Каузалност на сатурновите транзити към рожденото слънце.
Доклад, изнесен на III-та национална астрологична конференция, май 2007 г., София
САТУРН КАТО АСТРОНОМИЧЕН ОБЕКТ
Сатурн е шестата поред планета от Слънцето, един от гигантите на Слънчевата система, малко по-малка от първенеца Юпитер.
Сатурн е най-атрактивната от близките до нашия свят планети благодарение на системата от пръстени, които обикалят екватора и. Величествени по своите размери, наклонени спрямо плоскостта на орбитата и изчезващи на всеки петнадесет години, те в голяма степен допринасят за властващия в древността страховит и мистичнен ореол на планетата, пренесен и до наши дни.
Пръв Галилео Галилей, през 1610г. забелязва,че има нещо около Сатурн, но едва петдесет години по-късно холандският астроном Хюйгенс успява да различи плоския пръстен около това газообразно кълбо със скалисто ядро.
Сатурн има диаметър почти 10 пъти по-голям от земния, но пък се завърта около оста си почти 2 пъти по-бавно-за 10 часа и 40 минути. Орбитата му е 10 пъти по-голяма от земната и прави една обиколка около Слънцето за 29.46 земни години.Средната плътност на Сатурн е по-малка от плътността на водата и астрономите се шегуват, че ако има достатъчно голям воден басейн, на достатъчно голяма планета, подобна по вид на Земята,то той би се носил по него като шамандура.
Сатурн излъчва повече енергия в пространството, отколкото приема от Слънцето. Той притежава активна атмосфера, в която бушуват вихрушки и антициклони със скорост 1800 км/час и мълнии милион пъти по-силни от тези на Земята.
Събрал е около себе си 18 спътника като най-големият Титан е с диаметър надвишаващ този на Меркурий.
български: 
