тези земи някога е живял един велик мъдрец – Конфуций.

Появява се в средата на VI век пр.н.е. почти едновременно с Питагор и оставя също толкова дълбока диря в човешката история. Конфуций живее в тяло около 70 години, побира учението си в пет книги, обучава хиляди последователи и става една от най-влиятелните личности в световната история, признат като „учител на 10 000 поколения“.

Тъй като най-чиста вода се пие от извора, останете няколко минути насаме с неговите мъдри слова, прочитайки Посланието му така както го предава посланика на Възнесените Владици Татяна Микушина.

Муси Дачева

***

Трябва да дадем възможност на Бог да се проявява чрез нас

Конфуций
31 март 2005

АЗ СЪМ Конфуций, дошъл при вас чрез този посланик.
Дошъл съм да ви дам наставления в науката Божествена Мъдрост. От времето на моето въплъщение на Земята са минали много стотици години. Аз се радвам на представилата ми се възможност да повторя на благодарната аудитория думите на моето Учение.

Най-добре е винаги да се слушат думите от първоизточника, отколкото да се доверявате на трактовката на тези хора, които си мислят, че са постигнали висока степен на познание на мъдростта. Но те се намират в подножието на върха на Божествената Мъдрост и суетата на живота постоянно отвлича вниманието им и не им дава да направят нито една крачка в посока към този връх.

Мисля, че няма да бъде така с тези, които четат тези редове. Вие ще можете за известно време да се разсеете от обкръжаващите ви илюзии и да се съсредоточите върху непреходните Истини, които никак не са свързани с вашето време, с вашата страна и обкръжението, към което принадлежите.
Постарайте се да се съсредоточите върху своето сърце. Върху ударите му. Слушайте дишането си. Вдишване… Издишане…

Работата на сърцето ви и вашето дишане не са свързани по никакъв начин с държавата, в която живеете. И никак не са свързани с тази роля в живота, която изпълнявате.
Същото е и с Божествената Истина. Тя съществува сама по себе си и не зависи от вашето съзнание и от вашите мисли.

Тогава защо съществувате, ако този свят може прекрасно да мине и без вас? Задавали ли сте си този въпрос? Питали ли сте се някога, защо живеете?
Мисля, че поне един път в живота този въпрос е стоял пред всеки от вас. За мнозина този въпрос е стоял така настойчиво и така често, че търсенето на смисъла на живота, буквално се е превърнал за тях в смисъл на живота им.

Вие сте прави, мои възлюбени, достойна задача е да разберете, защо живеете и защо съществува всичко, което ви обкръжава.
Когато бях във въплъщение, бях буквално обладан от този въпрос. Имаше дни, когато не си намирах място, опитвайки се да намеря отговор отново и отново.

Аз бях вярващ човек, и се придържах към мирогледа, който бе приет в окръжаващото ме общество. До тогава, докато не разбрах, че този мироглед е създаден от също такива хора като мен. Остарявайки аз започнах да разбирам, че съм несъвършен и затова всяка моя мисъл ставаше несъвършена още преди да съм я изказал на глас. Защо съм несъвършен? И защо, колкото и да се старая, не мога да преодолея тези несъвършенства във себе си?
Познати ли ви са тези въпроси? Вие също ли сте си ги задавали?

С течение на времето отговорът на този въпрос залегна в основата на тази система за обучение, която давах на хората, искащи да се учат при мен.
Отчетливо осъзнавах, че вътре в мен има Висша, по-съвършена част от мен. И аз мога да общувам с тази част от мен самия. Обаче аз осъзнавах, че сам преча на проявлението на тази моя част. Не някой извън мен, а аз самият.

Предполагах, че аз и всички живи същества сме създадени по образа на този, който е създал този свят, който по своето положение се намира неизмеримо над нас. И ние всички сме свързани с него и съставляваме неразривно Единство. По същия начин, както аз имам своя Висша част, този Творец и

Създател на Света има своя Висша част и своя низша част. И тази Негова низша част съм аз във въплъщение. Това съм аз във въплъщение и всички други същества във въплъщение, и цялата Земя, която виждах, докъдето ми стигаха очите.
Ние всички бяхме Той във въплъщение.
И Той чрез нас живее и твори, и познава. Той познава Себе си чрез нас, всяко живо същество.
Ние всички сме Негови клетчици и капилярчета. Ние съставляваме неговото тяло. И ние всички сме свързани с Него и помежду си.

Всичко, което ни разделя един от друг и от Единството с Него трябва да се преодолее.
Затова аз учех и продължавам да уча и сега, само на едно просто нещо. Каня всеки от вас да се заеме с тази част от себе си, която му пречи да стане едно с Твореца. Над тази част от вас самите, която ви отделя от състоянието на пълно единение с Бога, със Създателя, с Атмана, с Висшия Разум. Не е важно как ще наречете това, част от което в действителност сте вие самите.

Вие не можете да правите нещо вместо някой друг. Вие не можете да заставите друг човек да прави това, което е нужно на вас. По-точно, вие можете да го направите, но за това трябва да проявите насилие. Ще ви се наложи със сила да заставите някого да работи за вас или да изпълнява вашите заповеди. Не е важно дали това е груба физическа сила или силата на написания от вас закон.
Опитайте обаче в своето тяло да накарате сърцето си да диша, а белите дробове да движат кръвта по кръвоносната ви система.

Няма да се получи. Ако се обърнете към историята ще видите, че цялата история се състои именно от такива моменти, когато някой се опитва да застави някого да прави това, което на него му е нужно. Затова са войните, затова е проявата на всяка несправедливост в света.
В основата на тази несправедливост винаги лежи желанието на някой да направи нещата така, както на него му е нужно.
Ние се върнахме към темата за собственото си несъвършенство.

Когато бях млад действително мислех, че мога със силата на своята убедителност и с личния си пример да вдъхновя света да се измени. Загубих много сили и енергия опитвайки се да убедя хората как трябва да действат, как трябва да се държат.
Не ми достигаха силите да убедя хората да постъпват така, както на мен ми се струваше, че е разумно да постъпват.

Тогава се опитах да действам заедно с тези хора, които приемаха моята система от убеждения. Обаче, както и преди, силите ми не достигаха.
Повярвайте ми, вложих много сили, за да убедя хората, че живеят неправилно и поне само да ме изслушат как си струва да живеят.
Минаваше година след година, десетилетие след десетилетие, а ситуацията в света не се променяше, колкото и да се стараех и колкото и усилия да влагах.
Защо?

Аз бях само малка песъчинка, малка клетчица в организма на тази Вселена. Опитвах се да убедя цялата Вселена, че трябва да живее по моите закони.
След много десетилетия аз най-накрая разбрах, че единственият човек на цялата Земя, който ми е пречел, съм бил самият аз. Това е било моето прекалено тщеславие и прекалената ми увереност, че съм познал цялата Истина и мога да уча другите на тази Истина.
Моят външен човек вместо да се подчини на закона, който действа в тази Вселена се опитваше да застави цялата Вселена да живее по неговия закон.

Разбрах главната Истина. Трябва да ви кажа, че си е струвало да загубя цял живот, за да осъзная тази Истина.
Безсмислено и безполезно е да установяваш свои закони в този свят, в който живеем ние. Ние трябва да се подчиним на Закона, който лежи в основата на тази Вселена и който вече е осъзнат в момента на създаването й.

Законът изисква от нас да се откажем да проявяваме себе си, своето его в живота си, изисква да направим всичко зависещо от нас, за да дадем на Бог да прояви себе си чрез нас.
Тогава ще можем да възстановим нашето Единство. Тогава ще можем да участваме в реализацията на замисъла на Твореца на тази Вселена.
Това е тази задача и тази работа, която всеки е длъжен да изпълни. Няма нито един човек в цялата Вселена, който да извърши тази работа вместо вас. Затова тази работа е най-важната. Изпълнението на тази задача се явява смисъла на вашия живот, който вие търсите извън себе си и не можете да намерите.

Давам ви плода на моите размишления по време на моя земен живот. Но аз не мога да ви накарам да ядете този плод. Това трябва да направите сами.
Никой извън вас не може да свърши тази работа вместо вас.
Оставям ви. Много се надявам, че дадох вярна насока на вашата мисъл .
АЗ СЪМ Конфуций

***

http://www.sirius1-bg.net/sirius/
http://www.spiralata.net/

-Първият филтър — Истина.
- Кажи ми, ти абсолютно ли си уверен, че това е истина?
- Не – отговорил гостът – аз просто го чух от други.
- Значи, ти не си уверен, че това е истина.
- Сега вторият филтър – Добро.
- Това, което се каниш да ми разкажеш за моя приятел, съдържа ли нещо хубаво?
- О, наопъки, доста лошо е.
- И така, ти се каниш да ми кажеш нещо,което може да се окаже неистина, и на всичкото отгоре е лошо.
- Третият филтър – Полезност.
- Мога ли аз да извлека някаква полза от казаното от теб?
- Всъщност, не – отговорил човекът.
- В такъв случай, ако това, което искаш да ми кажеш не е нито правдиво, нито добро, нито полезно, то за какво ми е нужно да го знам?- казал мъдреца и отпратил госта.
Така Сократ и не научил, че жена му Ксантипа му изневерявала с най-добрия му приятел.
** Оттук извода:
Живей според Тройния филтър на Сократ и ще бъдеш щастлив!

Превод Пламена Добрева

Настъпила страшна суша, след нея съседният цар нападнал царството и го превзел. Започнала епидемия, която отнела живота на цялото царско семейство и на половината население на царството. Войските на съседния цар нападнали столицата и избили останалите. На царя му се наложило да се спасява и той побягнал към съседното царство, където царят му бил приятел. По пътя го нападнали разбойници, взели го в плен и три години престоял при тях и работел най-долната работа, докато му се удало да избяга.

Стигнал да столицата на съседното царство и поискал да се види с царя, но войниците не му повярвали, като видели опърпаните му дрехи и го отпратили.

Наложило му се една година да работи, докато припечели пари за нови дрехи.

Най-накрая се явил при своя приятел царя, но за негово огромно разочарование, последният му дал 100 овце. Обиден от липсата на приятелство, нашият цар все пак започнал да пасе овцете-нямал по-добра алтернатива. До една година овцете му обаче били изядени от вълци и той пак отишъл да моли приятеля си за помощ. Дали му 50 овце, които обаче не след дълго паднали в пропаст и умрели всичките.

Отишъл трети път и тогава царят му дал 25 овце. Този път нищо не се случило, злополучният цар ги пасял и след време стадото му се умножило и стигнало 1000 глави. Отишъл той при приятеля си и му се похвалил.

Тогава царят наредил да му се вземат 1000-те овце и да му дадат съседното царство.

• - Но защо не направи това веднага, попитал царят, защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царство от самото начало?

• - Защото от него нямаше да остане камък върху камък.-отговорил мъдрият му приятел

• -Аз просто почаках, докато свърши черния момент от живота ти. Сега вече виждам, че е настъпил следващият етап от твоята съдба. Овцете бяха само показател…

Преведено от Kaily

Етикети: мъдрец, Притчи, Съдба
]]> http://www.temura.net/%d0%be%d0%b2%d1%86%d0%b5%d1%82%d0%b5/feed/ 0 http://www.temura.net/%d0%b2%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0/ http://www.temura.net/%d0%b2%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0/#comments Mon, 28 Jan 2008 08:51:35 +0000 Муси Дачева http://www.temura.net/?p=303

Един мъдрец търсел способен и талантлив ученик, който да има достатъчно навици и умения, че да му предаде

знанията си, когато умре. Той събрал всички ученици и им казал:

-Имам проблем и искам да знам дали някой от вас може да го реши. Вижте, зад мен се намира най-голямата, тежка и масивна врата в града. Кой от вас може да я отвори без чужда помощ?

Някои от учениците просто свели глава, проблемът изглеждал неразрешим. Други изследвали вратата, обсъдили възможността за използването на лост и особеностите на материала и дошли до извода, че проблемът е нерешим.

Всички казали, че е невъзможно да направят това, което искал мъдрецът.

Само един ученик се приближил до вратата и започнал щателно да я изследва, проверил всичко внимателно, натискал я, почуквал определени участъци.

После дълбоко въздъхнал, съсредоточил се и меко побутнал вратата. Тя се отворила без никакво съпротивление, била конструирана толкова безупречно, че било необходимо само леко побутване.

Мъдрецът си намерил приемник. Той се обърнал към останалите ученици и произнесъл следните думи:

-Успехът в живота зависи от няколко ключови фактора и сега вие можахте да наблюдавате тяхното действие.

ПЪРВО- позволете на своите чувства напълно да изследват и разберат реалността, която ви обкръжава.

ВТОРО- не правете прибързани и затова неправилни изводи.

ТРЕТО- бъдете достатъчно смели да вземете решение.

ЧЕТВЪРТО- вземайки го, действайте уверено и без съмнение.

ПЕТО- съсредоточете се и вложете в това действие цялата своя сила и енергия. И последно-не се бойте да направите грешка.

Преведено от Kaily

Етикети: врата, мъдрец, Притчи
]]> http://www.temura.net/%d0%b2%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0/feed/ 1 http://www.temura.net/%d0%bc%d1%8a%d0%b4%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%81%d0%b5%d0%bb%d1%8f%d0%bd%d0%b8%d0%bd/ http://www.temura.net/%d0%bc%d1%8a%d0%b4%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%81%d0%b5%d0%bb%d1%8f%d0%bd%d0%b8%d0%bd/#comments Mon, 28 Jan 2008 08:13:52 +0000 Муси Дачева http://www.temura.net/?p=302

Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до

града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви.

Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново:

- След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил.

На края на нивата чул селянинът да вика след него:

- Човече, ще стигнеш във града по обяд.

- Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът.

- За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш- отговорил му селянинът.

• Преведено от Kaily

Авицена имал много старателен новоизпечен ученик. Веднъж при великия лекар довели слепец. Учителят казал какви компоненти да се смесят, за да се получат два пластира. Ученикът направил всичко точно и на другия ден болният прогледнал.

Един съсед на ученика бил също сляп. Вдъхновен от успеха си ученикът направил още два такива пластира и ги сложил на очите на слепия си съсед. На следващия ден очите на слепия изцяло изтекли.

Добросъвестният идиот дотичал до учителя целият в сълзи:

• -Как така, учителю, аз направих точно както ти каза предишния път! Защо се случи така?

• В дълбока печал мъдрецът отговорил:

  -Слепотата се дължи на различни причини: сухост на организма, влажност, жега, студ и т.н. Хиляда слепци са слепи по хиляда причини. Иди си, сине. Ти можеш да работиш само като хлебар.

Преведено от Kaily