашата. Каквото и да ви каже тя, каквото и да ви посъветва, вие сте господари на живота и най-вече на съдбата си. Тя може да ви насочи, но вие сами чертаете пътя, по който вървите.

Дали ще се доверите на гледачка или не, е въпрос на личен избор. Не си позволявайте обаче да се увлечете дотолкова, че да съгласувате с нея всеки ваш ход. Подобна зависимост единствено може да ви навреди. Може да ви се струва, че тя ви помага, но в повечето случаи, това са решения, които може да вземете и сами, без чужда помощ.

Любопитството да отидем на гледачка и да чуем какво може тя да ни пророкува, несъмнено е голямо. Но го има и страхът от това тя да види нещо лошо и неприятно за нас в бъдещето ни. В този ред на мисли, не е ли най-редно да не се месим в съдбата си, тъй като това е противоестествено и не е ли най-правилно да оставим нещата да се случват така, както са ни писани. Ако опитваме да променим хода на събитията, може да избегнем лошите изненади, но ще помрачим и щастливите моменти. А така се разваля цялата магия.