Особености на Аз-фигурата
Разполагане на Аз-фигурата

Разполагането на Аз-фигурата както в рисувателното поле, така и в композцията от изобразени членове на семейството показва как детето се чувства в обкръжението на своите близки.

фиг. 30

Близост между членовете на семейството и комфорт в семейните взаимоотношения се демонстрират тогава, когато детето разполага себе си в центъра, между майката и бащата (фиг. 31) или неговата фигура е водач на групата, както е на фиг. 30.

фиг. 31

Размер на Аз-фигурата

Големината на Аз-фигурата е показател за себеоценката на рисуващия. Когато Аз-фигурата е най-голяма в композицията, то това говори за висока себеоценка и егоцентризъм. На фиг. 37 от тест „Омагьосаното семейство“ детето се е нарисувало като огромен динозавър, под когото са разположени останалите членове на семейството. Бащата като съперник на момчето за любовта на майката е изтласкан в края на рисунката в образа на петел, най-малката фигура. Фигурата на динозавъра демонстрира стремеж за доминиране и покровителство над останалите.

фиг. 37

Подобно желание за протекция и защита има в рисунката на семейство змии на фиг. 33. Аз-фигурата под формата на най-голямата змия е обрамчила останалите членове на семейството. Майката е в центъра на композицията и тя е източник на тревога за детето, тъй като е със сериозен здравословен проблем.

фиг. 33

Когато Аз-фигурата е значително по-малка от останалите персонажи, това говори за усещането за собствена незначителност и малоценност на автора в семейната му среда. На фиг. 36 от тест „Омагьосаното семейство“ детето се е нарисувало като мъничка мравка, която е много по-малка в сравнение с фигурите на майката и на бащата. Изборът на вида животно за себе си също е указание за ниска себеоценка.

фиг. 36

Много малката фигура в някои случаи показва неудовлетворена потребност от обгрижване и защита от страна на родителите. Детето силно желае да привлече вниманието им върху себе си.

фиг. 32

В голяма част от рисунките децата изобразяват себе си равни по големина на някой от родителите (фиг. 32 и фиг. 39).

фиг. 39

Реализъм в изображението на съотношението между размерите на фигурите на членовете на семейството има когато детето рисува себе си в 1/3 от височината на родителя.

Уподобяване на Аз-фигурата

За най-малките деца е характерно стереотипното рисуване, когато хората се изобразяват по един и същи начин и само изричното указание на автора може да различи фигурата на родител от тази на детето. При децата в предучилищна и начална училищна възраст рисувателните умения са вече добре развити и в рисунките на група от хора се наблюдават различия както в големината на фигурите, така и в начина на изобразяване на присъщите детайли. Затова, когато две фигури от семейството са нарисувани по един и същи начин, това има важно символно значение.

Уподобяването на Аз-фигурата с фигура от същия пол показва добра полова идентификация.

Освен това когато фигурата на сина и на бащата или на дъщерята и на майката са нарисувани така, че изглеждат почти еднакви, то това говори за близки емоционални отношения между рисуващото дете и родителя от същия пол.

Само Аз-фигура

Понякога, въпреки ясно поставеното задание, детето рисува единствено себе си без други фигури на листа. Изобразява в подробности пейзаж, обстановка в дома или домашни любимци.

Присъствието само на една фигура, с която детето се идентифицира, е ясен знак за липса на чувство за принадлежност към семейството. В зависимост от това как е изобразена Аз-фигурата може да се прецени дали себеусещането е в позитивна или в негативна посока.

В случай, че Аз-фигурата е разположена в центъра на рисувателното поле, голяма по размер, оцветена в ярки цветове, изпъстрена с много детайли, очевидно не става дума за отхвърляне и изоставяне от страна на родителите. Такава рисунка показва силен егоцентризъм, съсредоточено внимание върху собствените желания и претенции, личност, клоняща към хистеричност.

Когато самотната Аз-фигурата е малка, в тъмни цветове, разположена в някой от ъглите на рисувателното поле, с много изтривания и задрасквания, схематична без нужните детайли, това показва силни чувства на изоставеност и отхвърленост, дори в някои случай показва аутистични тенденции.

Без Аз-фигура

Когато детето рисува всички членове на семейството, но ”забравя“ да изобрази себе си, по символичен начин то показва чувството си на непълноценност и дистанциране от близките. Детето се чувства самотно, непотребно и отхвърлено и отделя себе си от другите, т.е. от семейството като общност. Такива рисунки се срещат повече при изоставени емоционално или физически деца, но не са изключение и при деца в на пръв поглед нормални семейства.

В детската природа е заложена изключително силна потребност от обич и привързаност и стремеж за сигурност. Липсата на чувство за приобщеност към близките, ниската себеоценка и потиснатост в някои случаи може да е породена от прекалената взискателност и критичност на родителите към детето, от вечното им недоволство и сравнение с други деца в семейството или извън него.

Начинът на изобразяване на семейството, без Аз-фигурата, е показателен за посоката и характера на детските емоционални стремежи. Ако рисунката на семейството излъчва позитивизъм, с характерните за това едри фигури, в ярки цветове, с достатъчно подробности, желанието на детето да принадлежи към групата на най-близките хора е възпирано по някакъв начин от временна пречка, наказание или забрана. В такъв случай липсата на Аз-фигурата е демонстрация на протест или отмъщение.

Ако семейството е нарисувано в тъмни цветове, замазано, задрасквано с малки, неясни и непълни фигурки, липсата на Аз-фигура е показател за страх от конфликт, който вероятно там тлее или пък вече се разгаря и от който детето иска макар и символно да избяга.

Силно тягостно усещане за изолация и самота показва рисунка, в която детето въпреки ясно зададената тема не рисува нито себе си, нито някой друг от членовете на семейството, а запълва пространството с изображения на пейзаж или домашен интериор.

Откъс от книгата на Муси Дачева

“Рисунка-тест,тест-рисунка”- изд. 2005г.

Препубликация е допустима само при спазване на следните условия:
1.Статията е предадена в пълен текст, без никакви промени
2.Посочен е авторът
3. Даден е активен линк към сайта www.temura.net

Рисувателните тестове са добър помощен инструмент в детското диагностициране за изследване на:
нивото на умствено развитие
рационален или емоционален тип взаимодействие с околната среда
екстравертност, интровертност
психомоторен тонус – активност, пасивност, астения
самоконтрол или импулсивност
емоционална лабилност или ригидност
тревожност, безпокойство, страх
депресивност
агресивност – физическа, вербална, защитна
демонстративност
конформизъм или антисоциалност
общителност или аутизъм
сексуалност
взаимоотношения в семейната среда
взаимоотношения в приятелската среда и училището
въображение, креативни способности

Рисувателните тестове са лесен и ефективен начин за обследване на големи групи деца от детската градина и началното училище с цел определяне наличието и локализацията на соматични заболявания. Те се прилагат с успех тогава, когато е затруднена вербалната комуникация, най-често при деца с увреждания в говорния и слуховия апарат и при такива с дисграфия. Тематичните рисунки се използват за оценяване на детски неврологични функции, а също така и при диагностика на лица със суицидна нагласа.

Проективните методики, в частност и рисувателните, са удачен начин на психодиагностика при травмирани деца – малтретирани, депривирани, сексуално тормозени. В някои случаи те се явяват много важен диагностичен инструмент и при аутични деца.

Рисувателните тестове –
допълнителен елемент в психодиагностиката

Не бива да се надценяват диагностичните възможности на рисувателните тестове, въпреки че е доказана в практиката тяхната висока надеждност. С една или няколко рисунки не може да се правят категорични заключения, да се квалифицира предполагаемо поведение или да се поставя диагноза на детето. Интерпретаторът може да каже, че агресията е присъща на автора на рисунката, но не може да бъде категоричен дали е имало и дали ще има проявления на тази агресия в отношенията му с околните.

С помощта на рисувателните тестове могат само да се предположат кръга от проблеми в изследваното лице и заключението на специалиста да бъде основание за по-нататъшни подробни изследвания с други диагностични психологични методики.

Рисувателните тестове са най-ефективни като средство за обследване в предучилищна възраст и в средното училище. С нарастване на възрастта обаче тяхната надеждност спада.

Откъс от книгата на Муси Дачева “Рисунка-тест, тест-рисунка”- изд.2005г.

Препубликация е допустима само при спазване на следните условия:
1.Статията е предадена в пълен текст, без никакви промени
2.Посочен е авторът
3. Даден е активен линк към сайта www.temura.net