Астрологията е просто заразителна. Аз съм нова тук. В продължение на дни прочетох всичко, което намерих и ми станаха ясни доста неща относно настоящите уроци и избора на професия. Всичко съвпада с живота ми до сега. Един аспект от него обаче не се е реализирал и не мога да открия отговора в наталната карта, която си направих. Родена съм на 8.05.1975 г. в София в 14.50ч. Асцендентът ми е Дева, в 1-ви дом е Плутон, а в 7-ми дом са Юпитер и Луната. Моята Луна е в квадрат със Сатурн. Това ли ми пречи или Девата и Плутон са по-силни?

http://lastloveblog.blogspot.com/

Клиничната картина на психозите наподобява много от духовните преживявания описани от светци, пророци, монаси и др. – халюцинации, обсебвания, смърт на егото (ego death), дереализация, въпреки това се забелязва видима разлика между духовният учител и псевдопророка, който става жертва на патологичната си продукция. Това ни отвежда до въпроса къде се намира границата между нормата и патологията, кога едно поведение се превръща в патологично и кога в признак за духовен растеж. За да дадем задоволителен отговор на този въпрос, трябва да направим сравнителен анализ между поведенята в норма и  патология.

Психопатологията определя като не-нормално поведение,  поведение което пречи на личността да изпълнява своите задължения – житейски, битови, социални. Когато в едно или друго отношение човек загуби способността си за продуктивност и социално вграждане това най-често представлява признак за наличието на явна или скрита патология. Психотика например  е скъсал всякаква връзка с действителността и е създал една илюзорна реалност, която отговаря на неговите потребности, обективната действителност за него не съществува, за това и той не може да се впише в нея. Термина психотик в случая се отнася до хората страдащи от  психози – шизофрения, налудно разстройство, маниакално – депресивна психоза, а не за психопатните личности широко известни на масовата публика от най-различни филми и сериали. И така, когато някой загуби способността си да изпълнява ежедневните си задължения без наличието на обективни причини, това обикновено е признак за някакво душевно разстройство. Същевременно социалната изолация може да бъде разглеждана като опит за достигане до по-висши нива на съществуване и духовен растеж. Аскетизма е един от най-разпространените начини за духовно извисяване характерен за почти всички религии и духовни учения по света. Разликата между болният и просветеният в случая се състои в значенията, които влагат единия и другия. Болният се отегля  от социума и затваря в себе си в отчаян опит за бягство от действителността. Външният свят за него е едно враждебно място изпълнено с опасности, които дебнат зад всеки ъгъл.  За разлика от него „просветления“ запазва връзката си с действителността, а изолацията в случая е стремеж към самоусъвършенстване. Отшелничеството предполага наличието на една по-висша истина кореняща се в дълбините на човешката душа, а отеглянето представлява опит да бъде намерена изгубената връзка с „божественото в нас“.  Доста иронично първият (психотика) е осъден на остракизъм, докато втория помага на хора изпаднали в безиходни ситуации. Свещеника, имама, равина са давали напътствия в продължение на векове и услугите им могат да бъдат сравнени със съвременната психотерапия. Учителят по природа е човек преминал през доста житейски трудности, които са му помогнали да разбере характера на човешката душа и всички нейни терзания. Не напразно част от обучението в психотерапия включва преминаването през лична терапия, която има за цел справянето с личните проблеми и по-доброто разбиране на човешката психика. И в двата случая (на психоза и просветление), ролята на  отключващ фактор играе някаква травма. За търсещият просветление травмата играе ролята на катализатор и освобождава огромно количество психична енергия, разчиствайки пътя за неговият потенциал, докато за болния това представлява възможност за бягство от болезнената реалност. В случая всичко би могло да  бъде  сведено до избора между действителността и бягството от нея. Депресията за един може да представлява живото-променящо събитие водещо до коренна промяна (стига да бъде преодоляна), а за друг просто един неуспешен опит за бягство.

При тежките патологии е  нарушена една от основните способности характерни единствено за човека – способността за придаване на смисъл. При депресията тази способност отсъства напълно, докато при налудното разстройство тя е нарушена. Каквито и аргументи да бъдат изложени, депресираният индивид ще ги отхвърли с лека ръка излагайки контрааргументи, като например „ Какъв е смисълът да живея след като един ден всички ще умрем” или „Животът ми е безсмислен  и лишен от значение”. От гледна точка на будизма в този случай има немалка доза истина. Животът е просто една илюзия и страданието на човек се корени в привързаността му към тази илюзия. Колкото повече се вкопчва в фалшивата си представа за света, толкова повече нараства неговото страдание. Търсенето на депресивният е обречено от самото начало, той никога няма да успее да открие смисъла и значението на живота,  защото универсален смисъл не съществува. Негова задача е да се примири с липсата на значение или да се научи отново да придава смисъл. Опитът му за бягство към едно състояние на несъществуване  е просто един неуспешен начин за справяне с реалността. Единствено  чрез приемането на една активна позиция в живота той ще успее да преодолее чувството си на самота, немощ и безсилие, намирайки обратно пътя към света.

Параноика от друга страна има напълно нарушена способност за придаване на смисъл. В отчаян опит да намери значение той проектира своите комплекси в света, създавайки по този начин една налудна система, която отговаря на незадоволените му потребности. Чувството за малоценност се превръща в мегаломания, липсата на любов в налудност за отношение, изтласканата сексуалност в еротомания. Реалността за параноика е прекалено ужасяваща, за това и той си създава една нова по-приятна действителност в  която той се превръща в център на внимание. По ирония на съдбата психотика има най-реален поглед върху действителността, което най-ясно се вижда в загубената му способност за произвеждане на символи. Той разбира всичко буквално и говори буквално, с реч бедна на метафори. Например за психотика метафората „човек с каменно сърце” ще бъде разбрана буквално като някой, който притежава сърце от камък. Това създава въпроса кой всъщност е по-норамален в случая – психотика, който живее изцяло и единствено в сферата на реализма или човека, който за да опише действителността често прибягва до използването на символи.

Описаните по-горе примери ни дават представа за една от най-уникалните човешки способности и за това как нарушаването й води до  дълбок психически срив и откъсване от реалността. Произхода й е свързан с един доста интересен факт. В цялото животинско царство единственото същество, което осъзнава собственото си съществуване е човека. Със себеосъзнаването започва и вечното търсене на смисъл, което е тласкало развитието на научната мисъл, философията и религията в продължение на стотици години. От тук и цялата трагедия около смисъла на съществуването ни и опита на различните религиозни учения да дадат отговор . Обективно погледнато човешкото съществуване е лишено от какъвто и да е било смисъл и по същество не се различава от това на животните –  в крайна сметка живота на повечето хора се върти чисто и просто около едното задоволяване на физиологичните потребности. От друга страна подобен възглед е прекалено ограничен и не отчита чисто човешки качества като любов, състрадание и прошка.  Животинското царство не толерира подобни качества защото те са проява на слабост, те са характерни единствено за човека и същевременно са лишени от какъвто и да е било смисъл. Тези качества са израз на т.нар. мета потребности и стремеж към самоактуализация. Всеки друг човешки акт е опит за задоволяване на някаква потребност, стремеж към постигането на някаква цел. Самоактуализацията е лишена от какъвто и да е било смисъл и е непосредствен израз на човешката личност. Смисъла на човешкото съществуване се състои в самото съществуване и експресията на личността, в същността си то е лишено от какъвто и да е било смисъл  и всеки опит такъв да бъде намерен по рационален път е обречен на провал, защото в „живеенето” няма нищо рационално. Най-тежките патологии са израз на проваленият стремеж да бъде открит рационален и универсален смисъл на живота.В крайна сметка вечната човешка дилема е не Да бъдеш или Да не бъдеш, а Да живееш или Да избягаш.

Автор: Димитър Неделчев

http://psychoplex.wordpress.co.....%BD%D0%B8/

"Днес татко ме гушна и радостно рече:
В корема на мама живее човече.
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?
То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема й бебе.
Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
Не, не се тревожи! – Мама права застава. -
Виж, коремът ми също расте, наедрява.
Все едно е хралупка – тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка – и просторна, и лека…
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува -
има място за бебчо дори да лудува!
Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама -
два банана изяжда, две филийки препича
И след малко от глад към хладилника тича!
Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема й кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа – през някаква тайна тръбичка.
Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът й доста тежи.
Тогава съм мил – безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.
Когато заспи, стихват стъпки и песни -
съня й не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.
Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега й е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче… За мене ли пита?
Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.
С нетърпение питам: Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?
Още малко остана – моят татко отвръща. -
Ще ухае на бебе после цялата къща!
Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?"

Прекрасно стихотворение. Хиляди благодарности на автора:

Намерете си книги по начална астрология и четете. Запишете се в курс по астрология, така по-лесно ще напреднете. Желая ви успех!

Елемент Огън: Овен, Лъв Стрелец. Тези огнени жени могат да бъдат оприличени на сладкиши, които са направени в следствие на висока температура. И страст!

Овен – Горещ шоколад! Сексапилна и вълнуваща, тя трябва постоянно да е под нажежаване, за да има интерес. Тя не е десерт за всеки! А само за любителите на тръпката, емоцията и силните усещания.

Лъв – Карамел! За да се насладиш на неповторимия вкус на карамела, трябва да имаш търпение в приготовлението! Да действаш внимателно, фино, нито прекалено бързо, нито прекалено бавно. Ако си изиграеш картите правилно, ще имаш не само божествен вкус в устните, но и най-прекрасната украса в живота.

Стрелец – Аеро шоколад! Този вкус може да се сравни само с вкуса на шампанското. Нещо, което създава празнично усещане на фона на сивото ежедневие. Той носи посланието на буйния темперамент, на блясъка, но и знае как да гали сетивата!

Елемент Земя: Телец, Дева, Козирог. Земните дами спадат към сладкишите с нотка на изненада. Сигурен си, че вкусът ще е нещо обичайно, но щом отхапеш, откриваш една много интересна комбинация, от която трудно можеш да се откажеш!

Телец – Шоколад с кокосов пълнеж! Нежна, ароматна плънка, която бавно, но категорично завладява сетивата. Няма начин да се окапеш с нея, защото тя не губи самообладание, не се разтича напосоки, а следва плътно своята цел.

Дева – Шоколад с орехи! Твърд десерт и не винаги ще успяваш да отхапеш от първия път! Възбуждаща недостъпност, предизвикателство с божествен вкус. Но внимавайте с хапката, тя може както да ви разтопи от удоволствие, така и да ви счупи някоя коронка.

Козирог – Пияна вишна! Тези бонбони не са за малки момченца! А за зрели, стабилни и надеждни мъже, които могат да застанат редом то силната жена, зодия Козирог. Тя е луксозна, тя се отличава от традиционния вкус, но опияни ли те, така ще бъде за цял живот.

Елемент Въздух: Близнаци, Везни, Водолей. Въздушните дами спадат към категорията „флиртаджийски десерт“ – очарователни, изкусителни, неустоими. Но винаги трябва да бъдат опитвани с финес и да се показва явно насладата от всяка една хапка.

Близнаци – Бонбони Рафаело! На пръв поглед изглеждат прекалено ефирни, но още с първото отхапване виждаш, че не е така. Атрактивна външност, последвана от по-твърда вафличка и накрая невероятно нежен пълнеж. Абсолютен източник на разнообразие и страст! Който, обаче, също има непреодолима нужда от разнообразие. И страст!

Везни – Ягода, покрита с шоколад! Дори да не ти се яде сладко, не можеш да се сдържиш! Тя е толкова омайна, сладка и ароматна. Първата хапка е винаги божествена, но след това усещаш лекия кисел вкус на нейните изисквания. Но все пак, той няма как да помрачи сладостта, а и полезността на този изискан десерт.

Водолей – Целувка! Тя е различна, с едновременно царствен и семпъл вид. Едновременно твърда и мека. Едновременно засищаща и караща те да копнееш за още. Но колкото е вкусна, толкова и бързо се топи и изчезва. За да се радваш всеки ден на своята целувка, ще ти трябва огромна доза оригиналност и търпение. И да отхапваш бавно.

Елемент Вода: Рак, Скорпион и Риби. Тъкмо преди да ги опиташ, те могат да ти се „изплъзнат“ от пръстите. Затова, действай внимателно, но бързо, ако искаш да усетиш техния завладяващ вкус.

Рак – Конфитюр! Той не може да се яде просто така. Трябва филийка, а защо не и малко масло? Така и дамите от зодия Рак са нежни и уязвими, имат нужда от своята опора и сигурност, за да блеснат с най-сладкия си вкус. И не бъркайте грубо в буркана, че може да ви залепнат пръстите... за дълго.

Скорпион – Желе! Опърничав десерт, който трябва да ядеш само, ако не се страхуваш от изцапване или голяма хапка. Той те гали от началото до края, но от него може и жестоко да те заболи корема. Затова с дамите Скорпион трябва много да се внимава. Те са винаги в двете крайности – или носят мекота и сладост, или силни болки.

Риби – Сладолед! Най-любимият десерт. Който понякога води до пълна зависимост. Започваш и не можеш да спреш, дори да ти стане тежко. Тези дами винаги ще бъдат сред най-желаните и търсените. Защото привличат не само с вид, но и с чудесен вкус и аромат. Но го има и вариантът при агресивно отхапване да ви се сковат зъбите от студ. Затова опитвайте внимателно и постепенно.

С Доктор Виктор Новачков разговаря Лиляна Филипова

- Д-р Новачков, обявихте се за строго ограничаване на секциото по желание без медицински показания. Защо?

- Защото това е класическа коремна операция, която крие опасност от неочаквани усложения по време на упойката и риск от нараняване съседни органи или големи съдове. Пациентките не бива да подценяват тези проблеми и затова трябва да се противодейства на желанието им да родят с операция, ако няма медицински индикации за това.

Естествено, не виждам смисъл от абсолютна забрана, защото всеки средно грамотен акушер-гинеколог може да измисли медицинска индикация за това, особено ако това е изричното желание на жената. По-скоро трябва да се въведе някакъв регламент, така че нещата да са ясни. Когато се прави такава операция, за всеки от екипа трябва да има по-сериозен материален стимул, който същевременно пък да е възпиращ за родилката. Сума от порядъка на 5000 лв. например би свършила идеална работа.

- Известно е, че някои лекари сами предлагат на жените секцио. Ако се въведе и такава висока сума, няма ли съвсем да се увеличат тези случаи?

- Предлагат, защото им е по-лесно и удобно. За едно секцио се знае горе-долу кога ще завърши. Идва в 9,30 жената, в 10 ч е на масата, в 10,45 сваляме ръкавиците. Затова много лекари тласкат родилките към това решение. Не случайно по Коледа и Нова година има бум на цезарови сечения . Затова и тези класации "Бебе на годината" са толкова абсурдни. Едното родено в 23 ч 59 мин и 19 сек, другото в 0 часа и 30 секунди. Безумно!

Не става дума за плащане на ръка. Парите ще отиват в касата на болницата и тя ще ги разпределя на екипа. Това трябва да се въведе официално за всички болници в цялата държава. Очаквам да се намесят научното дружество по акушерство и гинекология, лекарският съюз и строго да регламентират нещата. Да е ясно, че този, който мишкува, ще бъде изключен и заклеймен. Когато има ясни правила, ще е по-лесно за всички.

- И естественото раждане обаче не е безпроблемно. Напоследък зачестяват инцидентите.

- Статистиката е категорична, че едно цезарово сечение е 10 пъти по-опасно за живота на майката, отколкото нормалното раждане. Ако беше нещо естествено за 1,5 млн. години човешка еволюция, природата щеше да го измисли, щяхме да се развием по модела на кенгуруто или нещо друго. Когато отворим коремната кухина, органите в нея влизат в досег с атмосферния въздух. Дори само от това, че изсъхват, е възможно да се получат следоперативни сраствания, хернии на мястото на разреза. Другата опасност е от нараняване на голям кръвоносен съд.

Дори главният клон на маточната артерия може да се нарани по време на секцио и така невинна на глед и проста операция може да завърши с махането на матката и инвалидизирането на жената. Не е изключено да се нарани пикочният мехур на жената, дебелото черво, тънките черва и никой не може да обясни как точно се случва. Тазовата хирургия е високорискова и за тромбоемболични усложнения. Може да се получи амниотична емболия – при отварянето на маточната стена може голямо количество амниотична течност да навлезе във венозното русло на матката, оттам да блокира белия дроб и жената да умре на операционната маса.

- Възможно ли е да се нарани самото бебе?

- Напълно. Има такива случаи. И аз имам такъв случай в практиката си. За голям мой ужас това беше първото ми секцио в живота.
Но и без да се стига дотам, ваденето на бебето,  без да е подготвено, е стрес – то трудно
се адаптира. Излизането му от среда с 37 градуса на 20 градуса навън си е термичен шок, който обикновено го кара да плаче. Но когато то не е готово за това, не е изпразнено от течностите, в които е било, се получават проблеми. Затова при плановото секцио е добре 2-3 часа да се включи система, която да предизвика контракции, за да се стресне бебето, да знае, че ще се ражда, да му се поизцедят белите дробове, околоплодната течност, да се образува достатъчно количество сърфактант, който държи алвеолите отворени.

- Защо тогава толкова много жени в последните години сами избират секциото?

- Защото смятат, че няма да ги боли. А не подозират, че следоперативният период е много по-труден. При естествено раждане на 4-ия час жената ще е станала и ще върви, а в другия случай 6 месеца няма да може да се изкашля като хората, защото ще я боли разрезът на коремната стена. Има много други средства за намаляване на болката, не е нужно да се прави секцио. Епидуралната анестезия например е идеална.

Тя се прави над твърдата маточна обвивка. Когато там се вкара упойката, се анестезират само тънките коренчета на гръбначния стълб. Дебелите, които провеждат волевото движение, не. Жената усеща, че я пипат, усеща, ако някъде я сърби, но не чувства болка. Така се постига изключително добра релаксация на меките родови пътища и раждането става няколко пъти по-бързо от обичайно – за 2,5-3 часа. Децата се раждат в много добра кондиция, не са депресирани.

При спиналната упойка се прави еднократна пункция в междупрешленното пространство, като се преминава през обвивката на гръбначния мозък. Не се поставя катетър и въвеждането на аналгетик е еднократно. Прави се на мястото, където вече няма гръбначен мозък, а едни дебели влакна, които се наричат конска опашка. Единственият риск е, ако се боде с по-дебела игла, да се получи следоперативно главоболие няколко дни. Основният недостатък на тези обезболявания е, че те са скъпи, касата при никакви обстоятелства не ги покрива. Единственото, което успяхме да извоюваме, е, когато се налага използването им в реанимация, министерството да ги плаща.

- Много жени се страхуват от парализиране от неправилно сложена спинална упойка.

- Това са митове. Аз лично не съм чувал за такъв случай и нямам обяснение.

- Все пак секциото гарантира вагинално съхранение. Освен това жените, които не искат да кърмят, за да си запазят бюста, го избират, защото смятат, че кърмата тръгва по-трудно.

- Начинът на раждане няма нищо общо с кърменето. Кърмата зависи от това дали детето се слага на гърдата. Относно вагиналното съхранение при епидуралната анестезия релаксацията на меките родови пътища е толкова добра, че не се налага да се правят допълнителни разрези, няма разкъсвания. Не виждам никакъв риск от амортизация на жената. Ставите могат да станат по-халтави, но това става по време на бременността. Раждането няма отношение. После сухожилните връзки се възстановяват.

- Твърди се, че секциото, давайки шанс на жени с мъжки таз, води до възпроизвеждане на момичета пак с такъв таз и така поддържа необходимостта от секцио.

- Това е самата истина. Секциото даде шанс на жени с андроиден таз да оцелеят и да родят. Така обаче и популацията на жените с тесен таз нарасна. С това и честотата на цезарово сечение се увеличи.

- Има ли връзка между хранителните добавки и секциото?

- Някои хранителни добавки правят бели. Имаше една американска, която увеличи много рязко честотата на цезаровото сечение, защото децата започнаха да се раждат с твърди глави – черепните им кости не можеха да се конфигурират в родовия канал и не можеха да се родят естествено дори при нормален размер на бебето и нормален таз на майката. Хранителните добавки сега са много, но повечето от тях дават такива ефекти. Затова по-добре да се следят кръвните показатели на бременната и ако няма отклонения, да не се вземат никакви хранителни добавки. Ако все пак се налага приемането на някакъв комплекс с микроелементи и витамини, да се прецени къде е направен този комплекс.
Американските са направени за американци – техният начин на хранене е различен
от нашия. Трябва да се вземат такива, които са направени от европейски концерни, защото са съобразени с европейския начин на хранене.

- Кога задължително трябва да се направи секцио?

- При диспропорция между размерите на плода и размерите на таза, при някои заболявания на майката. При увита пъпна връв около плода също, но слава богу, вече лесно се диагностицира от ултразвуковите апарати. При някои вирусни инфекции също не е хубаво бебето да минава през влагалището, за да не ги получи генерализирано. Очните проблеми също са индикация за секцио, тъй като късогледството се влошава при естественото раждане. Освен това има и риск от отлепяне на ретината. Възрастта също е фактор – смята се, че над 35 г. при първо раждане е добре да се направи секцио.

- За диабетичките наложително ли е?

- Те по принцип раждат по-големи деца и заради диспропорцията много често при тях се прави цезарово сечение. Но пък от друга страна техните рани зарастват много по-трудно. Затова нещата са на кантар. Ако има съвместимост между плода и така, е по-добре е и такива жени да родят нормално.

Визитка:

 Д-р Виктор Новачков завършва медицина през 1984 г. Започва като ординатор в АГ отделението в болницата в Тутракан, а 2 години по-късно печели конкурс за научен сътрудник в Института по акушерство и гинекология. От 1990 г. насам е последователно старши и главен асистент в СБАЛАГ "Майчин дом", София. 2003 г. печели конкурс в Окръжна болница като началник на отделение по гинекология и 2007 г. оглавява АГ отделението в болница "Доверие", където е и сега. Основните му интереси са в миниинвазивната хирургия – лапароскопия и хистероскопия. Специализирал е в Италия и Белгия. Зам.-председател на Българската асоциация по акушерство и гинекология.

http://www.24chasa.bg/Article