Антиминсът

master99.Антиминсът
Антиминсът представлява копие на една картина рисувана от художник, от старо време, чието копие е извадено в Москва през 1820 г. Антиминсът представлява картина, където е изобразено свалянето на Христа от кръста. Идеята е тази: Като минеш през кръста на страданията и като те свалят от кръста твоите ученици и другите, които те обичат, след това идва Възкресението, идва надеждата за бъдещия живот. Туй е главната идея.За какво служи Антиминсът? Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири. Там имаше монаси от всички народи, които бяха поробени от турците: гърци, сърби, българи, румънци и др.Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за освобождението им от агарянско иго. И започват да работят. Но се подбират само верни хора, изпитани, които няма да прегрешат, защото ако турците научат, че те са направили такова съзаклятие срещу тях, то те ще разорят манастирите в Атон и ще избият всички.

    Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго. Значи времето е било дошло за такава обща молитва. Като работят известно време, решават, че е дошло времето тази акция да се разпръсне към всички поробени народи. И решават да изпратят монаси в Сърбия – сърби, в Румъния – румънци, в България – българи, в Гърция – гърци, които да подберат между населението хора с молитвен дух, които да се включат в тази обща молитва. Значи кръгът се разширява за общата молитва, участват и представители на народите. В знак на това; че даден човек е посветен в тази акция и е приел да изпълнява общата молитва, му се дава един . Той бива окачен на стената и към него са дадени правила за работа с него и какви молитви в какви дни да се четат. И когато влезнеш в един дом и видиш, че на стената е закачена картината Антиминса, на която е изографисано свалянето на Христа от кръста, означаващо, че след смъртта идва Възкресението, т. е. освобождението, то трябва да знаеш, че този дом участвува в общото молебствие за освобождаването на поробените народи от турско иго.И така монасите тръгват, уж с тефтери да събират помощи за манастира, а те разпръсват Антиминса и привличат хора да участвуват в общата молитва.Така започва възраждането в поробените народи. След това започват политическите акции с четите, с революционните комитети, но това всичко се предшествува от молитвите на Атонските монаси. Значи политическото пробуждане на народите се предшествува от молитвите на монасите. Значи първо се издигне глас към небето „Помогнете ни” и Небето се отзовава на този глас и започва да пробужда народите. Възникват политическите борби, докато се дойде до гръцкото въстание 1827/28 г. и освобождението на Гърция, и докато се дойде до Руско-турската война през 1877/78 г., с която война се освобождават поробените народи. В тази акция има само един провал. Бил е ангажиран и Цариградския Патриарх Григорий VII.Обаче неговият протосингел, който е бил грък, издава на турците, че Патриарха прави молитва пред Бога за освобождейие на народите от турско робство. Тогава турците, познаващи силата на молитвата и на съзаклятието, озверени посичат Патриарха пред олтаря на връх Великден. Посичат и още много замесени съзаклятници. Но понеже съзаклятието е тайно, хиляди хора замесени в него остават неразкрити. До тука провалът спира. Само един е останал жив от монасите, който пък предава Антиминса на юношата Константин Дъновски през 1854 г. в гр. Солун, след което той се връща във Варна и оттогава започват борбите за възраждането на българското съзнание и българщината във Варненския край. А Константин Дъновски е бащата на – Петър Дънов.Този случай е описан от самия дядо поп Константин Дъновски, когато като младеж отива в Солун и с няколко приятели посещава черквата „Св. Димитър”, която пази мощите на светеца. Там е имало картина на Св. Димитър изработена от мозайка. Към него се приближава един монах, който го помол-ва на следващия ден да дойде сам, самичък. На следващия ден монаха го кара да се върне във Варна и да не ходи в Атонския манастир. Казва му, че той има друга задача и чрез него ще се роди един Вожд, един велик Дух, който ще бъде Предтечата на един нов свят. В знак на този завет монахът му дава последния Антиминс, който е запазен. С него юношата Константин се връща на село и след време се среща с чорбаджи Юграшев.
    Там в село Хадърджа, Варненско е имало едни български чорбаджия Юграшев, който бил просветен и буден българин. Обикновено той намирал способни българчета на бедни родители и ги изпращал на училище. Учи ги в родния си край или пък ги изпраща в Цариград. След като се върнат той ги прави или учители или свещеници, за да работят за просвещението на българите.
    Така той изучава доста българчета. Когато среща Константин, той го взема под своя закрила и го назначава като свещеник в родното му село. Той му дава домът си за черква и училище, а после омъжва дъщеря си Добра за младия Константин. Така Константин Дъновски отначало е учител, след това свещеник и взима дейно участие във възраждането на българския дух във Варненско.
    Съдбата на този Антиминс е необикновена. За нея ще се говори друг пък. По-късно, след освобождението на България от турското робство, този Антиминс беше изкаран на специална хартия и приятелите, сподвижници на Учителя от първите години го окачаха по стените на домовете си. Един такъв Антиминс на платно висеше в дома и в стаята на Учителя на ул. „Опълченска” бб.Учителят беше дал правила за работа с него.
    Историята на Антиминса и епохата, която идва с него е епоха на на българския народ. Това е една обширна тема, която в бъдеще един млад брат ще развие и ще изнесе. Аз съм му дал материали за това.
    Тези откъслечни данни, които изнасям за Антиминса трябва да ви запознаят, че има такъв Антиминс и че неговата история е жива.
    И Той, Антиминсът днес съществува. Неговата сила е запазена. Той е основата на синархическата верига през времето на Учителя, когато възрастните приятели, които ние заварихме като младежи при отварянето на Школата през 1922 г., по строго определен наряд от Учителя, в строго определени дни от месеца се събираха, правеха общи молитви в строго определен час и изпълняваха наряди на Учителя.
    Така работеше синархическата верига на Бялото братство по времето на Учителя.
    В бъдеще това трябва да се възстанови, но след като се запознаете с историята на Антиминса, правилата и нарядите за работа с него.
    Засега това, което даваме е напълно достатъчно за сведение.
    От “Изгревът”, Спомени на Борис Николов,  том Втори, стр.221.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Етикети: , , ,

    Напишете коментар

    Name: (задължително)

    E-mail: (задължително)

    Website:

    Comment:

  • Най-Нови Мнения във форума
  • Най коментирани
    1. gravatar Муси Дачева за Седмичен хороскоп 3-9 юни 2019 година
    2. gravatar Valentina за Номерологичен Календар – личен, дневен хороскоп за вас
    3. gravatar Един телец за Седмичен хороскоп 3-9 юни 2019 година
    4. gravatar Alyosha за Номерологичен Календар – личен, дневен хороскоп за вас
    5. gravatar Весела за НОМЕРОЛОГИЧЕН ИМЕННИК