Коментари на: Притчите на Крион

От: Джиия

Джиия — Thu, 03 Jul 2008 15:34:10 +0000

Здравейте,дълбоко вярвам в истинността на вашите думи,има хора с мисия да знаят и виждат повече ,когато тази дарба е в служба на доброто,по законите- вселенски ,подобряването на общия поток енергия за човечество би бил ,все по осезаем..за будните “сетивно” пътят няма как да е лек,всеки камък по него е камък-урок.Вярвам в това ,както вярвам че всеки човек е специален,Името Джиия,с което се представих,не ми е по рождение, но преди няколко години,го чух и познах,така ми се случва понякога с хора и събития. С времето и опита,все по често се доверявам на интуицията си….удивително е как целият ни живот е едно пътешествие! Удивително е ! Как всяко, природно творение има своята мисия,своя вселенски замисъл,как човек,правейки избор,след избор….бива съавтор на своята реалност…Благодарна съм ,че прочетох тази статия,радва ме когато се докосна до мислите на хора ,като вас!
с почит:Джиия

От: Дарси

Дарси — Mon, 16 Jun 2008 09:33:45 +0000

Благодаря ,Муси ,за топлите думи и грижата,която личи в тях.Дано мъжа
на живота ми там някъде е разбрал и простил,но той замина с непосилен
товар от чувство за несправедливост и мъка.Нямаше време за него да разбере това,което аз получих като утеха.А милото ми дете много прилича на Дейвид-без карма,но с мисия,която обаче не можа да изпъл- ни,защото смъртта породи агресия и не можахме да се обединим.Много рядко родителите надмогват смъртта на децата си със смирение.Депресия
та поражда чувство за вина и кръга се затваря.
Но защо получавам неблагодарност от другото дете?То не меобвинява,че
не го обичам достатъчно,а иска да му освободя къщата,без да сеинтере сува как ще живея по-нататък.Най ме боли обаче за внучето ми,без него съм жестоко наказана,това вече е прекалено!

От: Муси Дачева

Муси Дачева — Sun, 15 Jun 2008 07:51:24 +0000

Към Дарси,
Отговор на въпроса “Каква ли е моята мисия?” можете да си дадете единствено вие, ако не в плътното ниво на сегашното си съществуване, то когато правите разбор на живота си,но на друго,по-светло място.
По-важното е че сте осъзнали,че сама сте поели тежък товар и че за това си има причини. Стигнали сте до разбирането, че сами избираме хората, с които да живеем, както и че те ни избират и нищо в нашия живот не е случайно- нито съпругът нито децата.
Добре е да поработите върху освобождаване от чувството за вина, което е много силно при вас.
Поразмишлявайте върху няколко неща:
– защо вашето дете, което е облякло дрехата на едно болно тяло, е избрало вас за майка?
– защо получавате неблагодарност от другото си дете?
– защо сте избрали да бъдете с този съпруг?
– защо той е избрал вас, носител на заболяването, и защо е избрал да се роди в умиращ род?
И се опитайте да простите най-напред на себе си!

От: Дарси

Дарси — Fri, 13 Jun 2008 11:27:00 +0000

Здравейте всички от този вълшебен сайт!
Сигурно е Пръст Божи намирането му от мен след като прочетох книгата на Р.Шварц”Храбри души”.Според нея избора на пълен с нещастие живот е
издигане душата на по-високо ниво, а с това и общото ниво на цялото човечество.Моят живот е живот на аутсайдер-първото ми желание след ка
то се омъжих беше да видя мога ли да бъда майка.Както се казва:”Вни- мавай какво си пожелаваш”.Най-желаното ми дете се бори 18 години с рядка генетична болест, на която аз съм била приносител, без да имам
хабер.Мъжът ми не можа да ми прости,че съм убиец на детето ни и на
единствения продължител на рода му от 5 безплодни чичовци и почина без да ми прости.За капак второто ми дете не иска да ме види, гони ме
от дома и смята, че преча.Каква ли е моята мисия?

От: veilet

veilet — Mon, 05 May 2008 04:03:07 +0000

Да, търся сигурен водач. Защото сама не мога да вляза в алфа ниво, а колкото до евентуалното разочарование не се притеснявам. Ще приема това, което ми е отредено. Не очаквам всичко да ми е вървяло по мед и масло. За мен е важно да намеря мисията си, защото живота си тече и съм на 40. А колко много още искам да уча и няма време да реализирам наученото. Затова търся и търся…

От: Муси Дачева

Муси Дачева — Sun, 04 May 2008 06:19:37 +0000

Към veilet,
бързите пътища не винаги са най-преките.Към мъдростта пряк път няма, напротив колкото е по-трънлив и криволичещ пътя ни, толкова повече и по разнообразни опитности усвояваме в настоящото си съществуване в тяло.
Вероятно имате предвид хипнотична регресия. Методът е много добър, но има едно важно условие. Трябва да можете да влезете в алфа ниво с водач (или сама), нещо което е по силите на малко хора, около 10 %.
Освен това, ако имате големи очаквания можете да останете разочарована, защото информацията е представена по специфичен начи и иска тълкуване.Не е толкова просто,колкото изглежда на пръв поглед.

От: veilet

veilet — Sun, 04 May 2008 05:28:11 +0000

Дано повече читатели се натъкнат на тази статия. Човек проумява истината за себе си като асоциира събития от живота си. И все пак колко ли трябва да е силна интуицията ти, да да можеш като главните герои да откриеш сам мисията си в сегашен живот?! Аз лично съм се опитвала и не преставам да го правя, но все безуспешно. Онова червейче на съмненията непрестанно ме гризе отвътре дали това е истинската ми мисия. След непрестанно умуване и категорично настоятелно търсене за истинската ми мисия стигнах до извода, че най- добре е да си направя регресия. Така ще спестя време да не си блъскам повече главата, а да пристъпя към реални мерки за изпълнение на мисията си. Но тази статия е много показателен пример, че всеки трябва да открие и изпълни мисията си, за да израстне духовно. Благодаря на публикувалите я!!!

От: Boriana Veleva

Boriana Veleva — Fri, 25 Apr 2008 09:22:18 +0000

Много хубава статия.. Побиха ме тръпки..като всеки път, когато се чувствам горда от нещо, което видя или чуя, но което не е свързано пряко с мен, или когато прочета нещо, което сякаш е трябвало да прочета точно в този определен момент и е изпълнило душата ми с надежда…

Благодаря ви!