Едит Джована Гасион (Edith Giovanna Gassion) се ражда през една ледено студена сутрин на 19 декември 1915 г. буквално на улицата, на слабоосветен парижки тротоар, върху пелерината на един от полицаите, които се притичват на помощ на бащата и родилката.

Зачената от случайна среща през месец май 1915г, когато Сатурн е в опозиция на рожденото й Слънце в Стрелец, тя идва на бял свят в края на първата си сатурнова криза. Наталната й карта е белязана със знаците на голямата музикална дарба. Акцентирани са 3 и 9 дом с присъствието на Венера, Северен лунен възел в съвпад с Уран и Южен лунен възел в съвпад с Нептун. В допълнение има рождена пътека П 11 – пътеката на дарбата.

1915г. Сатурнова криза – Опозиция

Майката е кабаретна певица, а бащата уличен акробат. Първата световна война е в разгара си и бащата е на фронта. Майката я изоставя при родителите си, когато Едит е едва на 2 месеца. Старците, според сестра и Симон Берто, са алкохолици – “две отрепки, два сюнгера, напоени с червено вино” и да се каже, че се грижили за бебето е силно преувеличено. Година по-късно когато бащата по време на една войнишка отпуска през 1917г отива да я види, остава ужасен. “Рахитична,с огромна като балон глава върху четири кибритени клечки… Толкова мръсна, че да те е страх да я докоснеш.” От бебе вместо с мляко я наливали с вино. Бащата решава да я махне от там и я дава за отглеждане на своята майка,която работела като готвачка в публичен дом в гр.Берне-Нормандия. Два месеца по-късно момичетата от дома забелязали, че Едит се блъска навсякъде,че гледа към светлината и слънцето и не ги вижда. Тя била сляпа. В рождената карта на Едит виждаме ранени светилата. Слънцето е в опозиция с Плутон, господар на асцендента и намиращ се в 8-ми дом. А Луната е в квадрат с Марс, господар на 6 дом.

В публичния дом Едит получава внимание и грижи. Слепотата изостря слуха й и развива вътрешното й зрение. Тя се научава да “вижда с ръцете си”, да чува в цветове. В дома често свирели на пиано и пеели. Престоят в мрака я надарява с чувствителност, “различна от тази на другите”. По-късно тя често ще затваря очи,”за да види” по-добре една песен.

1920 – 1922г. Сатурнова криза – разходящ Квадрат

Едит живее в слепота близо шест години, до 1921г., когато се случва чудо. Няколко месеца преди това бабата я води на лекар, който поставя диагноза външен катаракт и дава надежда детето да прогледне. Приложил лечение с капки със сребърен нитрат. Едит напуска света на мрака вечерта на 21 август 1921г. Първото нещо,което вижда са клавишите на пианото.Чудото става, когато Сатурн е на 24° Дева, в квадрат с рожденото слънце, в прегръдката на Юпитер на 22° Дева и Селена 25° Дева. Планетите приличат на трите орисници от приказката. Двете от тях се мъчат да компенсират злото направено от третата – Сатурн. Има и други, подкрепящи събитието, аспекти. В този ден Слънцето на 27° Лъв и Меркурий на 25° Лъв, са в точката на разходящия (Юпитеровия) тригон на нейното слънце в Личната й слънчева година. Едит е в Лична година 7-критичната година на текущия деветгодишен цикъл. Сега се проявява коварството на сатурновите кризи. Малкото дете е освободено от оковите на мрака, но не след дълго време попада в нови окови. Близо година тя остава в дома,където се грижат за нея, дори за пръв и последен път в живота си посещава училище. Идилията е нарушена от намесата на църквата.

След като Едит проглежда, тя не може да остане повече в публичния дом. Под натиска на местното кюре таткото я взима да живее при него в Париж. Това което той обаче може да и предложи, е само улицата. На седем години Едит започва да изкарва сама прехрната си. Нейното рождено слънце е в съвпад с Меркурий във 2 ри дом, в квадрат с Юпитер от 4 дом.

Следват тежки години, за които тя по-късно си спомня с горчивина. Таткото изнася улични представления,а Едит танцува и събира парите. До 15-та й година бащата я влачи с него от кръчма на кръчма, по тротоари и площади, по градове и села. Отначало се опитва да я направи акробатка, но уви “ бедното хилаво момиченце с блед тен, с изпъкнало широко чело и с възпалени очи на изтощеното му лице”…”има всичко в гърлото си, а нищо в лапите”. Митарствайки с баща си Едит прави и първите си опити да пее. Всичките пари, които изкарват обаче отиват за пиенето на таткото. Тя е все така недохранена и мръсна.

1928 – 1931г. Сатурнова криза – Съвпад

На 14 г. Едит е натрупала богат опит, изучила е занаята на уличния артист, знае всички хубави места в Париж и околните градчета, знае как да предразположи импровизираната си публика и да я накара да пуска монетите в шапката. Дошъл е обаче моментът за важна промяна. Тя решава да се отдели от бащата, който й обира заработеното и чийто любовници я пердашат ежедневно. Научава се сама да свири на банджо, наема сестра си Симон и двете започват да работят заедно на улицата. Едит пее, а Симон изпълнява акробатични номера и събира парите. Децата, живеещи на парижката улица съзряват бързо и отрано взимат съдбата си в свои ръце.

Със Слънце в Стрелец, аспектирано от силно поставените в хороскопа Юпитер в Риби в 4 дом, господар на 2 дом, Плутон, господар на асцендента в Рак и намиращ се в 8 дом и Марс, господар на 6 дом в Лъв и в съвпад с МС, Едит отрано се оформя като организирана и властна личност. Сестра и казва: “Тя владееше изкуството да се разпорежда с другите. Знаеше как да им поиска това, което желае, дори най-безумното, и аз никога не чух някой да й каже “не”. На Едит не се казваше “не”, това беше невъзможно.” Отрано тя усеща, че има дарба и силно вярва, че ще стане звезда. Макар и в голяма степен юпитеров тип,с течение на годините, Едит успява да развие едно от най-ценните сатурнови качества – всеотдаденост на професията.

През този период, сатурнова криза съчетана с лична година 8, Едит се влюбва, забременява и ражда момиченце. В тази крехка възраст освен за себе си, за сестра си Симон, малката певица поема отговорност и за бебето Марсел. В тези години, а и през целия си кратък житейски път, тя отработва сатурновият урок – постоянство в грижата за тези, за които си поел отговорност.
1935 – 1937г. Сатурнова криза – сходящ Квадрат

Съдбата й се усмихва през октомври 1935 година в лицето на Луи Льопле, който пръв забелязва таланта й. По това време тя е в сатурнова криза, но и в Лична година 3, юпитеровата година на изявата и подкрепата.

Льопле променя фамилията й на Пиаф (на парижки жаргон “пиаф” означава “врабче”) Дава и сценичното име “момичето Пиаф”. В неговото кабаре “Жернис” тя за пръв път пее облечена в късата плътно прилепнала рокля в черно – стил, който ще се превърне в нейната запазена марка. Този сатурнов тоалет е съвсем различен от пъстрите дрехи, които тя обича да носи. С помощта на папа Льопле,Едит изоставя улицата и започва да пее в заведения. Попада в нова среда, запознава се с хора като актьорът Морис Шьовалие и поетът Жак Буржеа.

През април 1936г. се случва първото разтърсващо събитие в живота и, когато тя усеща дъха на смъртта, изражение на Плутон от наталната й карта, владеещ асцендента и разположен в 8 дом. Папа Льопле е убит в дома си. Едит е съкрушена, това е първият важен човек в нейния живот, който и дава своята подкрепа като баща. В този момент Сатурн се движи в зоната на сходящия квадрат и транзитира рождения Юпитер, символ на бащинската подкрепа, която тя получава от папа Льопле. Едит има силен Юпитер в Риби, в 4 дом, подкрепен от Венера и Сатурн.Той символизира мъжа-баща, приятел, любовник, който я подкрепя всячески да реализира потенциала си.

В този момент Едит изживява един от най-тежките периоди в живота си. Полицията я подозира в съучастничество и я вика на разпит. Пресата се забавлява да раздухва случая. Отпадат всякакви договори в Париж. Опитва се да пее в провинцията, но мълвата стига и там и тя често е освирквана в залите. По този начин Едит изживява сатурновият урок – да понесеш несправедливо обвинение.

Човекът, които й помага да си стъпи на краката, е Реймон Асо, едно друго проявление на нейния Юпитер. Асо става дългогодишен неин мениджър, независимо че имат кратък и бурен роман. Кариерата на Едит под негово ръководство тръгва стремително нагоре. Докато папа Льопле открива Едит и дава старт на кариерата й като певица, то Реймонд Асо я “преформатира”, оформя я като певица с индивидуалност. Той я откъсва от улицата, научава я да чете и пише, да се облича подходящо, да се държи подобаващо сред хора. Асо я свързва с текстописци и композитори, създава й собствен репертоар от песни и по този начин открива пътя й към голямата сцена. Той прави от “момичето Пиаф” – “Едит Пиаф”

Но Едит е костелив орех. Раймонд Асо успява да промени само професионалиста в нея. Жената Едит обаче си остава същата. Вярна на себе си, още не приключила с един тя се хвърля от прегръдките на друг мъж. Изпитва непрекъснат копнеж да бъде влюбена. Интимните отношения според нея са пробен камък за характера на мъжа и са условие, за да му гласува тя доверие. Никой от мъжете в живота й не се задържа повече от година-две. (В 8 дом на нейната рождена карта, дома на страстта, намираме Плутон, Сатурн и Лилит.)

Едит пее пред препълнени зали, а парите, които печели са повече, отколкото някога е мечтала. Всичко обаче пръска с шепи.Тя е щедра, дори когато няма пари и ги харчи с лека ръка за любовниците си. Едит обожава около нея всичко да ври и да кипи, обича сцените, кавгите, бурните любовни взаимоотношения. Затова и в песните си тя с възторг възпява празника любовта, ревността и раздялата.

1941-1944г. Сатурнова криза – Опозиция.

За разлика от бохемския си начин на живот, в професията Едит е безкомпромисна, там тя е целенасочена, амбициозна и властна като диктатор.

По време на Втората световна война и окупацията на Франция Едит Пиаф остава в Париж и там изживява всички ужаси на войната. Продължава да пее и намира нейния си начин на съпротива срещу нацистите като включва музиканти евреи по време на турнетата в неокупираните френски територии. Участва в концерти в лагери и пренасяйки документи в багажа си, помага за бягството на много хора.

През този период умират майка й (1943г) и баща й (1944г). Майката, която я изоставя на два месеца и която никога не я вижда докато расте, когато Едит става известна, започва да я преследва и да я изнудва за пари. Умира като алкохоличка и наркоманка. Към баща си Едит изпитва искрена благодарност и когато той изпада в невъзможност за се грижи за себе си, тя го настанява в пансион като поема всички разходи по него.

Въпреки кошмара на войната, този период се оказва един от най-креативните за Пиаф. Репертоарът и се обогатява с десетки песни, сред които La Vie en Rose- Животът в розово, песен която по-късно се превръща в огромен хит в Америка.

След края на войната през 1944г., 30-годишната вече Пиаф е на върха на славата си във Франция. Сатурн е преминал през рождената си позиция и се движи през девети дом. Тогава тя среща младият певец от Марсилия – Ив Монтан,в който се влюбва безумно. Взимайки го под крилото си, тя го лансира в музикалните среди, репетира заедно с него, подбира песните му, съветва го как да се държи на сцената, как да се облича, влачи го с нея по турнета.

Натрупала близо 20 годишен опит, оттук нататък Едит Пиаф няма нужда от наставник, самата тя става наставник. През ръцете и минават поредица млади певци, които тя подкрепя щедро в кариерата им. Не всички успяват да покрият очакванията й, но благодарение на нея музикалният свят се сдобива със звезди от мащаба на Ив Монтан, Шарл Азнавур, Жорж Мустаки, Жилбер Беко и др. Те вървят по своя път със същата настойчивост и всеотдайност,без обаче да копират неподражаемата индивидуалност на Едит Пиаф.
1948-1951г. Сатурнова криза – разходящ Квадрат

След войната кариерата на Едит Пиаф тръгва възходящо. Прави много турнета в Европа и Америка. С цената на много труд и упоритост успехът не закъснява и тя постига мечтата си да се превърне в звезда от двете страни на Атлантика. Тя става най-успелият френски изпълнител там за всички времена. Престоят на Едит Пиаф в Америка й носи голямата любов в лицето на боксьора Марсел Сердан.

На 21 септември 1948г. Марсел Сердан спечелва световната титла по бокс. Тогава Сатурн навлиза в знака Дева и започва поредната сатурнова криза за Едит. Сердан женен,но много влюбен в нея, се поддава на бохемския й начин на живот и занемарява тренировките си. На следващата година губи световната титла. В пресата се появяват заглавия, че Едит му носи нещастие. Два месеца по-късно тя е в Ню Йорк, има договор за няколко седмици. Марсел играе благотворителни мачове в Париж. Планират да се съберат и той трябва да пътува за Америка с параход. Нетърпеливата Едит настоява за по-бързо да отиде със самолет. Така на 28 октомври 1949г. пътувайки за Ню Йорк, Марсел Сердан загива в самолетна ктастрофа. Смъртта му се превръща в огромна трагедия за Едит, тя се чувства безкрайно виновна и изпада в дълбока депресия. Чувството за вина отключва ставен ревматизъм, една сатурнова болест, към която тя има предразположеност. Нейният Марс господар на 6 дом-дома на здравето, е на върха на 10 дом, в квадрат с Луната, която управлява знака, в който е Сатурн в осми дом,знака Рак. Наред със сатурновата криза, Едит е в драматичната Лична година 8 – сатурновата година в деветгодишния цикъл на промените. Така 1951 година се оказва изключително черна за певицата. През юли и август 1951г, когато Сатурн е в точката на разходящия квадрат, тя претърпява две тежки автомобилни катастрофи. Има травми по главата, счупена ръка и счупени няколко ребра. По това време освен в сатурнова криза, тя е вече в труден пероид от номерологична гледна точка-началото на нов 9 годишен цикъл – в Лична година 1, връх 8, цикъл 1(19).

В болницата започва да взима морфин срещу болката. Възстановява се бавно, заради болката в гръдния кош не може да пее, а има поети ангажименти и подписани договори. Продължава да взима морфин като увеличава дозата, за да може да се справя. По този начин постепенно става зависима. През тази година Едит се забърква и в скандал с откраднати вещи,в който я въвличат неин любовник и съпругата му. Тя е с твърде разклатено здраве и много потисната. Мисли за самоубийство. Няколко пъти влиза в клиника за лечение на морфиновата и алкохолна зависимост, не може да си плаща сметките и натрупва дългове.
1956-1959г. Сатурнова криза – Съвпад

В началото на 1956г Сатурн навлиза в знака Стрелец и слага началото на нейната последна сатурнова криза. Тя отива в Америка за пореден път, където я посрещат като кралица. Вестниците се надпреварват да пишат за нея. Наричат я “най-големият глас в най-малкото тяло”- висока е 142 см и тежи 40 кг. Сравняват я с Мария Калас. Постига феноменален успех с гала концерт в “Карнеги хол”, крепост на класическата музика по това време.

Независимо от силно разклатеното си здраве тя продължава да живее разгулен нощен живот, с много алкохол, изпитвайки границите на физическите си и психически възможности. Звучи парадоксално но, точно тогава гласът й е във върхова форма. Както винаги досега в своята артистична кариера, тя се раздава изцяло на публиката. Прави серия спектакли цели 12 седмици в зала “Олимпия” – нещо нечувано дотогава. Броят на продадените плочи с нейни песни достига невероятните за онова време 3 милиона екземпляра. Всяка вечер Едит печели огромни суми пари като играе с живота си. Лекарите я предупреждават, че с всяка песен съкращава живота си, но тя отговаря: “Не ми пука! Ако не пея, ще умра по-бързо.” Между преставленията се налива с алкохол до безпаметство. Все по-често изпада в лошо настроение и в яростта си става жестока и деспотична. Сестра и казва : “Славата и парите бяха придали тежест на нейния авторитет. Много ласкатели и повтаряха, че тя е най-голямата, най-хубавата, най-добрата. Ала когато неоновите светлини угаснеха зад фасадата на Едит Пиаф, се виждаше похабената жена, проядена от наркотиците и алкохола.”

В началото на септември 1959г Едит Пиаф претърпява трета автомобилна катастрофа с Жорж Мустаки, написал за нея една от най-хубавите и песни- ”Милорд”. Нараняванията са предимно по главата. Устната и е сцепена и прилича на заешка уста, не може да говори и да пее добре. Това се случва малко след като транзитиращият рожденото слънце Сатурн от ретрограден тръгва в права посока.Тя е в края на деветгодишния период, който започна с две катастрофи,в Лична година 9, връх 8, цикъл 1(19).

Пет месеца по-късно, когато пак е в САЩ по време на представление Едит припада, получава кръвоизлив в стомаха от отворена язва. Следват операция, лечение и пак операция. Тогава откриват че има рак. Тя е безкрайно изтощена, но за да плаща лечението си трябва да пее. Това е последният път когато пребивава в САЩ. През юни 1960 година, когато Сатурн е в опозиция на рождения Сатурн в 8-ми дом, Едит Пиаф претърпява нова, четвърта поред, автомобилна катастрофа, с 3 счупени ребра и множество контузии. Отново идва на помощ старият приятел морфина, за да може тя да пее с гипсов корсаж. През септември влиза по спешност в болницата за операция на панкреаса. След излизане от болницата отново се втурва с ентусиазъм да работи – да репетира, да прави записи. Сгърчена от деформиращ ставен ревматизъм, на нея и е нужно огромно усилие на волята, за да стои изправена на сцената и да пее. Често припада на концерти и около нея непрекъснато кръжат хора, готови да я изнесат зад кулисите. От лекарствата косата и опадва, получава кризи, изпада в хепатитна кома, измъква се на косъм от смъртта и пак тръгва на турне. Пее с огромно усилие на волята, водейки жестока борба с болестта. Публиката е сляпа за това как изглежда. Тя я боготвори. Викат я по 20 пъти на бис, а аплодисментите продължават по половин час. През 1960 Шарл Дюмон написва най-големият хит на Едит Пиаф, превърнал се в нейна емблема – “Non je ne regrette rien” (Не съжалявам за нищо). Планират представянето и през декември,тогава прогресивната й Луна минава през рождената Венера иправи секстил с рождения Юпитер, но здравословното и състояние не позволява. Тя изпълнява песента в началото на 1961 на сцената на “Олимпия”, и този концерт се превръща в един от най-легендарните за всички времена. Едит Пиаф посреща най-големия и красив успех в живота си.

На 9 октомври 1962г., когато Сатурн е в градуса на рождения Северен лунен възел, а Нептун и Венера са кацнали на асцендента й, тя шокира цяла Франция като сключва брак с 20 години по-младият Тео Сарапо, нейната последна и най-красива любов. Той знае, че тя е обречена и потънала в дългове, но с безгранична любов и всеотдайност и се посвещава като я прави щастлива в последната година от живота й. На 11-ти октомври 1963, Едит Пиаф умира, ненавършила 48 години. По странна игра на съдбата Тео Сарапо умира 7 години след Едит Пиаф в автомобилна катастрофа. Погребват го до нея в гробището “Пер ла Шез”.

Като типичен представител на зодия Стрелец, Едит Пиаф живее живота си “по своя си начин”, не се щади, щедро се раздава както в песента така и в любовта. Не пести нито любов, нито пари за хората, които обича. И Сатурн я наказва с болно и рано износено тяло, което отказва повече да и служи.

Но строгият учител не пропуска да я награди за упоритостта, постоянството и неимоверните усилия,които полага за да развие дарбата си, давайки силен тласък на кариерата й и правейки я най-бляскавата звезда на необсклона на френския шансон.

Муси Дачева 11 ноември 2006г.

Всички права запазени. Не се разрешава препубликация.

*******************************************************************************************

Книгите на Муси Дачева можете да си поръчате на temurabooks@abv.bg

За поръчка на лична астроконсултация и хороскоп, пишете на mussydacheva@abv.bg

Муси Дачева

Хипнотичната регресия е един от начините да се пътува във времето назад. Това е метод, чрез който човек, сам или с чужда помощ, се връща към своите ранни години – пубертет, детство, кърмаческа възраст, дори вътреутробно развитие. В психиатрията хипнотичната регресия или регресивната хипноза както също се нарича, се използва успешно при лечение на тежки психосоматични заболявания. Но има много случаи, в които обяснение не може да се намери в ситуации, станали в настоящия живот, а в неща станали преди стотици години.

Знаем, че хората на науката са най-резервирани към всичко свързано с разглеждането на човека като Дух-Душа-тяло, с различните нива на Духовния свят, със самата концепция за съществуване в други измерения и многократното прераждане в ново тяло. Но, оказва се че за будния и търсещ ум няма граници и точно най-големите отрицатели понякога се обръщат в най-яростни поддръжници.

Преди да се срещне с пациентката си и героиня от книгата му “Вести­тели от отвъдното” (изд. “Слово”, 1991г.) психиатърът д-р Браън Уейс води праволинеен и строго академичен професионален живот . Във втората си книга “През времето към излекуване” (изд. Аратрон, 1998г.) той разказва:

“Притежавах отлична диплома, Фи Бета Капа от Колумбийския университет, и получих медицинската си квали­фикация в Йейлския университет, където станах шеф на отделението по психиатрия. Бил съм преподавател в ня­колко престижни университетски факултета по медицина и съм публикувал над четиридесет научни трудове в об­ластта на психофармакологията, химията на мозъка, раз­стройствата на съня, депресията, тревожните състояния, злоупотребата с лекарствени средства и болестта на Алцхаймер… Бях самонадеян и категоричен в мненията си и напълно скептичен по отно­шение на “ненаучните” сфери като парапсихологията. Ни­що не знаех за предишни животи или за теорията на пре­раждането, нито пък исках да зная.”

Кетрин търси помощ от психиатъра за своите фобии, пристъпи на парализираща па­ника, депресия и повтарящи се кошмари. След като повече от година психотерапия по конвенционалните методи не дават резултат д-р Уейс решава да приложи хипноза.

“Лаборантка в същата болница, където работех, Кетрин притежаваше необходимата интелигентност и способности за самооценка, за да може приложеното лечение да й въздейства. Нищо не подсказваше, че нейният случаи ще бъде толкова труден. Обратното, произходът й даваше на­дежда за добър резултат от прилаганата терапия. Тъй ка­то Кетрин страдаше от хроничен страх от задавяне и за­душаване, тя отказваше да приема медикаменти, така че не можех да прилагам антидепресанти и транквилизатори — лекарства, които обикновено използвах за лечение на подобни симптоми.”

За лечението на Катрин, психиатърът решава да приложи хипнотична регресия с връщане към детството, за да открие потиснати или забравени травми, които могат да бъдат причина за страданието и.

“Кетрин притежаваше способност да навлиза в дълбок хипнотичен транс и започна да си спомня събития, които в нормално състояние не можеше да извлече на повърх­ността. Тя си спомни, че е била бутната от трамплин в ба­сейн и за малко не се удавила. Като дете се ужасила от маската с упойващ газ, която зъболекарят поставил на ли­цето й, а най-лошото от всичко бе, че когато била едва тригодишна, впиянченият й баща опипвал телцето й, до­като огромната му ръка затискала устата й, за да не вика. Бях сигурен, че сега вече имахме отговор и ще настъпи по­добрение.”

Но въпреки сеансите, болестните симптоми на Кетрин остават непроменени. Лекарят е изненадан от слабия ефект на терапията и решава да продължи, но като я въведе в по-дълбоко ниво на хипноза.

“Този път дадох на Кетрин недвусмислена, открита, а не посочваща точното време инструкция. —Върни се до момента, от който произтичат твоите симптоми — внуших й аз. Очаквах, че Кетрин отново ще се върне в ранното си детство. Вместо това тя извърши огромно приплъзване назад — с около четири хиляди години — в живот, в който е имала друго лице и тяло, различна коса, друго име. Оп­ределих по описанията място някъде в древния Близък Из­ток. Тя си спомняше подробности от топографията на местността, дрехите и всекидневните занимания от онова време. На повърхността изникваха подробности от онзи пре­дишен живот, докато накрая тя не се удави в приливната вълна на едно наводнение, което изтръгна от прегръдки­те й нейното малко момиченце…По време на този хипнотичен сеанс Кетрин си припом­ни още два други живота. В единия бе испанска прости­тутка през осемнадесети век, а в другия — гьркиня, неколкостотин години след живота в Близкия Изток.

Бях шокиран и скептично настроен. С години бях под­лагал на хипноза стотици пациенти, но такова нещо ни­кога не се бе случвало. През целия курс на интензивна пси­хотерапия за период повече от година бях опознал добре Кетрин. Знаех, че тя не е психически лабилна, няма халю­цинации и раздвояване на личността, не е особено подат­лива на внушение и не прекалява с медикаменти и алко­хол. Реших, че нейните “спомени” сигурно са игра на въображението й или са някакъв вид съновидения.

Но се случи нещо необикновено. Симптомите на Кет­рин започнаха да показват драстично подобрение, а знаех, че въображението и съновиденията не водят до толкова бързо и пълно клинично излекуване. Седмица след седми­ца непонятните дотогава симптоми един по един изчезва­ха, щом под хипноза тя извикваше спомени за други пре­дишни живота. За няколко месеца бе излекувана напълно, без да се прилагат никакви лекарства.”

След пълното излекуване на Кетрин, д-р Уейс променя коренно подхода си към психотерапията. Той разбира, че извличането на информация за предишни животи е бърз и ефективен метод за отстраняване на психични симптоми, кои­то иначе трябва да се лекуват години наред. Следващите години от живота си той посвещава на хипнотичната регресия, с помощта на която помага на стотици свои пациенти да се освободят от своите страхове, от физически болки, от проблеми с взаимоотношения си с околните.

Брайън Уейс написва още две книги свързани с прераждането – „Не един живот, не един учител“ и „Само любовта е истинска“, издадени са на български език от изд. Аратрон.

Нашият мозък работи на различни честоти в зависимост от това дали спим или се движим, дали сме спокойни или разгневени. Той произвежда пет вида електромагнитни вълни, които се намират в границите от 0,5 до 40 херца. Всяка честота представя различно състояние на съзнанието

- Делта вълни от 0.5 до 3 Hz - дълбок сън без сънища,

- Тета вълни 4 до 7 Hz - сън със сънища,

- Алфа вълни от 8 до 12 Hz - будно състояние на покой, непосредствено преди заспиване и след събуждане,

- Бета вълни от 13 до 30 Hz - нормалното будно състояние,

- Гама вълни от 30 до 40Hz- активно будно състояние

Ние изпадаме в състояние на лека хипноза винаги, когато се изключваме от околния свят и съсредоточим вниманието си върху едно единствено нещо. Някои го правят спонтанно, а други навлизат съзнателно в така нареченото състояние на медитация. Целта както при хипнозата така и при медитацията е да се достигне до подсъзнанието. За разлика от съзнанието, което е подложено непрекъснато на првокации от външния свят, в безкрайното море на подсъзнанието се съхранява всичко и то не е ограничавано от логиката, пространството и времето. Точно към този пласт от човешкат същност се насочва хипнотичната регресия.

Един друг психиатър с дългогодишна практика изминава пътят от неверието и отрицанието до задълбченото изследване на хипнотичната регресия – д-р Майкъл Нютън. След като напредва в методиката и натрупва опит, той отива отвъд търсенето на причините за настоящите болки и болести в миналите прераждания. Открива че посредством хипнотичната регресия може да надникне в духовния свят и да потърси информация какво правят душите, когато не са облечени в материално тяло.

В книгата си „Пътят на душите“ (изд . Аратрон,1997) д-р Нютън казва: „с нарас­тването на броя на моите случаи, накрая получих рабо­тен модел на вечния свят, където живеят нашите души. Открих, че в размислите за духовния свят на душите на хора, живеещи на Земята, присъстват универсални исти­ни. Именно тези възприятия на толкова много и различ­ни хора ме убедиха, че техните изявления са правдопо­добни. Не съм религиозен, но открих, че в мястото, където отиваме след смъртта, има ред и управление, и започнах да разбирам, че съществува един грандиозен замисъл за живота и за това, което е след него.“

С надникването в духовните спомени на стотици хора, психиатърът създава „пътеводител през времето“, с който читателят може да разгледа духовният свят отвътре.

„В мига на смъртта нашата душа напуска тя­лото, което е обитавала. Ако душата е по-стара и има опит от много предишни животи, тя веднага раз­бира, че е освободена и може да се прибере у дома. Тези напреднали души не се нуждаят някой да ги посреща. Но повечето, с които работя, точно над астралния слой са посрещани от водачи. Младата душа, или на починало дете, може да бъде малко дезориентирана, докато не дойде някой по-близък до земното ниво, кой­то да я придружи. Има души, които предпочитат да останат за известно време на мястото на смъртта. Повечето желаят веднага да го напуснат. В духовния свят времето не е от значение.“

В зависимост от нивото си всяка душа принадлежи към определена духовна група като “…духовна­та група се състои от същества на относително еднакво ниво на напредналост, въпреки че всеки има свои силни страни и слабости. Тези особености създават рав­новесие в групата. Душите си помагат в познавател­ните аспекти на усвояваната информация, споделяйки преживяванията си и начина, по който са се справяли с емоциите и чувствата на обитаваните тела, пряко свързани с тези преживявания. Всеки аспект от живо­та се анализира и дори се стига до етап на разиграване чрез размяна на ролите в групата, за да могат всички в нея да добият представа. Преди да стигнат до ниво средно напреднали, душите започват да се специализи­рат в онези главни области, в които са показали опре­делени умения.“

Д-р Нютън открива,че в духовния свят всяка душа излъчва собствена светлина. Цветът и неговата наситеност отразяват степента на напредналост на душата и служи за нейната идентификация.

„Установих, че снежнобелият цвят е характерен за по-младите ду­ши, а с напредъка душевната енергия се сгъстява и пре­минава в оранжево, жълто, зелено и накрая – в нюансите на синьото. Освен тези индивидуални аури във всяка група има смесици от ореолни цветове, които отразя­ват характерните особености на всяка душа.„

Още по-панорамна картина, на тази покрита от забравата за нас територия, д-р Нютън дава във втората си книга „Следите на душите“ (ИК “Хермес“, 2000). В нея той се спира по-подробно на съвета на старейшините. „Веднъж или два пъти между преражданията си посещаваме тази група по-висши същества, които са една-две стъпки по-високо от нашите водачи учители. В първата си книга дадох два примера за такива срещи. В тази книга ще се спра по-подробно на посещенията ни при магистрите. Това са най-близките до създателя същес­тва, до които съм достигнал. При тези срещи душата се доближава до още по-висш източник на божествено поз­нание. Наричат тази енергийна сила присъствието...Членовете на съвета искат да разговарят с нас за грешките ни и начините да поправим поведението си в бъдещия живот.

Оттук нататък започва да се мисли кое е най-подхо­дящото тяло за следващото ни прераждане. Когато вре­мето за него наближи, отиваме в пространство, където разглеждаме множество тела, които биха съответства­ли на целите ни. Имаме възможност да надникнем в бъ­дещето и наистина да изпробваме различни тела, преди да направим избора си. Душите доброволно избират несъ­вършени тела и трудни животи, за да изпълнят кармични задължения или поработят върху различни аспекти на урок, при който са срещнали трудности в миналото. По­вечето души приемат предложените им тела в прост­ранството за избор, но душата може да откаже това, което й се предлага, и дори да отложи, прераждането си. Също тогава би могла да помоли за известно време да бъде изпратена на друга физическа планета вместо на Земята. Ако приемем новата си мисия, често отиваме в подготвителен клас, за да ни се припомнят някои ключови неща за предстоящия живот, особено за момента, ко­гато в него ще се появи вечният ни партньор.

Накрая, щом наближи времето за нашето завръщане, временно се сбогуваме с приятелите си и поемаме към мястото, от което започва пътуването ни до Земята. Душата се слива с избраното тяло домакин в утробата на майката около третия месец от бременността, ко­гато мозъкът на плода е достатъчно оформен, за да свикне с него преди термина. По време на част от ем­брионалното развитие тя все още е способна да мисли като безсмъртна душа и постепенно се приспособява към функциите на мозъка и алтер егото на обитавано­то тяло. След раждането настъпва блокиране на па­метта, подобно на амнезия, и безсмъртният характер на душата се съчетава с временното човешко съзнание, в резултат на което се оформят чертите на новата личност.“

Работейки десетки години хипнотична регресия с хиляди клиенти, д-р Нютън усъвършенства методиката си и стига до извода, че нормалното алфа състояние на хипноза не е достатъчно да се стигне до свръхсъзнанието и че трябва да доведе клиента си до по-дълбокото ниво – тита-хипноза. Освен лечебният ефект за физическото тяло и душа, навлизането в дълбоко медитативно състояние носи прозрения за смисъла на настоящия и на живота в тяло изобщо. Във втората си книга той споделя:

„Много бив­ши клиенти ми пишат за промяната, която е настъпила в живота им след срещата с безсмъртната им същ­ност. Ето откъс от едно писмо:

„Знанието за истинската ми идентичност ме изпълни с неописуемо чувство на радост и свобода. Най-удиви­телното е, че това знание никога не напуска мислите ми. При срещата с разбиращите магистри учители бях обгърнат от сияние и прозрях, че единственото истински важно нещо в този материален живот е начинът, по който го живеем, и как постъпваме с другите. Обстоя­телствата на нашия живот не означават нищо в срав­нение със състраданието ни и приемането на другите. Сега по-скоро зная, отколкото чувствам защо съм тук и къде ще отида след смъртта си.”“

Хипнотичната регресия може да се използва за различни цели- за релаксация и възстановяване, за лечение, за получаване на информация за неща от миналото и вероятно и за бъдещето.

В нашия, полудял по красивото тяло свят, някои специалисти се обръщат към тази методика дори за корекция на някои телесни дефекти, причината за които се крие в проблеми с развитието в ранна възраст. Но други отправят поглед много много далеч от нашата планета – в далечния Космос, там откъдето може би се крие истината за пораждане живота на Земята.

Една жена, изследовател, която нарича себе си регресионист, Долорес Кенън, използва хипнотичната регресия, за да пътува през пространството и времето, да изучава миналото на Земята и нейната история.

В книгата си „Пазители на градината“ (изд. Аратрон, 2000), тя разказва за заселването на Земята от „нашите братя от звездите. Когато Земята се развила до степен, на която тук можел да съществува живот, тя получила своята харта на живота. От този момент нататък създанията, които щели да живеят тук, били проектирани, окастрени и култивирани докато не се развили във видовете, които виждаме около нас. Ние никога не сме били сами. Нашите създатели ни следят, наблюдават и се грижат за нас още от началото на живота на Земята.“

В своята работа Долорес Кенън прилага не само регресията в състояние на хипноза, но и прогресията, т.е. навлизането в бъдещ живот на изследваното лице. В „Завещание от звездите“ (изд. Аратрон,2000) тя пише:

„Прогресията е възможна, точно както регресията, тай като за подсъзнателния ум няма такова нещо като време. В Том втори на “Разговори с Нострадамус” Джон се придвижи 200 години напред, за да види дали пророчествата на Нострадамус за нашия свят са верни. В много случаи съм придвижвала напред в бъдещи животи цяла стая пълна с хора. Поразително е, че много от тях съобщават за сходни обстоятелства, среда и събития по време на такъв експеримент. Една често срещана тема, която се повтаря в много от тези прогресии към бъдещето, е че на повърхността на планетата ни се случва нещо драстично.“

Според Кенън планирано е било никога да не познаем болест и никога да не умираме, Земята да бъде райска градина, но нещо се объркало по пътя. Какво ще се случи с живота на планетата зависи от нас хората. Бъдещето „се състои от много, много времеви линии, които представляват всички вероятности и възможности…Всички ние сме същества от други светове и сме живели в много други светове и в много други измерения, някои от които са отвъд нашите представи. Ние непрекъснато растем и вечно се учим…непрекъснато попиваме и трупаме знания и информация чрез многото си приключения в живота. Правим грешки и с надежда се учим от тях и продължаваме към следващия урок в следващата класна стая, където и да е тя. Когато завършим класовете на тази планета, Земята, къде ще бъде новото ни място за обучение? Пред нас лежат толкова много приключения, през колкото вече сме преминали. Пътят ни е като огромен кръг без начало и без край, който непрекъснато е пред нас и избледнява в далечината зад нас. Единственото неизменно място е моментът, в който живеем сега“

В тази статия ви представих трима изследователи и автори на книги, които използват в своята работа хипнотичната регресия по различни начини, но с една и съща цел – да проникнат по-дълбоко и по-дълбоко в безкрайните пластове на човешката памет и да ни приближат до истината за това как, откъде и защо сме се появили на тази планета, какъв път изминаваме и накъде отиваме.

14 май 2008г

Всички права запазени.
Препубликация е допустима само при спазване на следните условия:
1.Статията е предадена в пълен текст, без никакви промени
2.Посочен е авторът
3. Даден е активен линк към сайта www.temura.net

Етикети: болести, Брайън Уейс, бременност, български език, депресия, Долорес Кенън, ЕЗОТЕРИКА, Земя, курс, лечение, Майкъл Нютън, медитация, прераждане, психиатър, психолог, Път, регресия, страх, сън, хипноза, хипнотична регресия, цветове
]]> http://www.temura.net/%d1%85%d0%b8%d0%bf%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d0%b3%d1%80%d0%b5%d1%81%d0%b8%d1%8f/feed/ 12 http://www.temura.net/%d0%b4%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%85%d0%be%d1%80%d0%be%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%bf-%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%b4-%d0%b7%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0/ http://www.temura.net/%d0%b4%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%85%d0%be%d1%80%d0%be%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%bf-%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%b4-%d0%b7%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0/#comments Thu, 15 Oct 2009 16:59:43 +0000 Муси Дачева http://www.temura.net/%d0%b4%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%85%d0%be%d1%80%d0%be%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%bf-%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%b4-%d0%b7%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0/

Муси Дачева

Едно от главните предназначения на астрологията е да ни учи да разбираме не само себе си, но и хората около нас. Раждането в определен ден и час предполага черти на характера, които се проявяват още в ранното детство. Ролята на родителя е да умее да направлява процеса на развитие на детето си съобразно неговите особености като му помага да прояви и затвърди позитивните страни на формиращата се личност.

Към децата от различните зодиакални знаци трябва да се подхожда различно, с разбиране на техните индивидуални зодиакални потребности.

ОВЕН

Детето Овен има огромен, неизчерпаем запас от енергия. То не е в състояние да сдържа импулсите си, във всичко иска да участва и да бъде първо. Грешките му обикновено са от невнимание и прибързване. Малкият Овен тежко понася упрек или подигравка. Може да реагира светкавично като направи още

по-голяма грешка или да се заинати и да откаже да направи какъвто и да е опит да поправи стореното. Нуждае се от силна доза поощрение и непрекъснато засвидетелстване на родителка вяра в неговите способности и най-вече в умението му да се справя САМ. Има потребност от малко да се занимава със спорт.

ТЕЛЕЦ

Детето Телец гледа на света с очите на художник. То възприема форми, цветове и звуци, за които само хората от неговата порода имат сетива. То не бърза, с каквото се захване го прави бавно, премерено и с вкус. Може да закъснява за час, може да си предаде последно домашното, но то ще бъде най-красиво написано и с най-хубавите рисунки. Малкият Телец е прагматичен и ще влага усилия и време в онези учебни предмети, които счита за полезни. Склонен е да формира комплекс към вещите, затова родителите трябва да се постараят да има всичко необходимо и то да е с високо качество.

БЛИЗНАЦИ

На детето Близнаци учението се отдава с лекота. Има много добра памет, в която складира всичко още в учебните часове и му трябва много малко време в къщи, за да си подготви уроците. Трудности има в горните класове, когато материалът е с голям обем и иска по-дълго време да се учи, а моделът за постоянство и търпение не е усвоен. Често срещан при Близнаци е синдромът на неустойчивото внимание, което кара някои учители поради неразбиране да обявят детето за бавноразвиващо се.
Малките Близнаци са много податливи на чуждо влияние и родителите трябва да обръщат повече внимание на приятелите, с които детето им дружи.

РАК

За детето Рак периодът на преминаване от домашната към училищната среда е труден до момента, в който се почувства в свои води, т.е. когато усети, че е харесвано от съучениците си и от учителите. Тогава училището става втори дом за него. Усвояването на учебния материал не върви гладко, на приливи и отливи, със силна привързаност към предмети, които му се отдават. В къщи има нужда от силен родителски контрол, за да бъде изрядно с домашните си.
Лунното дете има склонност да формира чувство за вина по най-дребни поводи, затова трябва да му се отправят забележки по много деликатен начин. То реагира остро на микроклимата в семейството и рязко влошава успеха си, когато отношенията мужду родителите са обтегнати.

ЛЪВ

Детето Лъв обича изявата. За него училището е сцена,на която може да демонстрира своите многобройни таланти. Обича да бъде в центъра на вниманието на съучениците си и на учителите.То е изпълнено с енергия, целеустремено и самолюбиво, затова когато усети сила в себе си да изпъкне в някаква област, дава всичко на,което е способно, за да играе главната роля. Най-травмиращо за детето Лъв е, когато социалният и материален статус на семейството, го поставя на опашката на класа, на приятелския кръг.

ДЕВА

На меркуриевото дете от зодия Дева пъпът му е хвърлен в училище. То с лекота преминава през този етап от живота си като обикновено не създава проблеми на родителите си, свързани с оценки и усвоявяне на знания. Има склонност да формира ниска себеоценка и се нуждае от позитивна подкрепа, за да си поставя по-високи цели и да напредва. Девата е пословична със своето трудолюбие и постоянство и затова успява тихо, незабележимо, но настойчиво да следва своя път и да се изкачва стъпало по стъпало нагоре.

ВЕЗНИ

Детето Везни обича да живее в хармония с всички, да е добре прието и да бъде харесвано, затова се старае всячески да поддържа доброто настроение на околните. Може да обръща повече внимание на това как изглежда и да се застоява дълго пред огледалото, повече отколкото над учебниците. Ако няма достатъчен родителски контрол лесно се понася по течението. Често притежава дарба да играе, пее, свири или рисува, но е необходима голяма и продължителна подкрепа от страна на семейството, за да постигне добри резултати. Трудности във възпитанието му създава недостига или понякога направо липсата на състезателен дух и борбеност. Ролята на родителите е да подкрепят в детето си Везни целеустременост и взимането на самостоятелни решения.

СКОРПИОН

Детето Скорпион от малко държи да налага свои правила, с които другите деца трябва да се съобразяват. Кръгът му от приятели не е голям, но който влезе в него, остава там дълго – докато не опровергае оказаното му доверие. На родителите се предоставя нелеката задача да насочват мощната плутонова енергия в правилната посока. Малкият Скорпион може да се справи с всичко, което си постави за цел, без да се щади, и обикновено успява да бъде между най добрите. Но също така може да бъде и между най-лошите – стига да намери основание за това. Чувствителната му природа реагира остро на всяка промяна в семейната среда, най-вече на лъжата и лицемерието.

СТРЕЛЕЦ

Детето Стрелец е ученолюбиво и обикновено родителите нямат проблеми с него в началното, и в първите класове на средното училище. В горния курс обаче многостранната му природа го отвява в толкова много посоки, че е необходимо родителите да налагат ограничения върху заниманията му, за да може все пак да завърши гимназия и да влезе във ВУЗ – където му е мястото. Малкият Стрелец мисли идеалистично и глобално, затова от малко трябва да му се обяснява, че оценките в бележника имат значение и че дипломата не е просто къс ненужна хартия. За него е много полезно да пътешества по страната и в чужбина, да има достъп до колкото се може повече полезна информация за света, да учи чужди езици, което удовлетворявайки любознателността му да разширява хоризонта му.

КОЗИРОГ

Детето Козирог е възрастен индивид в детско тяло. Още 3-4 годишно ще учудва близките си със сериозни въпроси от рода на “Защо живеем, след като ще умрем?”. От малко може да е много вглъбено и дисциплинирано, съсредоточавайки вниманието си в някакво любимо занимание, а уроците си да готви между другото. Обикновено е отличен ученик, но ако някой учител не му допада, зарязва предмета му. Малкият Козирог отрано има визия за това в каква област на знанието има потенциал и какъв иска да стане. Колкото и малка дарба да има в нещо, в крайна сметка с много труд и постоянство ще я развие във възможно най-широките и граници. Детето Козирог уважава авторитета на възрастните и добре се разбира с родителите си, с бабите и дядовците, дори нещо повече, ако се налага, още в ранна възраст може да поеме върху плещите си грижата за близките си.

ВОДОЛЕЙ

Детето Водолей е независимо и дръзко, и показва своята уникална природа още докато е с памперси. В училище ще напредва, ако му е интересно. Тежко и горко на учителите, които не владеят добре предмета си – подигравките няма да им бъдат спестени. Създавайки кръг от съмишленици, категоричният малък Водолей не цепи басма никому. Обича интелектуалните предизвикателства и с желание се включва във всякакви състезания и конкурси, където печели първите места. Обикновено има разнообразни интереси, които изпробва последователно в годините, но в крайна сметка сатурново-урановата му натура се ориентира в една посока, където влага цялата си енергия и постига отлични резултати. Това рядко се случва без твърд контрол от страна на родителите. И с много любов, разбира се.

РИБИ

Детето Риби е благодат както за родители, така и за учители. То е отзивчиво, старателно, винаги изрядно и готово с домашните си, като междувременно е помогнало на половината клас да си реши задачите. Ако е прекалено обгрижвано като малко, заради крехкото си здраве, ще му бъде по-трудно впоследствие да се откъсне от опеката на родителите. Стаята и вещите на малката Рибка, а и на голямата, са в особено състояние на подреден хаос, в който единствено тя може да се ориентира. Но пък с приятелите нещата са регулирани – те говорят, тя слуша и съчувства. В учението напредват онези Рибки, които си поставят цели и не се губят по пътя към тях. Най-големият проблем за родителите е да се преборят с нерешителността и апатията, които ги обхващат в определени периоди.

3 март 2008 г

Всички права запазени.
Препубликация е допустима само при спазване на следните условия:
1.Статията е предадена в пълен текст, без никакви промени
2.  Автор: Муси Дачева
3. Източник:  www.temura.net

*******************************************************************************************

Книгите на Муси Дачева можете да си поръчате на temurabooks@abv.bg

За поръчка на лична астроконсултация и хороскоп, пишете на mussydacheva@abv.bg

Муси Дачева

Аурата е енергийно поле, което обгръща човешкото тяло. Виждат я много сензитивните хора, а вероятно и някои животни.
В последната си книга “Аурата” (изд 1945г.) един от най-известните пророци на нашето време – американецът Едгар Кейси казва: „От момента, до който се простира паметта ми назад във времето, аз винаги съм виждал цветове, свързани с хората. Не си спомням случай, когато съм се срещал с човешки същества, ретината ми да не е регистрирала синьото, зеленото или червеното, меко струящи от техните глави и рамене… Беше изминало дълго време, преди да осъзная, че другите хора не виждат тези цветове. Измина също така много време, преди да чуя думата „аура” и да се науча да я прилагам към този феномен, който за мен беше нещо съвсем обичайно. Аз никога не мисля за хората по друг начин освен за тяхната връзка с аурата им. Аз наблюдавам промените при моите приятели и близки с течение на времето – при болести, униние, любов, удовлетворение – всичко това се отразява на аурата, а за мен тя е индикатор на душата. Тя ми показва в какви посоки духат ветровете на съдбата.”

Аура на сребърен кръст

Аура имат сички живи същества, растенията и някои твърдr структури като минералите и изделията от метал. Човешката аура е триизмерна, има формата на яйце и се простира от 2 см. до 3,5 метра извън тялото. Аурата на високоеволюиралите души, на въплътените представители на висшата Духовна йерархия, е много по-голяма и може да се простре на километри извън физическите тела, които обитават. Ореолът, който се рисува около изображенията на светците в иконографията,всъщност представлява рисунка на аура.

Присъствие на аура около човека, животните, растенията, минералите, дори металите, е регистрирано от учените още в края на 19 век, а в средата на 20-ти век се създават и първите апарати за нейното заснемане. Известни през четиридесетте години на 20-ти век стават фотографиите на съпрузите Кирлиан,които заснемат излъчваната електромагнитна енергия от човешките ръце и от растения.

Аурата на човека е многопластова. Най-отчетливо обаче се различават два слоя. Първият е близо до тялото и следва неговия контур. В различни източници може да се срещне като чи, прана или етерно тяло. Най-лесно се вижда излъчването около пръстите на ръцете, дланите, стъпалата, около главата и раменете. Ширината варира от 1-2 см. около по-голяма част от тялото и стига до 7-10 см. около ръцете. Цветът на този слой на аурата може да бъде от сивкав до меко бледо синьо като започва непосредствено до тялото с тънка ивица в черно.

Кирлиянова фотография на върховете на пръстите

Поради фината енергия, от която е съставена аурата в нейната цялост, може да бъде видяна от много малък брой надарени с духовно зрение  хора.  Но пък може да бъде заснета с подходяща апаратура. От времето на кирлияновите фотографии досега, вече близо 70 години, са създадени устройства, с които се заснема аурата и промените, които настъпват в нея при различни психични и емоционално състояния, от влиянието на околната среда и начина на живот, и при провеждане на различен вид лечения

.

Аурата отразява физическото и психическо здраве на човека. Пробивите в нея, промяната на обема, цвета, интензитета показват начало на деструктивни процеси в съответните зони, органи и системи. Има цял клон на алтернативната медицина, който се основава на състоянието и промените в ауричното поле.

Аурата е нашето невидимо Аз

Нашата човешка аура е уникална така както са уникални нашите пръстови отпечатъци, ирис и ДНК. Всеки човек притежава аура с индивидуална честота, на базата на която изпада в резонанс или в дисонанс с другите хора. Хората със сходни параметри на аурата се привличат.

При междуличностовото общуване се извършва непрекъснат енергиен обмен между аурите. Този процес не винаги е равностоен, някои хора повече отдават енергия, а други са склонни повече да взимат енергия от другите.
Човек може да обменя енергия с животните, с растенията, с минерали и с др. представители на одушевената и неодушевена проявена материя. Повечето от големите дървета притежават силни аурични полета и обменът с тях действа ободряващо на всеки докоснал се до дънерите им. Кристалите могат да акумулират енергия и да я отдават при ауричен обмен, което позволява лечение с тях. Също така общоизвестно е, че домашните животни могат да влияят положително върху здравето на стопаните си при смесване на аурите им. Животните са биологичен източник на инфрачервено излъчване тъй като имат способността да генерират лазерни лъчи с малка мощност, които имат силен лечебен ефект.

Човек насища с енергията на своята аура средата, в която живее като по този начин си създава необходимият му енергиен комфорт. Неговият енергиен модел оставя следа навсякъде, където е или където е бил и тази следа може да бъде уловена от сензитивен човек или психометрична техника.

Няма двама души с еднакви аури. При продължително общуване или дълъг съвместен  живот обаче хората споделят своите аури и  изграждат общ енергиен групов модел или така наречената аура на двойката. Групова аура могат да изградят съпрузи, майка (баща) и дете, близки приятели. Колкото по-близък и продължителен е контактът, толкова по-силно и взаимнопроникващо е взаимодействието между ауричните полета. При раздяла изтеглянето на едната аура от общото енергийно поле на двойката оставя остро чувство на загуба и празнота.

В “Древната тайна на цветето на живота” Друнвало Мелхиседек казва: “ Човекът е обгърнат от множество геометрични полета, които в това измерение имат елекромагнитна природа.” и “ … първо, през чакрите тече енергиен поток. Оттам той достига до всяка клетка по меридианите.

Второ, близо до тялото е разположено пранично поле, създадено от енергийния поток в чакрите/меридианите.

По-нататък имаме аура, породена от мислите и емоциите/чувствата, която се простира на около метър извън тялото и е заобиколена от енергийно поле с яйцевидна форма. Следват геометричните светлинни полета, които образуват основната част от човешкото светлинно тяло.”

Източници на снимките:

http://www.madra.dp.ua/galery/galery2.html

http://clients.net2000.com.au/~shankara/Aura%20Color.html

15 март 2009 година

Препубликация е възможна при следните условия:

1.Статията е в пълен текст, без никакви промени
2. Автор: Муси Дачева
3. Източник:  www.temura.net

Муси Дачева
Всеки ден от седмицата е подвластен на една от планетите от септенера, включая Слънцето. Освен него това са Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн. Така е от времето на шумерите та до днес. В славянските езици не, но в по-голямата част от останалия свят названието на деня от седмицата произлиза от името на съответната планета. Понеделник, ден на Луната-Monday, събота-ден на Сатурн и Saturday…

Раждането на човек не е случайно, а в съответствие с неговата духовна еволюционна програма. Изборът на определен ден от седмицата за първата глътка въздух влияе върху рождения номерологичен хороскоп и е важна съставна част от пъзела на човешкия живот.

Често хора родени в един и същи ден от седмицата изпитват взаимно привличане и се чувстват добре в периметъра на личните си полета.

В КОЙ ДЕН ОТ СЕДМИЦАТА СТЕ РОДЕНИ?

Роден в Понеделник
вие сте под влияние на Луната и Нептун. Притежавате силна интуиция, изострена чувствителност и живо въображение.
Понеделник хармонично се съчетава с календарен ден на раждането е 2, 7, 11, 16, 20, 25 или 29-ти.
Впечатлителни и общителни, умеете добре да общувате с повече хора. Благодатно поле за изява за вас са сцената и медиите – вестници, радио, телевизия, а също така и политиката. Обичате да се ровите в миналото. Влече ви историята, археологията, реставраторството, търговията с антикварни стоки. Любители сте на добрата кухня и може би имате проблеми с теглото си. Имате изострена сетивност, можете да развиете своята интуиция и да виждате извън времето и пространството.

Роден във Вторник
вие сте подвластни на огнената енергия на Марс. Жизнени и енергични, обичате движението и вероятно сте физически добре сложени. Изпитвате естествено влечение към спорта и можете да напреднете много в тази област. Дори и да не се занимавате активно със спорт, държите на добрата си физическа кондиция. Марс носи енергия и борбеност, амбиции за реализация, хъс и воля за себедоказване. Още по-силно е влиянието на Марс, ако сте родени на 9, 18 или 27-ми календарен ден от месеца. Вие умеете да се справяте добре във всякакви ситуации, не се страхувате да поемате рискове и да носите отговорност. С успех можете да се реализирате в спорта, в органите на сигурността и отбраната на страната, а също така и във всички инженерни професии.

Роден в Сряда
вие сте под влияние на пъргавия и остроумен Меркурий. За вас е много важно да се изразявате словесно. Бързата и аналитична мисъл, както и умелото боравене със словото ви дават отлични възможности за изява в системата на образованието като лектори, преподаватели, в съдебната зала като адвокати или на сцената като актьори. Служите си добре с числата и можете с успех да практикувате професии като програмист, финансист, статистик. Това важи в още по-голяма степен, ако сте родени на 5, 14 или 23-тя ден от месеца. Обичате да спорите, притежавате сръчност на ръцете и можете да бъдете изящни майстори-приложници.

Роден в Четвъртък
вие през целия си живот сте закриляни от благодатния Юпитер и можете да разчитате на късмета си. Имате мащабно мислене и големи реализаторски способности. С вродената си мъдрост и философска нагласа, лесно печелите доверието на околните и често имате възможност да заемете висок пост. Свободата и независимостта са ви много скъпи и трудно понасяте някой да ви командва. Умеете да се възползвате от хора и обстоятелства. Вашата силна възраст е зрялата. Имате разностранни интереси и можете де се реализирате в широк спектър от професии: писател, режисьор, философ, политик, химик, строителен предприемач, транспортен бос. Още по-въздействуващо е влиянието на Юпитер, ако сте родени на 3, 12, 21 или 30-то число, независимо през кой месец от годината.

Роден в Петък
вие сте под силното влияние на Венера- артистични, с развити сетива за красотата, за цветовете и формите. Вероятно имате отличен слух и артистичен глас. Изкуството, във всичките му проявления, ви привлича и може да стане ваша съдба. Подходяща за вас е професията на актьор, художник, дизайнер на дрехи или обзавеждане за дома, архитект, изкуствовед, галерист, фризьор, козметик, адвокат, съдия, прокурор и др. Ако сте родени в петък и в допълнение на 6, 15 или 24-ти ден от месеца, то имате в повече чувство за отговорност и можете да бъдете изключително всеотдайни в попрището, което сте си избрали.

Роден в Събота
ден, покровителствуван от Сатурн който ви определя като човек, които лесно се разпознава по неестествената за възрастта си зрялост. Стремите се отрано да се сдобиете със самостоятелност. Отношенията с възрастни хора заемат важно място в живота ви за добро или зло. С желание се отзовавате на необходимостта да се грижите за близък родственик. Умеете много добре да контролирате чувствата си и да не ги излагате на показ. Макар и външно да изглеждате резервиран, вие имате богат душевен живот и можете да бъдете много сантиментални. Отрано научавате сатурновият урок, че успех ще постигате само след продължителен и упорит труд. Ще имате дълъг житейски път. В по-пълна степен горното важи ако сте родени на 8, 17, 26-ти ден от месеца.
Обичате шумоленето на банкнотите и често избраната професия е свързана с парите – счетоводител, касиер, банкер. Притежавате вроден усет за бизнес и се интересувате от политика. Така предприемачеството, административната и управленска дейност се явяват отлично поле за реализация на безспорните ви качества.

Роден в Неделя
вие сте подложени на едновременното влияние на Слънцето и Уран. Много взискателни към себе си вие можете да формирате силен характер. Определено сте амбициозни, изобретателни, целенасочени, упорити и твърде практични, особено ако сте родени на 1 , 4, 10, 13, 19, 22, 28, 31-ви.
С каквото и да се занимавате, а вие не избирате какво да е, то трябва да бъде оценено по достойнство и личното ви участие да е дебело подчертано. Обичате, но същевременно и умеете да ръководите група хора. Силното ви лично присъствие и чувството ви за отговорност будят доверие и с лекота успявате да се превърнете в лидери на групата от хора, с които работите.
Полагате много усилия да се придвижвате напред и нагоре и комфортно се чувствувате на върха на йерархичната пирамида. Кариерата ви често е споходена от неочаквани обрати и от намесата на властимащи. Обичайно е да преминавате от една професия в друга или внезапно за околните да бъдете изстреляни към върха, оказали се ”подходящият човек на подходящото място“. Понякога обаче може неочаквано да полетите надолу като нечии изкупителни жертви.

Откъс от книгата “Номерологичен именник”

01 11 2007 г.

Всички права запазени.
Препубликация е допустима само при спазване на следните условия:
1.Статията е предадена в пълен текст, без никакви промени
2.  Автор: Муси Дачева
3. Източник:  www.temura.net

*******************************************************************************************

Книгите на Муси Дачева можете да си поръчате на temurabooks@abv.bg

За поръчка на лична астроконсултация и хороскоп, пишете на mussydacheva@abv.bg

Муси Дачева

Аурата е част от човешкото присъствие на Земята. Тя е енергийно поле, което се излъчва във всички посоки и при здрав човек има яйцевидна форма. Цветовете на аурата на всеки човек и тяхната интензивност се променят многократно в рамките на един ден в зависимост от мислите и породените от тях емоции. Има цветови модели, които могат да се запазят за по-дълго време – за месеци и години.

“Аурата, и промените в нея, отразява физическите, емоционалните, мисловните и духовните аспекти на личността.” казва Тед Андрюс  в “Как да виждаме и разчитаме аурата”.Цветовете, които са разположени близо до физическото тяло, отразяват здравословното му състояние и те са с дълготраен ефект. Колкото по-навън е разположен цветът, толкова с по-краткотрайно преживяване е свързан той.

Ясните, ярки, наситени с лъчиста енергия цветове говорят за добро здраве и хармонично психично и емоционално състояние. Мътните, плътни цветове показват дисбаланс на организма и вероятни здравословни проблеми в областта на тялото, където те са локализирани.

Тъмните, но ярки цветове, показват високоенергийно ниво. Всеки цвят притежава множество нюанси, като  наситеността, чистотата, яркостта, а също така и  разположението в ауричното поле могат да означават различни неща. Затова разчитането на аурата е сложен процес. В книгата си “Аурата и безсмъртното тяло” Жан Приор казва: “Дори само в материалния свят човешкото око може да различи триста и двадесет нюанса. Освен това тези безбройни нюанси се съчетават помежду си и на фона на един цвят се наслагват други под формата на точици, петънца, ивици, облаци, вълни, ресни, изригвания и разцъфтявания”

Едноцветни аури се срещат много рядко, но при някои хора има един основен цвят. По-често в енергийното поле на човека участват няколко цвята, които влизат в цветови комбинации с общо значение.

Когато сензитив наблюдава аурата на друг човек, той я възприема посредством собствения си цвят или цветова композиция и това влияе на субективната му преценка. Например ако неговата аура блести в синьо, а наблюдаваният човек излъчва в червено, то той може да бъде възприеман във синьо-виолетовата гама.

Всеки цвят в аурата и всеки негов нюанс в зависимост от конкретните условия може да бъде интерпретиран в положителен или отрицателен аспект. Така например яркото прозрачно червено показва великодушие, амбиция, силна воля и предприемчивост. Тъмночервеното обаче говори за егоизъм, жестокост, гневливост.  Яркозеленото е знак за здраве, бодрост, грижовност, лоялност. Тъмнозеленото обаче показва подлост, завист, предателство.
Яркото лъчисто небесносиньо говори за честност, искреност и всеотдайност, кадифеносиньото показва силно вътрешно развитие, мъдрост и висока  духовност, яркоиндигово синьото е знак за инициативност и религиозност. Бледосиньото обаче показва мекушавост и нерешителност, стоманено сиво-синьото говори за жестокост, а много тъмно индиговосиньо, близо до черното е знак за престъпни наклонности и религиозен фанатизъм.

Цветът на аурата се свързва с дрехите към които имаме предпочитания. Когато носим дрехи, които имат цвят, хармоничен на основния цвят на нашата аура, те усилват и стабилизират нейните вибрации, което от своя страна ни кара да се чувстваме по-добре. И обратно, предпочитанието към дрехи с цветове дисхармонични на собствената аура, показва период на здравословни проблеми.

Физическа и астрална аура

Цветът на аурата,който наблюдаваме във физическото ниво е различен от цвета на аурата  излъчван в Духовния свят. Такава разлика установява изследователят на живота между преражданията д-р Майкъл Нютън. В книгата си “Следите на душите” той прави следната констатация: “Когато лечителите наблюдават цветовите аури около човешките същества, тези цветове са излъчвания на физическото тяло. Освен мислите на човешкия мозък, които се влияят от емоционалната ни нагласа, човешките аури отразяват състоянието на централната нервна система, химическия баланс и всички важни органи. Дори мускулите и кожата са от значение за физическата енергия около нас. Естествено има връзка между душевното съзнание и телата ни, но физическото и психическото здраве са главните фактори за човешките аури.”

В Духовния свят всяка Душа има основен цвят на аурата, който отразява степента на напредък. Младите души светят в бяло, светлосиво, розово, бледооранжево. С напредването на духовната опитност цветът на аурата става все по наситен. Жълто, наситено златисто, зелено и кафеникавозелено са белег на средно напреднали души. Високоеволюиралите души имат основни цветове в спектъра на синьо, тъмносиньо, индигово, лилаво. Според д-р Нютън те изобщо не се или много рядко се прераждат на Земята. Освен основният цвят всяка душа има и допълнителен, ореолен цвят, който показва качества и предпочитания.

“Въпреки че има много неща, които не зная за цялата матрица от душевни енергийни нюанси, установих, че промените в централните цветове стават много по-трудно забележими след четвърто ниво. В дългите години на изследвания събирах сведенията, които получавах от клиентите си за вторичните ореолни цветове. Всеки от главните има свой обхват на разпространение. Над деветдесет процента от клиентите ми са на едно мнение за качествата, които тези цветове отразяват у една душа. Систематизирах получената информация и я сведох до три от най-често приписваните значения на всеки ореолен нюанс.

Черното означава увредена или отрицателно повлияна душевна енергия, каквато обикновено може да се види в духовните възстановителни центрове.
Бяло: чистота, яснота, неуморност
Сребристо: ефирност, доверие, отстъпчивост
Червено: страст, енергичност, чувствителност
Оранжево: щедрост, импулсивност, откритост
Жълто: закрила, сила, смелост
Зелено: утеха, насърчение, състрадание
Кафяво: стабилност, толерантност, усърдие
Синьо: знание, снизходителност, откровеност
Лилаво: мъдрост, истина, духовност.”

Източници на снимките:

http://www.madra.dp.ua/galery/galery2.html

http://clients.net2000.com.au/~shankara/Aura%20Color.html

Всички права запазени. Не се разрешава препубликация.

Особености на Аз-фигурата
Разполагане на Аз-фигурата

Разполагането на Аз-фигурата както в рисувателното поле, така и в композцията от изобразени членове на семейството показва как детето се чувства в обкръжението на своите близки.

фиг. 30

Близост между членовете на семейството и комфорт в семейните взаимоотношения се демонстрират тогава, когато детето разполага себе си в центъра, между майката и бащата (фиг. 31) или неговата фигура е водач на групата, както е на фиг. 30.

фиг. 31

Размер на Аз-фигурата

Големината на Аз-фигурата е показател за себеоценката на рисуващия. Когато Аз-фигурата е най-голяма в композицията, то това говори за висока себеоценка и егоцентризъм. На фиг. 37 от тест „Омагьосаното семейство“ детето се е нарисувало като огромен динозавър, под когото са разположени останалите членове на семейството. Бащата като съперник на момчето за любовта на майката е изтласкан в края на рисунката в образа на петел, най-малката фигура. Фигурата на динозавъра демонстрира стремеж за доминиране и покровителство над останалите.

фиг. 37

Подобно желание за протекция и защита има в рисунката на семейство змии на фиг. 33. Аз-фигурата под формата на най-голямата змия е обрамчила останалите членове на семейството. Майката е в центъра на композицията и тя е източник на тревога за детето, тъй като е със сериозен здравословен проблем.

фиг. 33

Когато Аз-фигурата е значително по-малка от останалите персонажи, това говори за усещането за собствена незначителност и малоценност на автора в семейната му среда. На фиг. 36 от тест „Омагьосаното семейство“ детето се е нарисувало като мъничка мравка, която е много по-малка в сравнение с фигурите на майката и на бащата. Изборът на вида животно за себе си също е указание за ниска себеоценка.

фиг. 36

Много малката фигура в някои случаи показва неудовлетворена потребност от обгрижване и защита от страна на родителите. Детето силно желае да привлече вниманието им върху себе си.

фиг. 32

В голяма част от рисунките децата изобразяват себе си равни по големина на някой от родителите (фиг. 32 и фиг. 39).

фиг. 39

Реализъм в изображението на съотношението между размерите на фигурите на членовете на семейството има когато детето рисува себе си в 1/3 от височината на родителя.

Уподобяване на Аз-фигурата

За най-малките деца е характерно стереотипното рисуване, когато хората се изобразяват по един и същи начин и само изричното указание на автора може да различи фигурата на родител от тази на детето. При децата в предучилищна и начална училищна възраст рисувателните умения са вече добре развити и в рисунките на група от хора се наблюдават различия както в големината на фигурите, така и в начина на изобразяване на присъщите детайли. Затова, когато две фигури от семейството са нарисувани по един и същи начин, това има важно символно значение.

Уподобяването на Аз-фигурата с фигура от същия пол показва добра полова идентификация.

Освен това когато фигурата на сина и на бащата или на дъщерята и на майката са нарисувани така, че изглеждат почти еднакви, то това говори за близки емоционални отношения между рисуващото дете и родителя от същия пол.

Само Аз-фигура

Понякога, въпреки ясно поставеното задание, детето рисува единствено себе си без други фигури на листа. Изобразява в подробности пейзаж, обстановка в дома или домашни любимци.

Присъствието само на една фигура, с която детето се идентифицира, е ясен знак за липса на чувство за принадлежност към семейството. В зависимост от това как е изобразена Аз-фигурата може да се прецени дали себеусещането е в позитивна или в негативна посока.

В случай, че Аз-фигурата е разположена в центъра на рисувателното поле, голяма по размер, оцветена в ярки цветове, изпъстрена с много детайли, очевидно не става дума за отхвърляне и изоставяне от страна на родителите. Такава рисунка показва силен егоцентризъм, съсредоточено внимание върху собствените желания и претенции, личност, клоняща към хистеричност.

Когато самотната Аз-фигурата е малка, в тъмни цветове, разположена в някой от ъглите на рисувателното поле, с много изтривания и задрасквания, схематична без нужните детайли, това показва силни чувства на изоставеност и отхвърленост, дори в някои случай показва аутистични тенденции.

Без Аз-фигура

Когато детето рисува всички членове на семейството, но ”забравя“ да изобрази себе си, по символичен начин то показва чувството си на непълноценност и дистанциране от близките. Детето се чувства самотно, непотребно и отхвърлено и отделя себе си от другите, т.е. от семейството като общност. Такива рисунки се срещат повече при изоставени емоционално или физически деца, но не са изключение и при деца в на пръв поглед нормални семейства.

В детската природа е заложена изключително силна потребност от обич и привързаност и стремеж за сигурност. Липсата на чувство за приобщеност към близките, ниската себеоценка и потиснатост в някои случаи може да е породена от прекалената взискателност и критичност на родителите към детето, от вечното им недоволство и сравнение с други деца в семейството или извън него.

Начинът на изобразяване на семейството, без Аз-фигурата, е показателен за посоката и характера на детските емоционални стремежи. Ако рисунката на семейството излъчва позитивизъм, с характерните за това едри фигури, в ярки цветове, с достатъчно подробности, желанието на детето да принадлежи към групата на най-близките хора е възпирано по някакъв начин от временна пречка, наказание или забрана. В такъв случай липсата на Аз-фигурата е демонстрация на протест или отмъщение.

Ако семейството е нарисувано в тъмни цветове, замазано, задрасквано с малки, неясни и непълни фигурки, липсата на Аз-фигура е показател за страх от конфликт, който вероятно там тлее или пък вече се разгаря и от който детето иска макар и символно да избяга.

Силно тягостно усещане за изолация и самота показва рисунка, в която детето въпреки ясно зададената тема не рисува нито себе си, нито някой друг от членовете на семейството, а запълва пространството с изображения на пейзаж или домашен интериор.

Откъс от книгата на Муси Дачева

“Рисунка-тест,тест-рисунка”- изд. 2005г.

Препубликация е допустима само при спазване на следните условия:
1.Статията е предадена в пълен текст, без никакви промени
2.Посочен е авторът
3. Даден е активен линк към сайта www.temura.net