Форум

 
Анонимните мнения са забранени. Влез Регистрация


Регистрация? | Загубена Секретна Дума?

Търси във Форумите:


 






Minimum search word length is 4 characters – Maximum search word length is 84 characters
Wilcard Употреба:
*  проверка на произволен брой символи    %  проверка на точно един символ

Психоза или психопатия

Изпрати
Админ

Муси Дачева

мения291

21:06 15.05.2014

Просветление или психично отклонение

Клиничната картина на психозите наподобява много от духовните преживявания описани от светци, пророци, монаси и др. – халюцинации, обсебвания, смърт на егото (ego death), дереализация, въпреки това се забелязва видима разлика между духовният учител и псевдопророка, който става жертва на патологичната си продукция. Това ни отвежда до въпроса къде се намира границата между нормата и патологията, кога едно поведение се превръща в патологично и кога в признак за духовен растеж. За да дадем задоволителен отговор на този въпрос, трябва да направим сравнителен анализ между поведенята в норма и  патология.

Психопатологията определя като не-нормално поведение,  поведение което пречи на личността да изпълнява своите задължения – житейски, битови, социални. Когато в едно или друго отношение човек загуби способността си за продуктивност и социално вграждане това най-често представлява признак за наличието на явна или скрита патология. Психотика например  е скъсал всякаква връзка с действителността и е създал една илюзорна реалност, която отговаря на неговите потребности, обективната действителност за него не съществува, за това и той не може да се впише в нея. Термина психотик в случая се отнася до хората страдащи от  психози – шизофрения, налудно разстройство, маниакално – депресивна психоза, а не за психопатните личности широко известни на масовата публика от най-различни филми и сериали. И така, когато някой загуби способността си да изпълнява ежедневните си задължения без наличието на обективни причини, това обикновено е признак за някакво душевно разстройство. Същевременно социалната изолация може да бъде разглеждана като опит за достигане до по-висши нива на съществуване и духовен растеж. Аскетизма е един от най-разпространените начини за духовно извисяване характерен за почти всички религии и духовни учения по света. Разликата между болният и просветеният в случая се състои в значенията, които влагат единия и другия. Болният се отегля  от социума и затваря в себе си в отчаян опит за бягство от действителността. Външният свят за него е едно враждебно място изпълнено с опасности, които дебнат зад всеки ъгъл.  За разлика от него „просветления“ запазва връзката си с действителността, а изолацията в случая е стремеж към самоусъвършенстване. Отшелничеството предполага наличието на една по-висша истина кореняща се в дълбините на човешката душа, а отеглянето представлява опит да бъде намерена изгубената връзка с „божественото в нас“.  Доста иронично първият (психотика) е осъден на остракизъм, докато втория помага на хора изпаднали в безиходни ситуации. Свещеника, имама, равина са давали напътствия в продължение на векове и услугите им могат да бъдат сравнени със съвременната психотерапия. Учителят по природа е човек преминал през доста житейски трудности, които са му помогнали да разбере характера на човешката душа и всички нейни терзания. Не напразно част от обучението в психотерапия включва преминаването през лична терапия, която има за цел справянето с личните проблеми и по-доброто разбиране на човешката психика. И в двата случая (на психоза и просветление), ролята на  отключващ фактор играе някаква травма. За търсещият просветление травмата играе ролята на катализатор и освобождава огромно количество психична енергия, разчиствайки пътя за неговият потенциал, докато за болния това представлява възможност за бягство от болезнената реалност. В случая всичко би могло да  бъде  сведено до избора между действителността и бягството от нея. Депресията за един може да представлява живото-променящо събитие водещо до коренна промяна (стига да бъде преодоляна), а за друг просто един неуспешен опит за бягство.

При тежките патологии е  нарушена една от основните способности характерни единствено за човека – способността за придаване на смисъл. При депресията тази способност отсъства напълно, докато при налудното разстройство тя е нарушена. Каквито и аргументи да бъдат изложени, депресираният индивид ще ги отхвърли с лека ръка излагайки контрааргументи, като например „ Какъв е смисълът да живея след като един ден всички ще умрем” или „Животът ми е безсмислен  и лишен от значение”. От гледна точка на будизма в този случай има немалка доза истина. Животът е просто една илюзия и страданието на човек се корени в привързаността му към тази илюзия. Колкото повече се вкопчва в фалшивата си представа за света, толкова повече нараства неговото страдание. Търсенето на депресивният е обречено от самото начало, той никога няма да успее да открие смисъла и значението на живота,  защото универсален смисъл не съществува. Негова задача е да се примири с липсата на значение или да се научи отново да придава смисъл. Опитът му за бягство към едно състояние на несъществуване  е просто един неуспешен начин за справяне с реалността. Единствено  чрез приемането на една активна позиция в живота той ще успее да преодолее чувството си на самота, немощ и безсилие, намирайки обратно пътя към света.

Параноика от друга страна има напълно нарушена способност за придаване на смисъл. В отчаян опит да намери значение той проектира своите комплекси в света, създавайки по този начин една налудна система, която отговаря на незадоволените му потребности. Чувството за малоценност се превръща в мегаломания, липсата на любов в налудност за отношение, изтласканата сексуалност в еротомания. Реалността за параноика е прекалено ужасяваща, за това и той си създава една нова по-приятна действителност в  която той се превръща в център на внимание. По ирония на съдбата психотика има най-реален поглед върху действителността, което най-ясно се вижда в загубената му способност за произвеждане на символи. Той разбира всичко буквално и говори буквално, с реч бедна на метафори. Например за психотика метафората „човек с каменно сърце” ще бъде разбрана буквално като някой, който притежава сърце от камък. Това създава въпроса кой всъщност е по-норамален в случая – психотика, който живее изцяло и единствено в сферата на реализма или човека, който за да опише действителността често прибягва до използването на символи.

Описаните по-горе примери ни дават представа за една от най-уникалните човешки способности и за това как нарушаването й води до  дълбок психически срив и откъсване от реалността. Произхода й е свързан с един доста интересен факт. В цялото животинско царство единственото същество, което осъзнава собственото си съществуване е човека. Със себеосъзнаването започва и вечното търсене на смисъл, което е тласкало развитието на научната мисъл, философията и религията в продължение на стотици години. От тук и цялата трагедия около смисъла на съществуването ни и опита на различните религиозни учения да дадат отговор . Обективно погледнато човешкото съществуване е лишено от какъвто и да е било смисъл и по същество не се различава от това на животните –  в крайна сметка живота на повечето хора се върти чисто и просто около едното задоволяване на физиологичните потребности. От друга страна подобен възглед е прекалено ограничен и не отчита чисто човешки качества като любов, състрадание и прошка.  Животинското царство не толерира подобни качества защото те са проява на слабост, те са характерни единствено за човека и същевременно са лишени от какъвто и да е било смисъл. Тези качества са израз на т.нар. мета потребности и стремеж към самоактуализация. Всеки друг човешки акт е опит за задоволяване на някаква потребност, стремеж към постигането на някаква цел. Самоактуализацията е лишена от какъвто и да е било смисъл и е непосредствен израз на човешката личност. Смисъла на човешкото съществуване се състои в самото съществуване и експресията на личността, в същността си то е лишено от какъвто и да е било смисъл  и всеки опит такъв да бъде намерен по рационален път е обречен на провал, защото в „живеенето” няма нищо рационално. Най-тежките патологии са израз на проваленият стремеж да бъде открит рационален и универсален смисъл на живота.В крайна сметка вечната човешка дилема е не Да бъдеш или Да не бъдеш, а Да живееш или Да избягаш.

Автор: Димитър Неделчев

http://psychoplex.wordpress.co…..%BD%D0%B8/



 
Няма етикети.
  • Най-Нови Мнения във форума
  • Най коментирани
    1. gravatar Муси Дачева за Хороскоп 2017 за Телец
    2. gravatar Р-Роси за Хороскоп 2017 за Телец
    3. gravatar Муси Дачева за Отговорно към ипотекирането на имот!
    4. gravatar Илко за Отговорно към ипотекирането на имот!
    5. gravatar Ели за Хороскоп 2017 за Стрелец