Ето кои са тези 11 забравени закона:

Законът за Мисленето гласи, че мислите създават реалността.

Законът за Наличността гласи, че има безгранична наличност във Вселената на всичко, което желаете. Вместо да вярвате в идеята за “липсата”, е нужно да разберете, че живеем във Вселена на изобилие и има (пре)достатъчно за всички. Искреното съзнаване на това изобилие е жизнено важно за привличането на богатство и изобилие в живота ви.

Законът за Привличането гласи, че привличаш това, към което насочваш вниманието си. Обръщайки внимание на неща, които ви правят нещастни, привличате още повече от тях. Но ако се фокусирате върху нещата, които ви правят щастливи и се усмихвате, тогава ще привлечете повече от тях в живота си.

Законът за Получаването гласи, че ще получите само това, което сте готови да получите. Например, може да искате 10 000 лв. на месец, но ако не вярвате, че това е възможно или, че го заслужавате, то никога няма да ги получите.

Законът за Нарастването е свързан с нарастването и подобряването на всеки аспект от живота ви. Без значение колко добър е животът ви, винаги има място за подобрение и разширение.

Законът за Отплащането гласи “Жънеш това, което посееш”. Семената на успех или на провал посявате в живота си? В живота, това, което влагате, това получавате. Каквото правите и “изпращате” като сигнал на Вселената, това и ще получите, за добро или за лошо.

Законът за Нулевото Съпротивление е един от най-игнорираните от всичките 11 забравени закона. Но също така е и един от най-мощните от тях. Този закон гласи, че това, срещу което се съпротивляваш, продължава да съществува. Това означава, че нещата, които не харесвате, стават по-силни. Колкото повече енергия влагате в омраза и съпротивление към тях, толкова по-силни и мощни стават те. Незнанието на този закон обяснява защо толкова много хора не успяват да използват Закона за Привличането успешно. Няма значение колко трудно би могло да е в началото, трябва да се научите да игнорирате нещата, които не харесвате и да пренасочвате вниманието си към тези, които ви правят щастливи.

Законът за Прошката гласи, че за да продължите напред в живота си, е нужно да се избавите (да простите) от болезнени събития от миналото си. Незнанието и неприлагането на този закон блокира изобилието във вашия живот.

Законът за Пожертването гласи, че за да спечелиш нещо, трябва да си готов да заплатиш съответната цена. Гледайте на този закон като инвестиране в по-добро бъдеще вместо като настояща саможертва.

Законът за Почитането гласи, че 11-те Забравени Закона ще работят за вас, ако ги почитате. Ако водите недисциплиниран живот и не успявате постоянно да практикувате тези 11 закона, тогава не се учудвайте, ако се провалите.

Законът за Успеха е комбинация от всички 11 закона. Той гласи, че можете да успеете, независимо от вашата среда, или от това колко лоши са били нещата в миналото. Успехът е ваше рождено право.

Неизвестен автор

http://mislite.eu/istorii-razkazi/11-te-zabraveni-zakona-s55

Бъдете щастливи!

Изпратил: Б.Димитрова

Астрологът бил добър в работата си, но много горделив и самонадеян. Изследвайки хороскопа на султана, той се натъкнал на драматична информация – и тримата му синове ще умрат в ранна възраст. Изпълнен със самодоволство, напереният астролог съобщил това на султана с висок патетичен глас. Султанът най-напред се ужасил, а после се разгневил и заповядал да затворят предсказателя в затвора.

Минало време, султанът извикал друг астролог и му поставил същата задача. Вторият астролог бил съвсем друг по характер – разсъдлив и умерен. Той проучил хороскопа на владетеля и стигнал до същия извод като предшественика си. Приближил се смирено до него и му казал:
“Господарю! Вие ще живеете пълноценен и дълъг живот, толкова дълъг, че ще надживеете дори синовете си!”
Султанът се зарадвал от така поднесената му информация и възнаградил щедро предсказателя.

Превод: Пламена Добрева

Етикети: астролог, Притча, хороскоп, хумор
]]> http://www.temura.net/%d0%b8%d0%b7%d0%ba%d1%83%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0/feed/ 2 http://www.temura.net/%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%84%d0%b8%d0%bb%d1%82%d1%8a%d1%80/ http://www.temura.net/%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%84%d0%b8%d0%bb%d1%82%d1%8a%d1%80/#comments Tue, 27 May 2008 10:33:18 +0000 Муси Дачева http://www.temura.net/%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%84%d0%b8%d0%bb%d1%82%d1%8a%d1%80/ Веднъж при Сократ дошъл познат и казал:
- Искам да ти кажа нещо, което чух за един твой приятел.
- Чакай малко – отвърнал Сократ – Преди да ми разкажеш това, трябва да минеш през моя Троен филтър. Трябва да филтрираш това, което се каниш да ми кажеш за мой приятел.

-Първият филтър — Истина.
- Кажи ми, ти абсолютно ли си уверен, че това е истина?
- Не – отговорил гостът – аз просто го чух от други.
- Значи, ти не си уверен, че това е истина.
- Сега вторият филтър – Добро.
- Това, което се каниш да ми разкажеш за моя приятел, съдържа ли нещо хубаво?
- О, наопъки, доста лошо е.
- И така, ти се каниш да ми кажеш нещо,което може да се окаже неистина, и на всичкото отгоре е лошо.
- Третият филтър – Полезност.
- Мога ли аз да извлека някаква полза от казаното от теб?
- Всъщност, не – отговорил човекът.
- В такъв случай, ако това, което искаш да ми кажеш не е нито правдиво, нито добро, нито полезно, то за какво ми е нужно да го знам?- казал мъдреца и отпратил госта.
Така Сократ и не научил, че жена му Ксантипа му изневерявала с най-добрия му приятел.
** Оттук извода:
Живей според Тройния филтър на Сократ и ще бъдеш щастлив!

Превод Пламена Добрева

Бележка на писателя:

Когато бяхте още малки, имали ли сте усещането, че сте родени, за да извършите нещо? Може би сте наблюдавали как някой майстори нещо или сте помирисвали нещо познато на някакво странно място и тези неща са създавали у вас чувството за “дежа вю”?

Ако всички ние сме имали минали животи, логич­но е, че бихме могли да имаме силни, пренесени отпреди спомени, които не играят непременно важна роля в този ни живот – но те все пак присъстват в нас на клетъчно ниво.

Аз зная, че някои от вас още от петгодишна възраст са били наясно какво трябва да правят и след това са го постигнали успешно. Каква е разликата? Това са разкази за пет души, които имали силни кармични чувства, свързани с техни предишни животи. Тук се разкрива какво са направили с тях (или какво не са) и как тези атрибути са повлияли техните животи. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, затова Крион ще коментира случващото се във всяка една история.

БЕЗПЛОДНАТА МЕРИ

Сега ще ви разкажем за Безплодната Мери. Още от малка Мери интуитивно знаела, че е родена да бъде майка. Когато останалите малки момиченца на ней­ната възраст си играели с кукли, те взимали по една кукла, а Мери си играела с шест. Виждате ли, тя знаела всичко за децата. Умеела да ги забавлява и да се грижи за тях. Имала опит в това отношение, защото и преди била майка. Живот след живот след живот, Мери била отглеждала деца. Понякога до единайсет на брой. Мери била родена за майка!

Когато пораснала, Мери си намерила партньор, мъж, който казал: “Искам голямо семейство.”

Мери си помислила: “Това е човекът за мен.” Двамата заедно крояли планове и заживели в много голяма къща в очакване на своите деца. Но за жалост се случило така, че Мери не могла да родила дете, понеже била безплодна. И всичките й знания за децата били безполезни. Тя била разстроена и нещастна. Разсърдила се на Бог, понеже й погодил такъв номер: да дойде на тази планета с толкова познания за децата, а те да й бъдат отказани! Ами другарят й? Той я напуснал след по-малко от година. Защото виждате ли, той искал свои собствени биологични деца, също както искала Мери. Искал да се вглежда в ръчичките и пръстчетата им и да вижда, че са същите като неговите, и че неговата биология е тяхна биология. Мери останала сама.

Мери преодоляла гнева си към Бог, защото била духовно осъзната и го знаела. Пред нея се била отво­рила възможността да научи повече за чувствата, ко­ито изпитвала. Не й било ясно защо Бог я подлагал на толкова голямо изпитание, затова започнала да търси отговори. Загърбила гнева и потърсила Духа и в ком­панията на хората, които й давали информация, наме­рила себе си.

Първата важна крачка на Мери била решението да поеме отговорността за онова, което й се случило. Научила и разбрала, че лично била планирала живота си. Не проумявала защо и продължавала да плаче нощем за своите неродени деца, но поела отговор­ността за това. Не след дълго Мери имала видение, което й показало каква е нейната мисия. Защото виде­нието показвало други майки по целия свят, които четели нейните думи и мъдрост. Виждате ли, Мери трябвало да публикува информация за отглеждането на човешки деца и тя го направила. А когато настъпил моментът да се върне в пещерата на сътворението и в залата за почести, тя била написала общо седем книги, които били преведени на много езици. Десетки хиляди майки имали полза от творбите на Мери, от прозренията и опита й. В ретроспекция, застанала от другата страна, Мери разбрала какво се било случило. О, да, тя била дошла със знанието, с “наследството” от многобройните си минали животи, но го била из­тълкувала погрешно. Не трябвало да има свои деца, защото нямало да успее да изпълни истинската си мисия! Трябвало да осмисли отговорността за своята същност и проблемите, с които се сблъскала, за да се осъзнае и да види какво да направи с познанието си. Имайте това предвид, защото ще ви разкажем и за други.

БОГАТИЯТ ДЖОН

Сега ще ви разкажем за Богатия Джон. Всеки един от вас познава този Джон. Той се родил на тази пла­нета със способността да създава богатство. Всичко, до което се докосвал, го правело богат, защото такава била неговата карма. И много хора го гледали и каз­вали: “Сигурно е бил добър човек в предишния си живот, щом има толкова добра карма.” Но изобщо не разбирали същността на неговия урок. Още от малък Джон събирал пари от останалите деца за това и онова – услуга тук, помощ за някой там. Когато завършил училище, когато другите тепърва започвали, Джон вече бил на път да забогатее. Така бързо натрупал и умножил състоянието си.

Богатството му било толкова голямо, че Джон не би могъл да го похарчи, докато бил жив. Въпреки това той постоянно трупал още и още, и започнал да се чувства нещастен. И сърдит. Защото Джон нямал ясна представа за мисията си. Било твърде лесно да трупа богатство. Постепенно Джон станал раздразнителен, постоянно оплакващ се човек. Толкова бил сърдит и намусен, че хората започнали да го отбягват. Край него останали само онези, на които плащал, за да го търпят – което пък било тяхната карма. И така, Джон умрял като нещастен човек. Едва когато се отзовал от другата страна, той си дал сметка за същността да урока си. Бил избрал един от най-трудните уроци, с който така и не успял да се справи.

Скъпи мои, в Евангелието се говори за това и тази вечер искаме да разясним значението му. Защото тек­стът гласи: “По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие”1. Позволете на Духа да ви каже какво означава това. Ето какво: изключително трудно е човек с голямо богат­ство да стигне до просветлението. Това бил урокът на Джон. Дали можел да дойде на планетата, да се нагър­би с тази живот и все пак да намери просветление? Защото възможностите да намери просветление ми­навали бързо край него, а той дори не се огледал наляво или надясно. Стремежът към богатство го бил погълнал изцяло.

Само че някои са взели цитата и са създали цял сценарий от зле измислени правила около въпроса за богатството. “Бог всъщност иска да каже”, твърдят те, “че не е възможно да си едновременно богат и прос­ветлен! Така че”, продължава неубедителната логика, “щом си богат, не си просветлен. Следователно”, за­вършва този ред на мисли, “за да намериш Бог, трябва да раздадеш богатството си.” (За предпочитане на някоя организация, готова да го приеме с намерението да ти помогне да се отървеш от това духовно бреме.) “Само тогава ще постигнеш просветление.” Същите тези хора (което е още по-лошо) отъждествяват бед­ността с просветлението.

Повярвайте ми, скъпи мои, изобщо не е така. Молим ви да видите здравия разум. Вече сме ви каз­вали, че искаме да имате изобилие. В други ченълинги сме ви отвеждали на пътешествия, където сте отваря­ли вратите към стаите на вътрешния ви духовен живот и една от тях винаги е пълна догоре с красиви неща -злато и богатства (вижте “Уо и стаите на урока”). Защо да ви показваме тези неща, защо да ви приканваме да съ-творявате собствената си реалност, а после да ви изправяме пред постулата, че не може едновременно да сте просветлени и богати? Истината е следната: вие можете да сте напълно просветлени и да притежа­вате безмерно богатство.

Единственото трудно нещо е, че човекът, който се ражда на планетата да трупа лесно богатство, има изключително тежка карма. Дали той ще успее да се обърне, да се вгледа в своята духовна страна и да постигне просветление? С други думи, раздвоението е почти непреодолимо. Това е. Всеки един от вас заслужава изобилие. Евангелието просто посочва трудността и предупреждава за нея. Постигането на просветление и земно богатство изисква голямо рав­новесие и истинско пречистване на егото. Тези качес­тва рядко съществуват заедно. А когато се срещат, значи сте срещнали много стара душа. Блажен е онзи, който познава Бог и се радва на изобилие!

РИБАРЯТ ФИЛИПЕ

Сега искаме да ви разкажем за Рибаря Филипс. Филипс не живеел на този континент, но неговата история е истинска. Още от съвсем малък Филипе искал да стане рибар. Защото донесъл в този живот наследството от много, много рибарски животи. Жи­воти наред той бил рибар, общувал с групите рибари наоколо и познавал тънкостите на занаята. Когато бил малък, той обичал да ходи на брега и да се върти край старите рибари. Нямал равен в завързването на мо­ряшките и рибарските възли. Интуитивно надушвал кое е най-подходящото време за риболов. Интуитивно усещал какво да направи и кога да го направи, за да изтегли мрежата пълна.

Само че баща му бил заможен човек, при това юрист. Той не искал синът му да стане рибар, защото макар двамата да не го съзнавали, те имали споразу­мение от другата страна, според което бащата тряб­вало да изпълни тази мисия. Бащата се ядосвал, че Филипе искал да стане прост рибар, защото той имал за него далеч по-амбициозни планове. И така, той откъснал Филипе от крайбрежието, завел го във вът­решността на страната и го записал да учи право. Така Филипе станал юрист, при това много добър. С тече­ние на времето заобичал правото. Понякога си мислел за риболова, но го превърнал в свое хоби. Често изли­зал в морето с лодката, която си бил купил. Така за един-два дни замирисвал на рибар и се потапял в изживяването.

След време Филипе постъпил на работа в съдеб­ната палата на своята страна, където също преуспя­вал. Защото бил честен и последователен. Бил израс­нал сред рибари! Обичал природата и нейните създа­ния, обичал самата Земя. Филипе прилагал своята мъдрост в работата си и станал важен човек в страна­та си, издигайки се до ръководна позиция. Народът го обичал. По някакъв начин Филипе им приличал на обикновен рибар и това им харесвало.

Така разбирате, че ако не бил баща му, наследст­вото от миналите животи на Филипе можело да го задържи край морето като рибар. Защото мисията на бащата била да възпита Филипе за мъдър държавник и той се справил блестящо. Мисията на Филипе била да използва качествата на рибаря и да ги приложи в управ­лението на народа. Филипе и баща му имали общ астрален план; той се наричал “карма” и двамата го изпълнили идеално. Като резултат от това помогнали на много хора и променили вибрацията на планетата.

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Сега ще ви разкажа за Кралица Елизабет. Още щом се родила, Елизабет вирнала високо глава. Пове­чето от вас знаят, че това не е обичайно поведение. Бебетата имат слаба мускулатура и не могат да си държат главата изправена. Но Елизабет държала сво­ята точно така. Да, тя била родена за кралица и го знаела. Единственият проблем, скъпи мои, бил, че нейните родители не го знаели.

Елизабет се родила в бедна група; и колкото по­вече растяла, толкова повече се ядосвала, защото знаела, че е специална. Тя била принцеса на път да стане кралица, но нищо около нея не потвърждавало това нейно чувство. Затова тя дразнела останалите деца с надменността си, а по-късно вбесявала възрастните, понеже искала всичко да става по нейния начин. Държа­ла се като кралица, попаднала в бедно семейство. И подобно на първата история с Безплодната Мери, един ден пред Елизабет се отворила златна възможност. За­щото една нейна приятелка я дръпнала настрана и й обяснила пътищата на Духа. А Елизабет се вгледала в живота си и казала: “Поемам отговорност за начина, по който се чувствам – родена съм за принцеса, но без кралско семейство. Но каква е моята мисия?”, запитала се тя. После осъзнала: “Може би не е необходимо да имам кралско потекло, за да бъда кралица.”

И така, Елизабет решила сама да си създаде по­ложение. И всичко, каквото опитвала, се получавало! Пред нея се отваряли десетки възможности, когато тя повела своята група и съ-творила собствената си ре­алност. На 43 години Елизабет се радвала на всеобща почит и възхищение. Благодарение на таланта и същ­ността си, тя действително сътворила собствената си реалност. Така че наследството от миналите животи й послужило, но не както тя си мислела. Алхимията в тази история е очевидна. Защото Елизабет влязла в потенциално разочароваща ситуация, но с разбиране и просветление я превърнала в достойна за уважение. Кралица Елизабет… наистина била кралска особа.

И така, скъпи мои, тези четири истории сигурно са породили във вас въпроса: “Как да направя разлика между наследство от минал живот и договор или мисия? Защото те си приличат.” Безплодната Мери смятала, че ще бъде майка; Джон знаел със сигурност, че е роден да бъде богат; Рибарят Филип мислел, че е роден да лови риба; а Елизабет била убедена, че тряб­ва да е кралица!

Лесно е да направите разликата по следните от­личителни белези. Всички планови съвещания на кармата, дори онези, които текат в момента за вас, се основават на възможностите за действия, които тряб­ва да направите лично. С други думи, те са планирани с любов към вашето просветление и се изправят пред вас в значими моменти. Някои възможности са пос­тавени, за да ви покажат какво не бива да правите. От друга страна, действията, които опитвате и се получа­ват добре, очевидно са вашите мисии. Призоваваме ви, ако не можете да направите разлика между клетъч­но интуитивно усещане и мисия, да влезете смело в изпитанието и да проверите сами. Някои от вас смя­тат, че трябва да са такива или онакива. Може би трябва да отидете тук или там, но не сте уверени. Мнозина ще трябва да проявят смелост, за да открият разликата между наследство от минал живот и кармичен договор или мисия, защото границата между тях често е неясна.

Именно тази неясна граница ви приканва кармично да дръзнете да познаете разликата. Не се страху­вайте да отделите време или средства за нещо, което ви се струва провал, защото тъкмо то може да ви покаже истината! Именно това действие или намере­ние да дръзнете дава сигнал на Духа, че сте решили да осъществите плана си! Виждате ли иронията тук? Ако седите и се вайкате и се страхувате какво да направите, нищо няма да се случи. Едва когато превъзмогнете страха и предприемете действие, се включва “двига­телят” на урока ви. Понякога вашето действие изглежда в резултат на провал, но истината е, че сте устано­вили дали чувството е наследство, или мисия. Глупак е само онзи, който все отново и отново се вкопчва в наследството. Това просто не се получава.

Например, ако Филип беше опитал да стане ри­бар, нищо нямаше да излезе. В биологията му имаше скрито нещо, за което той така и не научи. Ако беше станал рибар, щеше постоянно да страда от морска болест. По този начин Духът щеше да му помогне да намери своята мисия. Нищо нямаше да се получи; и ако не се беше намесил баща му, Филип пак щеше да има възможност да преосмисли решението си. Вместо това той бързо се насочи към мисията си, благодаре­ние на свой близък човек, дошъл със същата тази цел. Виждате ли колко са важни хората около вас за пос­тигането на вашата мисия?

Духът не ви съди дали преминавате през кармата, или не, когато се озовавате от другата страна с при­видно неуспешен житейски изпит. Както при Богатия Джон, никой не го осъди, дори той самият не осъди постъпката си. Вместо това в тържествената зала го посрещнаха като герой, подобно на всички останали. Всяка инкарнация заслужава почести. Духът никога не съди и преценява по овладяването на урока. Важен е извървеният път, а не неговата посока.

ОБИЧНИЯТ ДЕЙВИД

И накрая искаме да ви разкажем за един човек, който идва на Земята без карма, а само с мисия. Ще ви разкажем за Обичният Дейвид. И така, Дейвид се родил с мозъчно увреждане. Той бил интелигентно дете. Съзнанието му било непокътнато, но онази част от мозъка му, която контролирала растежа, липсвала.

Лекарите знаели, че той нямало да живее дълго, защо­то физически не би могъл да се справи. Единственият смисъл на съществуването му била неговата мисия. И макар все още да не била очевидна, тя щяла да се прояви. Родителите на Дейвид били млади и много го обичали, наоколо имало и други хора, които също много го обичали.

Станало така, че Дейвид имал удивителен живот за няколкото години, които бил на планетата. Близки­те му го водели на места, на които обикновено не ходели деца. Дейвид се къпел в любов и имал най-раз­лични възможности за учене. Но когато навършил 12 години, той починал. Защото мисията на Дейвид на тази планета била да поднесе дар на родителите си.

О, ако кажехте на родителите му, че това било дар, те щяха да се обидят! Смъртта му им причинила неописуема мъка. Едва ли щяло да им стане по-леко, ако знаели за мисията на Дейвид. Също както и вие, скъпи мои, когато знаете, че някой умира, не ви става по-леко от мисълта, че това е в реда на нещата. Защо­то когато настъпи моментът, болката идва и никаква астрална мъдрост не може да заглуши емоцията.

Всички тъгували за милия малък Дейвид. Родите­лите му скърбели за него, както става обикновено. Но виждате ли, Дейвид имал договор с тези родители, а те също имали договор с Дейвид. Смъртта на Дейвид представлявала възможност: макар да били на дъното на отчаянието, и двамата млади родители открили пътя, към ускореното просветление, крачка, която предприели в търсенето на вътрешен мир и която никога не биха направили, ако не беше подаръкът на Дейвид. Така двамата родители водили много прос­ветлен живот и станали лечители, помогнали на мно­зина през годините. Така мъката се превърнала в радост и изцеление. И просветлението им било пълно. А кармата им се осъществила, благодарение на пода­ръка на Обичния Дейвид.

Цялата мисия на Дейвид била да направи възмож­но просветлението и изцелението на стотици хора в едно бъдеще, където той никога нямало да бъде. Не­говата любов била дарът му към младите му родите­ли, а тяхната любов била способността им да видят дара му и да се възползват от него. Така че привидната саможертва на единия създала радост за мнозина. Духовната красота тук е, че Дейвид е вечен, а дванай­сетте години, които прекарал, раздавайки своя дар, били само миг от времевата линия на много по-голя­мо събитие – извисяването на планетата Земя.

Послепис на писателя:

Още от малък исках да бъда служещ. Моята съп­руга Жан ще потвърди, че до ден-днешен когато видя униформени мъже и жени, изпитвам силно желание да съм като тях. На осем години постъпих във военно училище и прекарах три години съвсем сам в пансио­на. Знаех какво е да бъдеш на служба, но все пак никога не бях служил. Когато се качих на мостика на един кораб в Сан Диего, моментално разпознах стола, на който някога съм седял, и разбрах, че съм бил воен­номорски капитан. Бях убеден, че съм открил призва­нието си, и в гимназията започнах да се подготвям за военноморското училище, като кроях планове след колежа да стана военноморски офицер, за да направя кариера на морски капитан. Но това беше наследство от минал живот и Бог направи изумителни неща, за да ме задържи далеч от военноморските сили!

Най-напред се появиха алергиите. В колежа ме повикаха за мобилизацията във Виетнам, но изследва­нията ми се оказаха лоши. “Не можеш да постъпиш на служба, понеже си алергичен”, казаха ми. Сега знам защо Духът ми даде алергиите. По-късно открих, че страдам от морска болест! (Представяте ли си как великият военноморски офицер се надвесва над борда насред някоя битка? – това е космическа шега!) На всичкото отгоре миналата година (на 50-годишна въз­раст) открих, че съм се родил с един бъбрек. Никога не бих издържал изпитите за военноморското учили­ще. Просто нямаше начин да постъпя на военна служба за родината ми, а аз само за това мечтаех!

Животи наред бях служил в армията. Беше естес­твено и този път да се опитам да направя същото. Фактът, че се бях родил в моята кармична група във военноморския град Сан Диего беше истинско пре­дизвикателство за човек с кармично военноморско наследство, но с друга духовна мисия.

Затова Бог постави пречки по пътя ми, за да ми покаже разликата между наследство от минал живот и договор. И аз изчаках да наближа 50-те, преди да намеря мисията си – все се питах дали не е трябвало да стана морски офицер. А човекът, с когото имам споразумение, е тук до мен (става дума за съпругата на Лий, Жан Тоубър). Тя ме крепи през цялото време и ме доведе дотук – също както бащата на Филип. Така че сега вие сигурно разбирате защо преди време спо­менах за участието на Жан в работата с Крион. То е дълбоко. Кармичен договор. Това е мисия и се рад­вам, че Бог ме удостои с препятствията, които ми попречиха да поема по грешен път, и с партньорка, която да ми покаже моята друга половинка.

Настъпила страшна суша, след нея съседният цар нападнал царството и го превзел. Започнала епидемия, която отнела живота на цялото царско семейство и на половината население на царството. Войските на съседния цар нападнали столицата и избили останалите. На царя му се наложило да се спасява и той побягнал към съседното царство, където царят му бил приятел. По пътя го нападнали разбойници, взели го в плен и три години престоял при тях и работел най-долната работа, докато му се удало да избяга.

Стигнал да столицата на съседното царство и поискал да се види с царя, но войниците не му повярвали, като видели опърпаните му дрехи и го отпратили.

Наложило му се една година да работи, докато припечели пари за нови дрехи.

Най-накрая се явил при своя приятел царя, но за негово огромно разочарование, последният му дал 100 овце. Обиден от липсата на приятелство, нашият цар все пак започнал да пасе овцете-нямал по-добра алтернатива. До една година овцете му обаче били изядени от вълци и той пак отишъл да моли приятеля си за помощ. Дали му 50 овце, които обаче не след дълго паднали в пропаст и умрели всичките.

Отишъл трети път и тогава царят му дал 25 овце. Този път нищо не се случило, злополучният цар ги пасял и след време стадото му се умножило и стигнало 1000 глави. Отишъл той при приятеля си и му се похвалил.

Тогава царят наредил да му се вземат 1000-те овце и да му дадат съседното царство.

• - Но защо не направи това веднага, попитал царят, защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царство от самото начало?

• - Защото от него нямаше да остане камък върху камък.-отговорил мъдрият му приятел

• -Аз просто почаках, докато свърши черния момент от живота ти. Сега вече виждам, че е настъпил следващият етап от твоята съдба. Овцете бяха само показател…

Преведено от Kaily

Етикети: мъдрец, Притчи, Съдба
]]> http://www.temura.net/%d0%be%d0%b2%d1%86%d0%b5%d1%82%d0%b5/feed/ 0 http://www.temura.net/%d0%be%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b0%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0/ http://www.temura.net/%d0%be%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b0%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0/#comments Mon, 28 Jan 2008 09:02:14 +0000 Муси Дачева http://www.temura.net/?p=304 /даоска притча/

Живял някога един крал. Той си построил огромен дворец.

Това бил един дворец с милиони огледала. Абсолютно всичко, стените, пода и таваните били покрити с огледала.

Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И като достатъчно умно, кучето се озъбило, за да се защити за всеки случай от тези милиони кучета наоколо и да ги изплаши. В отговор всички кучета му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи – срещу него всички кучета му отговорили със същото.

Сега кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае. То започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно те му отговаряли.

На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само, в двореца нямало никой, там имало само тези милиони огледала. Никой не се беше борил с него, защото не е имало кой да го направи, но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. И когато започнало да се сражава, отраженията в огледалата също влезли в бой. То загинало в борбата с милионите собствени отражения, които го заобикаляли от всички страни.

Ако няма никакви препятствия вътре във Вас, то не може да има и никакви препятствия извън Вас, нищо не може да застане на Вашия път. Такъв е законът.

Светът е само едно отражение, той е едно огромно огледало.

Преведено от Kaily

Един мъдрец търсел способен и талантлив ученик, който да има достатъчно навици и умения, че да му предаде

знанията си, когато умре. Той събрал всички ученици и им казал:

-Имам проблем и искам да знам дали някой от вас може да го реши. Вижте, зад мен се намира най-голямата, тежка и масивна врата в града. Кой от вас може да я отвори без чужда помощ?

Някои от учениците просто свели глава, проблемът изглеждал неразрешим. Други изследвали вратата, обсъдили възможността за използването на лост и особеностите на материала и дошли до извода, че проблемът е нерешим.

Всички казали, че е невъзможно да направят това, което искал мъдрецът.

Само един ученик се приближил до вратата и започнал щателно да я изследва, проверил всичко внимателно, натискал я, почуквал определени участъци.

После дълбоко въздъхнал, съсредоточил се и меко побутнал вратата. Тя се отворила без никакво съпротивление, била конструирана толкова безупречно, че било необходимо само леко побутване.

Мъдрецът си намерил приемник. Той се обърнал към останалите ученици и произнесъл следните думи:

-Успехът в живота зависи от няколко ключови фактора и сега вие можахте да наблюдавате тяхното действие.

ПЪРВО- позволете на своите чувства напълно да изследват и разберат реалността, която ви обкръжава.

ВТОРО- не правете прибързани и затова неправилни изводи.

ТРЕТО- бъдете достатъчно смели да вземете решение.

ЧЕТВЪРТО- вземайки го, действайте уверено и без съмнение.

ПЕТО- съсредоточете се и вложете в това действие цялата своя сила и енергия. И последно-не се бойте да направите грешка.

Преведено от Kaily

Етикети: врата, мъдрец, Притчи
]]> http://www.temura.net/%d0%b2%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0/feed/ 1 http://www.temura.net/%d0%bc%d1%8a%d0%b4%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%81%d0%b5%d0%bb%d1%8f%d0%bd%d0%b8%d0%bd/ http://www.temura.net/%d0%bc%d1%8a%d0%b4%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%81%d0%b5%d0%bb%d1%8f%d0%bd%d0%b8%d0%bd/#comments Mon, 28 Jan 2008 08:13:52 +0000 Муси Дачева http://www.temura.net/?p=302

Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до

града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви.

Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново:

- След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил.

На края на нивата чул селянинът да вика след него:

- Човече, ще стигнеш във града по обяд.

- Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът.

- За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш- отговорил му селянинът.

• Преведено от Kaily

Едно време, в един град на далечния Запад живяло момиче на име Фатима.

Тя била дъщеря на процъфтяващ предач. Веднъж баща й казал: “Дете мое, приготви се за път. Тръгваме на пътешествие. Имам работа на островите в Средиземно море. Може би там ще срещнеш красив юноша с добро бъдеще, който ще те обикне и ще се ожените”.

И така, отправили се те на пътешествие от остров към остров. Бащата се занимавал с търговските си дела, а Фатима прекарвала времето си в мечти за бъдещия мъж. Веднъж, когато плавали към Китай, ги застигнала ужасна буря и корабът тръгнал към дъното. Фатима, загубила съзнание, била изхвърлена на брега от вълните, недалеко от Александрия. Баща й и всички, които били на кораба, загинали и тя останала сама без всякаква подкрепа.

Сцената на корабокрушението и дългото пребиваване в открито море й повлияли така, че запазила само откъслечни спомени за предишния си живот.

Дошла на себе си, станала и тръгнала по брега. Скоро се натъкнала на семейството на един тъкач. Хората били бедни, но изпълнени със състрадание към нея я приютили в скромното си жилище и я обучили на своя занаят.

Започнал нейният втори живот. Година-две тя живяла с тях напълно щастливо и била доволна от съдбата си. Но веднъж, когато излязла на брега, я грабнали търговци на роби, завели я на кораб и я отвели заедно с другите неволници. Горчивите жалби и оплаквания на Фатима не събудили у тези хора и капка жалост: закарали я в Истамбул, за да я продадат като робиня.

На пазара за роби имало няколко купувачи. Единият от тях си търсел роб, който да може да работи в неговия цех за производство на корабни мачти. Нещастният вид на Фатима привлякъл вниманието му и, искайки да облекчи участта й, той купил момичето, тъй като смятал, че при него ще й бъде по-добре, отколкото при друг стопанин.

Завел Фатима в къщи и смятал тя да служи на жена му. Но в къщи го очаквало печално известие: корабът с неговата стока, в която вложил целия си капитал, бил завладян от пирати. Сега не можел да си позволи да държи работници и се наложило той заедно с жена си и Фатима да се заемат с производството на мачти.

Фатима, благодарна на стопанина си за неговата доброта, работила така прилежно, че скоро той й подарил свободата и тя станала негово доверено лице и помощник. И така, за нея започнал трети живот и тя се почувствала напълно щастлива. Веднъж стопанинът й казал: “Фатима, искам да отидеш като мой агент на остров Ява с товар от мачти и да ги продадеш там изгодно”.

И така, тръгнала Фатима на плаване, но при бреговете на Китай мощен тайфун връхлетял върху кораба и го потопил. По чудо девойката отново се спасила и се съвзела на непозната земя. Дошла на себе си и започнала да плаче горчиво за своята нещастна съдба. Щом като животът й започнел да се приближава към благополучието, безжалостната съдба разрушавала всичките й надежди. “Защо се случва така, възкликнала тя, с каквото и да се захвана, винаги ме очаква неминуем неуспех. Защо ме спохождат толкова нещастия?” Но никой не й отговорил и … станала и тръгнала където й видят очите.

Макар че никой в Китай никога не бил чувал нищо за Фатима и не знаел за нейните изпитания, на всички била известна древна легенда за това, че някаква чужденка ще дойде някога в страната им и ще направи шатра за техния император. Тъй като никой в Китай не умеел да прави шатри, всички с жив интерес очаквали изпълнението на това предсказание.

За да не пропусне тази жена когато тя пристигне, всеки китайски император по тридесет пъти в годината изпращал по всички градове и села пратеници, които били длъжни да доведат в столицата всички чужденки.

Когато Фатима стигнала до най-близкия крайморски град, там точно в този момент разгласявали императорския указ за чужденките и хората, като я забелязали, разбрали, че е отдалече и я завели при посланиците на императора.

Завели Фатима в двора и я въвели в тронната зала. Синът на Небето я попитал: “Девойко, ще успееш ли да ни направиш шатра?”

- Мисля, че ще успея – отговорила Фатима.

И така, дали й помещение и тя веднага се хванала за работа. Най-много й трябвало въже. Но никой дори не знаел какво е това. Тогава Фатима, спомняйки си своя първи занаят, събрала лен и оплела въже. После поискала да й донесат здрав плат, но в целия Китай не се намерил такъв плат, какъвто й трябвал на нея. Спомняйки си на какво се е учила при александрийските тъкачи, тя изтъкала здраво платно. И накрая, за да завърши работата, й трябвали пръти, но не се намерили в цялото царство. Сега й потрябвало умението да прави мачти, получено в Истамбул. Тя ловко измайсторила надеждни пръти.

Като приключила, тя започнала да си спомня как изглеждат всевъзможните шатри, които е виждала по време на скитанията си по света, и накрая, сглобила шатрата.

Когато показали това чудо на императора, той бил така възхитен, че обещал на Фатима да изпълни всяко нейно желание. Тя пожелала да остане в Китай, където скоро се омъжила за прекрасен принц, с който живели дълъг и щастлив живот и оставили след себе си многочислено потомство.

По този начин Фатима разбрала, че това, което й се е струвало на времето тежко изпитание, неочаквано се е обърнало в необходим опит, който й е помогнал да достигне щастието.

Преведено от Kaily

Етикети: Александрия, Китай, китайски, Притча, Съдба
]]> http://www.temura.net/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b1%d0%b0%d1%82%d0%b0/feed/ 0 http://www.temura.net/305/ http://www.temura.net/305/#comments Mon, 21 Jan 2008 09:10:45 +0000 Муси Дачева http://www.temura.net/?p=305

Авицена имал много старателен новоизпечен ученик. Веднъж при великия лекар довели слепец. Учителят казал какви компоненти да се смесят, за да се получат два пластира. Ученикът направил всичко точно и на другия ден болният прогледнал.

Един съсед на ученика бил също сляп. Вдъхновен от успеха си ученикът направил още два такива пластира и ги сложил на очите на слепия си съсед. На следващия ден очите на слепия изцяло изтекли.

Добросъвестният идиот дотичал до учителя целият в сълзи:

• -Как така, учителю, аз направих точно както ти каза предишния път! Защо се случи така?

• В дълбока печал мъдрецът отговорил:

  -Слепотата се дължи на различни причини: сухост на организма, влажност, жега, студ и т.н. Хиляда слепци са слепи по хиляда причини. Иди си, сине. Ти можеш да работиш само като хлебар.

Преведено от Kaily

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула.

Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива. Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Изпратил: Катя Илиева

- Падре, ако някой е допуснал грешка в първото копие, тя ще се повтаря безкрайно и няма да може да бъде поправена, защото няма да има с какво да се сравни?
- Сине мой, така се прави от столетия – отговорил отеца. Но по принцип ти си прав.

След тези думи отецът бързешком се спуснал в подземието, където в огромни сандъци се съхранявали първоизточниците, които от столетия не били отваряни. И изчезнал. Минали няколко дни, притеснен младият монах се спуснал в подземието да го търси.

Някъде в дъното на лабиринта от тунели го открил. Отецът седял пред огромен куп разтворени прашни стари книги, удрял главата си в стената и тихо стенел. Лицето му било мръсно и по него се стичали тънки вадички кръв, косата сплъстена, а погледът му бил безумен.
- Падре, какво се е случило? – извикал потресен младежът.
- Celebrate* — простенал отеца, гледайки втренчено — думата е била “celebrate” а не “celibate”**!
_____
* celebrate — радвай се, празнувай;
** celibate — въздържай се (сексуално)

Превод: М.Д.

Превод: М.Д.

Пак се срещнали двамата приятели и решили да отидат при своя учител да потърсят съвет. След като му разказали какво им се случило, учителят им казал:
- Този, който отишъл в храма да се моли, в този момент му било писано да го ухапе змия. А този, който отишъл при проститутка, е трябвало да получи голямо наследство. Ето по какъв начин доброто поведение на човека може да превърне ухапването на змия в убождане от трън и в същото време как лошата постъпка може да съкрати полагаемото богатство до една жалка монета.

Превод: М.Д. 

Превод: М.Д.

Превод: М.Д.