Астрологът бил добър в работата си, но много горделив и самонадеян. Изследвайки хороскопа на султана, той се натъкнал на драматична информация – и тримата му синове ще умрат в ранна възраст. Изпълнен със самодоволство, напереният астролог съобщил това на султана с висок патетичен глас. Султанът най-напред се ужасил, а после се разгневил и заповядал да затворят предсказателя в затвора.

Минало време, султанът извикал друг астролог и му поставил същата задача. Вторият астролог бил съвсем друг по характер – разсъдлив и умерен. Той проучил хороскопа на владетеля и стигнал до същия извод като предшественика си. Приближил се смирено до него и му казал:
“Господарю! Вие ще живеете пълноценен и дълъг живот, толкова дълъг, че ще надживеете дори синовете си!”
Султанът се зарадвал от така поднесената му информация и възнаградил щедро предсказателя.

Превод: Пламена Добрева

Етикети: астролог, Притча, хороскоп, хумор
]]> http://www.temura.net/%d0%b8%d0%b7%d0%ba%d1%83%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0/feed/ 2 http://www.temura.net/%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%84%d0%b8%d0%bb%d1%82%d1%8a%d1%80/ http://www.temura.net/%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%84%d0%b8%d0%bb%d1%82%d1%8a%d1%80/#comments Tue, 27 May 2008 10:33:18 +0000 Муси Дачева http://www.temura.net/%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%84%d0%b8%d0%bb%d1%82%d1%8a%d1%80/ Веднъж при Сократ дошъл познат и казал:
- Искам да ти кажа нещо, което чух за един твой приятел.
- Чакай малко – отвърнал Сократ – Преди да ми разкажеш това, трябва да минеш през моя Троен филтър. Трябва да филтрираш това, което се каниш да ми кажеш за мой приятел.

-Първият филтър — Истина.
- Кажи ми, ти абсолютно ли си уверен, че това е истина?
- Не – отговорил гостът – аз просто го чух от други.
- Значи, ти не си уверен, че това е истина.
- Сега вторият филтър – Добро.
- Това, което се каниш да ми разкажеш за моя приятел, съдържа ли нещо хубаво?
- О, наопъки, доста лошо е.
- И така, ти се каниш да ми кажеш нещо,което може да се окаже неистина, и на всичкото отгоре е лошо.
- Третият филтър – Полезност.
- Мога ли аз да извлека някаква полза от казаното от теб?
- Всъщност, не – отговорил човекът.
- В такъв случай, ако това, което искаш да ми кажеш не е нито правдиво, нито добро, нито полезно, то за какво ми е нужно да го знам?- казал мъдреца и отпратил госта.
Така Сократ и не научил, че жена му Ксантипа му изневерявала с най-добрия му приятел.
** Оттук извода:
Живей според Тройния филтър на Сократ и ще бъдеш щастлив!

Превод Пламена Добрева

Живял някога един крал. Той си построил огромен дворец.

Това бил един дворец с милиони огледала. Абсолютно всичко, стените, пода и таваните били покрити с огледала.

Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И като достатъчно умно, кучето се озъбило, за да се защити за всеки случай от тези милиони кучета наоколо и да ги изплаши. В отговор всички кучета му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи – срещу него всички кучета му отговорили със същото.

Сега кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае. То започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно те му отговаряли.

На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само, в двореца нямало никой, там имало само тези милиони огледала. Никой не се беше борил с него, защото не е имало кой да го направи, но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. И когато започнало да се сражава, отраженията в огледалата също влезли в бой. То загинало в борбата с милионите собствени отражения, които го заобикаляли от всички страни.

Ако няма никакви препятствия вътре във Вас, то не може да има и никакви препятствия извън Вас, нищо не може да застане на Вашия път. Такъв е законът.

Светът е само едно отражение, той е едно огромно огледало.

Преведено от Kaily

Едно време, в един град на далечния Запад живяло момиче на име Фатима.

Тя била дъщеря на процъфтяващ предач. Веднъж баща й казал: “Дете мое, приготви се за път. Тръгваме на пътешествие. Имам работа на островите в Средиземно море. Може би там ще срещнеш красив юноша с добро бъдеще, който ще те обикне и ще се ожените”.

И така, отправили се те на пътешествие от остров към остров. Бащата се занимавал с търговските си дела, а Фатима прекарвала времето си в мечти за бъдещия мъж. Веднъж, когато плавали към Китай, ги застигнала ужасна буря и корабът тръгнал към дъното. Фатима, загубила съзнание, била изхвърлена на брега от вълните, недалеко от Александрия. Баща й и всички, които били на кораба, загинали и тя останала сама без всякаква подкрепа.

Сцената на корабокрушението и дългото пребиваване в открито море й повлияли така, че запазила само откъслечни спомени за предишния си живот.

Дошла на себе си, станала и тръгнала по брега. Скоро се натъкнала на семейството на един тъкач. Хората били бедни, но изпълнени със състрадание към нея я приютили в скромното си жилище и я обучили на своя занаят.

Започнал нейният втори живот. Година-две тя живяла с тях напълно щастливо и била доволна от съдбата си. Но веднъж, когато излязла на брега, я грабнали търговци на роби, завели я на кораб и я отвели заедно с другите неволници. Горчивите жалби и оплаквания на Фатима не събудили у тези хора и капка жалост: закарали я в Истамбул, за да я продадат като робиня.

На пазара за роби имало няколко купувачи. Единият от тях си търсел роб, който да може да работи в неговия цех за производство на корабни мачти. Нещастният вид на Фатима привлякъл вниманието му и, искайки да облекчи участта й, той купил момичето, тъй като смятал, че при него ще й бъде по-добре, отколкото при друг стопанин.

Завел Фатима в къщи и смятал тя да служи на жена му. Но в къщи го очаквало печално известие: корабът с неговата стока, в която вложил целия си капитал, бил завладян от пирати. Сега не можел да си позволи да държи работници и се наложило той заедно с жена си и Фатима да се заемат с производството на мачти.

Фатима, благодарна на стопанина си за неговата доброта, работила така прилежно, че скоро той й подарил свободата и тя станала негово доверено лице и помощник. И така, за нея започнал трети живот и тя се почувствала напълно щастлива. Веднъж стопанинът й казал: “Фатима, искам да отидеш като мой агент на остров Ява с товар от мачти и да ги продадеш там изгодно”.

И така, тръгнала Фатима на плаване, но при бреговете на Китай мощен тайфун връхлетял върху кораба и го потопил. По чудо девойката отново се спасила и се съвзела на непозната земя. Дошла на себе си и започнала да плаче горчиво за своята нещастна съдба. Щом като животът й започнел да се приближава към благополучието, безжалостната съдба разрушавала всичките й надежди. “Защо се случва така, възкликнала тя, с каквото и да се захвана, винаги ме очаква неминуем неуспех. Защо ме спохождат толкова нещастия?” Но никой не й отговорил и … станала и тръгнала където й видят очите.

Макар че никой в Китай никога не бил чувал нищо за Фатима и не знаел за нейните изпитания, на всички била известна древна легенда за това, че някаква чужденка ще дойде някога в страната им и ще направи шатра за техния император. Тъй като никой в Китай не умеел да прави шатри, всички с жив интерес очаквали изпълнението на това предсказание.

За да не пропусне тази жена когато тя пристигне, всеки китайски император по тридесет пъти в годината изпращал по всички градове и села пратеници, които били длъжни да доведат в столицата всички чужденки.

Когато Фатима стигнала до най-близкия крайморски град, там точно в този момент разгласявали императорския указ за чужденките и хората, като я забелязали, разбрали, че е отдалече и я завели при посланиците на императора.

Завели Фатима в двора и я въвели в тронната зала. Синът на Небето я попитал: “Девойко, ще успееш ли да ни направиш шатра?”

- Мисля, че ще успея – отговорила Фатима.

И така, дали й помещение и тя веднага се хванала за работа. Най-много й трябвало въже. Но никой дори не знаел какво е това. Тогава Фатима, спомняйки си своя първи занаят, събрала лен и оплела въже. После поискала да й донесат здрав плат, но в целия Китай не се намерил такъв плат, какъвто й трябвал на нея. Спомняйки си на какво се е учила при александрийските тъкачи, тя изтъкала здраво платно. И накрая, за да завърши работата, й трябвали пръти, но не се намерили в цялото царство. Сега й потрябвало умението да прави мачти, получено в Истамбул. Тя ловко измайсторила надеждни пръти.

Като приключила, тя започнала да си спомня как изглеждат всевъзможните шатри, които е виждала по време на скитанията си по света, и накрая, сглобила шатрата.

Когато показали това чудо на императора, той бил така възхитен, че обещал на Фатима да изпълни всяко нейно желание. Тя пожелала да остане в Китай, където скоро се омъжила за прекрасен принц, с който живели дълъг и щастлив живот и оставили след себе си многочислено потомство.

По този начин Фатима разбрала, че това, което й се е струвало на времето тежко изпитание, неочаквано се е обърнало в необходим опит, който й е помогнал да достигне щастието.

Преведено от Kaily

Етикети: Александрия, Китай, китайски, Притча, Съдба
]]> http://www.temura.net/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b1%d0%b0%d1%82%d0%b0/feed/ 0 http://www.temura.net/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%82%d1%87%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d0%b5%d0%bf%d0%b5%d1%80%d1%83%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0/ http://www.temura.net/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%82%d1%87%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d0%b5%d0%bf%d0%b5%d1%80%d1%83%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0/#comments Mon, 05 Nov 2007 23:02:09 +0000 Муси Дачева http://www.temura.net/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%82%d1%87%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d0%b5%d0%bf%d0%b5%d1%80%d1%83%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0/

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула.

Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива. Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Изпратил: Катя Илиева