Номерологичен Календар - личен, дневен астро-номерологичен хороскоп » психично разстройство

Депресията

Муси Дачева — Thu, 05 Nov 2009 12:21:07 +0000

Депресията е особен вид психично състояние, което поразява милиони хора по света. Тя привлича вниманието на психолозите в средата на 70-те години на миналия век поради рязкото увеличаване броя на хората, засегнати от нея. Според статистиката процентът на страдащите от депресия хора скокообразно се увеличава на всеки 20 години от 1900 г. насам. Близо 30% от населението в развитите държави периодически изпада в депресивно състояние, като при 5% от хората то се задълбочава и превръща в сериозно заболяване, а за някои и с фатален край.

Преди години се смяташе, че депресията засяга по-често жените и по рядко мъжете. В последно време обаче съотношението мъже-жени се изравнява. Редица данни сочат, че депресивната нагласа има наследствен характер и може да обхване цели родове- от прародителите до децата.
Депресивното състояние се проявява като дълбоко и всепоглъщащо човека чувство на самота и безнадежност, загуба на жизнен тонус и отдръпване от света.
Причините за депресията все още не са изследвани докрай. Има различни хипотези и теории, които очакват своето потвърждение или отхвърляне.
Засега изследванията сочат, че причините за депресията могат да са:
-силно изразена психическа неусточивост;
-ниска себеоценка и себенехаресване;
-песимистична нагласа;
-склонност да се генерира чувство за вина;
-незадоволена нужда от зависимост;
-загубата на контрол над основни параметри в живота-здраве, семейство, работа;
-загубата на житейска цел.

Муси Дачева, 05 ноември 2007г

Всички права запазени.
Препубликация е допустима само при спазване на следните условия:
1.Статията е предадена в пълен текст, без никакви промени
2.Посочен е авторът
3. Даден е активен линк към сайта www.temura.net

Етикети: депресия, деца, заболяване, здраве, психично разстройство, родител

Аутистични разстройства при децата

Муси Дачева — Thu, 02 Jul 2009 09:19:11 +0000

Напоследък все по-често се говори за „увеличаване” на честотата на децата с аутизъм. В миналото се е смятало, че от аутизъм страдат около 1/ 10 000 деца. Това е така, но важи за класическия аутизъм – с всички негови характерни белези. Сега се говори за честота от 1 / 200 – 250 деца. Заболяването не зачестява реално, а търсенето и откриването на такива състояния нараства.

Специалистите, които работят с деца, са станало по-чувствителни към откриването на проблема. Сега се говори за разстройства от „аутистичния спектър” – това са състояния, които имат някои, но не всички черти на класическия аутизъм и са по-леко изразени, когато са налице. Децата с разстройства от аутистичния спектър имат комуникативни проблеми, проблеми с речта, стереотипни поведения, но са по-слабо изразени и могат да бъдат обучавани на някои социално приемливи поведния.

Смисълът на по-честото откриване на аутизма не е в това да се стигматизират детето и семейството, а да се даде възможност на повече деца от рано да получават необходимите за тях грижи от страна на специалисти. – детски психиатри, логопеди, психолози, педагози, социални работници. Тази „разширена” диагноза помага на детето да се възползва от специални грижи и да развива своите умения за общуване, реч, обучение.

Вярно е, че аутизмът е състояние за цял живот, но тези деца могат да имат по-добро бъдеще, ако за тях се полагат грижи, те могат в определена степен да се обучат на социално поведение. Когато родители, педагози или други лица, които работят с детето заподозрат аутистично разстройство, най-добре е да насочат детето и родителите към детски психиатър за точна диагноза и оценка на тежестта на състоянието.

Поставянето на диагноза ще даде най-правилните насоки как да се работи с детето, какви са неговите специфични нужди. Важно е да се знае, че никакъв вид медикаменти, хранителни добавки и др.не могат да заместят ежедневните грижи за аутистичното дете и ползването на такъв вид методи на лечение не трябва да става приоритет на родителите. Аутизмът не се „лекува”, но адаптацията на детето се подобрява с годините благодарение на полагането на ежедневни грижи.

д-р Стоянка Велкова, психиатър,специализант по детска психиатрия , асистент в катедрата по психиатрия на УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив, тел. 0878246835, кабинет: ул. “Петър Стоев”123, с предварително записване

Етикети: IT, аутизъм, деца, лечение, Пловдив, Психиатрия, психиатър, психично разстройство, разстройства, разстройство, родител

Още за РДВХ

Муси Дачева — Sat, 27 Jun 2009 10:15:13 +0000

Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност /РДВХ/ е проблем, за който отскоро се дискутира сред обществото. Децата с РДВХ са по-палави, по-разсеяни, по-импулсивни.

С напредването на научните изследвания се установява, че тези деца имат биологичен „дефицит” на невромедиатори като допамин и норадреналин в определени мозъчни структури. Все по-ясно става, че това не са „невъзпитани” или „много палави” деца, че не бива да се хвърля вината върху техните родители и възпитатели, задето не са ги възпитали, а че става въпрос за за заболяване и за тях да се полагат специални образователни и медицински грижи.

Медицината бележи напредък в тази посока,децата с РДВХ вече могат да бъдат лекувани с медикаменти, които са с доказана ефективност и безвредности и които могат да регулират дисбаланса на медиатори в мозъка. Когато такова дете получава лекарства, с него по-лесно работят учители и родители, както и психолози. Дефицитът в организма на детето е на норадренали, допамин и вероятно на серотонин. Намаленото ниво на норадреналин във фронталната кора дава невнимание, трудна концентрация, разсеяност, трудности в паметта и заучаването. Намаленото ниво на допамин дава повишена двигателна активност, непрекъснато желание да се движи дори на стола си, палавост, напор да говори и прекъсва околните, импулсивност /участва и серотонин в нея/.

Когато учители и/или родители забележат такова дете, нужно е да се консултира с детски психиатър за диагноза и оценка на нуждите на детето от лечение – медикаменти, психологическа помощ, допълнителни занимания с учител.

Важно е да се знае, че е по-добре да се направи една „излишна” /без диагноза/ консултация, отколкото да се остави детето „да го израсте”. Не бива да има страх от консултация със специалист или затваряне на очите за проблема, защото той не може да се реши сам.

Опасността при нелекувани деца е в по-късна възраст да имат затруднения в ученето, да не достигнат такива добри постижения, каквито интелектът им позволява, да отпаднат от училище, да се свържат с антисоциални групички, да ползват наркотици по-често. Всички тези проблеми са факти, които са доказани с проучвания в различни страни.

Консултацията със специалист ще помогне на родителите като им даде повече информация за това какво е състоянието точно на тяхното дете, ще им спести излишни притеснения, ще отговори точно на техните въпроси и ще им помогне да преодолеят заедно с детето си този „период” от неговия живот.

Етикети: деца, заболяване, консултация, лечение, Пловдив, психиатър, психично разстройство, психолог, родител, страх, училище, хиперактивност

Социалната фобия

Муси Дачева — Mon, 07 Jul 2008 10:14:36 +0000

Страхът от изява пред публика – това може да е болест, когато предизвиква бурна реакция на неспокойство, прилошаване, сърцебиене, изпотявания, изчервяване,

желание да се избегне ситуацията, в която ще си център на внимание и можеш да се изложиш или да не се представиш толкова добре, колкото би желал. Накратко това са симптомите на разстройството социална фобия и ситуацията, в която се проявяват, е обикновено изява пред публика.

Причината да се проявят тези симптоми в тази ситуация е страх от излагане и страх от неодобрение от страна на околните. Хората, у които се развива подобно заболяване са по-плахи по характер, по-стеснителни и притеснителни. Понякога те могат да се притесняват и от обикновен разговор с непознати хора, от изказване на мнение в компания, от общуване дори с приятни за тях хора. Отстрани другите могат да изтълкуват поведението им като нежелание за общуване или хладност. В същността си хората със социална фобия желаят да общуват с околните, но се страхуват да не им се подиграят, да не изглеждат глупави или смешни в очите на хората.
Състоянието може да започне в най-ранна възраст – предучилищна, училищна или юношеска, но е възможна и по-късна изява. Рядко социалната фобия е единствен психичен проблем, по-често се среща заедно с тревожни разстройства – генерализирана тревожност, паническо разстройство, агорафобия; както и със злоупотреба или зависимост към алкохол, никотин, транквилизатири или други психоактивни вещества; разстройства в съня; личностови разстройства – избягваща личност; разстройства на настроението – рекурентна депресия или биполарно разстройство.

Често някои пациенти преди да се консултират с лекар, посягат към алкохол или успокоителни, за да облекчат напрежението преди изява, и по този начин си създават допълнителен проблем. Тежестта на разстройството зависи от много фактори – възрастта на появата, дали има подлежащо личностово разстройство, дали има друго психично разстройство и в колко на брой ситуации се проявяват симптомите.

Важното е да се знае, че в голяма степен социалната фобия се лекува – с медикаменти и психотерапия. Когато пациентът бъде обучен да се справя със симптомите в стресовата ситуация, той с всеки следващ път ще ги изпитва по-слабо и страхът от изява ще намалее до нормални граници.

Етикети: депресия, заболяване, Пловдив, Психиатрия, психиатър, психично разстройство, разстройства, разстройство, страх, сън, тревожност, фобия

Психичното здраве на децата

Муси Дачева — Thu, 06 Sep 2007 08:34:58 +0000

Много често родителите се питат дали това, което децата им правят е нормално, дали е усвоено, дали е вродено и дали те самите имат вина за поведението им. По-важно е обаче могат ли да помогнат, как и ако не могат да се справят, кой би могъл да помогне на тях и на децата им.

Детски психиатър – звучи притеснително. Намеква за душевна болест. Но всъщност той е компетентният човек този, който може да види проблема, ако е нужно да постави диагноза и да предложи лечение. В същото време ако липсва психично разстройство, той може да даде съвет и да насочи към подходящ психотерапевт.

Кое намеква за проблеми при едно дете? Най-често това са лош сън, недобър апетит, слаб контакт с връсниците, бавно развитие на речта и моториката, лошо внимание, хиперактивност, антисоциални прояви, прием на наркотици.

В ранната детска възраст е възможно да има кошмари, нощни страхове, заекване, ходене по време на сън, напикаване през нощта до по-късна възраст, трудна раздяла с родителите или най-близкия човек, който обгрижва детето, различни страхове – от животни, насекоми, природни явления, които да са по-изразени от това, което се очаква от детето. В училищната възраст – невнимание в час, хиперактивност, разваляне на дисциплината, специфични училищни проблеми с материала, по-късно – бягства от дома и от училище, прием на наркотици.

Описаните проблеми малко се доближават до истинската ни представа за психична болест, но наистина са обект на лечение и изучаване от психиатрията. Лечение и медикаменти има. И колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-добре се предпазва детето от развитие на по-тежки разстройства в по-късна възраст. Например лекувайки едно дете с хиперактивност, то може да бъде предпазено от прием на стимулиращи наркотици в бъдеще? Звучи странно, но така сочат изследователите на проблема. Може да бъде предпазено и от антисоциално поведение.

На хората са известни и много типично психични болести като шизофрения, биполарно афективно разстройство, тревожни, личностови разстройства, паническо разстройство, анорексия или булимия и т.н. Те често имат начало в детската възраст и е необходимо при съмнение за болест, детето да се прегледа, и ако е нужно да се следи от специалист.

Страхът от болестта не бива да се заравя в неизвестност и да се затварят очите пред проблема, по-добре е рано да се обърне внимание, дори впоследствие да се окаже, че е било излишно притеснение от страна на родителите. Понякога разстройствата в детската възраст търпят метаморфоза – започват като едно разстройство, а впоследствие се оформя друга диагноза. Затова е нужно близко и постоянно наблюдение, създамане връзка на доверие между терапевта и семейството.

Етикети: анорексия, болести, булимия, детски психолог, деца, здраве, лечение, Пловдив, психиатър, психично здраве, психично разстройство, Психология, разстройства, разстройство, родител, страх, сън, училище, хиперактивност