Божествената матрица -Грег Брейдън

Експериментите показват, че Матрицата е направена от енергийна форма, различна от известната в миналото – ето защо е отнело толкова много време на учените да я открият. Наричана „фина енергия”, тя просто не функционира както типичните стандартни електрически Полета. По-скоро изглежда като стегнато изплетена паяжина и е тъканта на Творението, която наричам Божествена матрица.

Фиг. 3. Експериментите показват, че енергията, свързваща Вселената, съществува като стегнато изплетена паяжина, която е основната тъкан на нашата реалност.

От многото начини, по които можем да дефинираме Божествената матрица, може би най-простият е да мислим за нея като за три основни неща: (1) контейнерът на Вселената, в който съществуваме; (2) мостът между нашия външен и вътрешен свят; (3) Огледалото, което отразява нашите ежедневни мисли, чувства, емоции и вярвания.

Има още три атрибута, които отделят Божествената матрица от всякаква друга енергия от нейния вид. Първо, тя може да бъде описана като съществуваща навсякъде през цялото време… тя вече съществува. За разлика от предаването от телевизор или радиостанция, което трябва да бъде създадено на едно място, преди да се изпрати и получи някъде другаде, това Поле, изглежда, вече е навсякъде.

Второ: изглежда, че това Поле е възникнало заедно с Творението – заедно с Големия взрив, или с онова, което избираме да наричаме „Началото”. Очевидно никой не е бил свидетел на това, за да ни каже какво е имало тук преди, но физиците вярват, че масивното освобождаване на енергия, което е свързало нашата Вселена така, че да започне съществуването си, е бил самият акт на сътворяване на самото пространство.

Както посочва „Химнът на Творението” от Риг Веда, преди началото „нищо не съществуваше – нито въздух, нито небе. Когато „нищото” експлодирало в „нещото” на пространството, нещото между нищото било родено. Можем да гледаме на Божествената матрица като на ехо на този момент, когато времето започнало, както и на връзка, направена от време и пространство, което ни свързва със сътворяването на всичко. Именно природата на тази вечно присъстваща връзка позволява нелокалността на нещата, които съществуват в Матрицата.

Третата характеристика на това Поле и може би тази, която го прави нещо толкова значимо в живота ни, е, че, изглежда, то притежава „интелигентност”. С други думи Полето реагира на силата на човешките емоции. Древните традиции направили каквото могат, за да споделят с нас тази тайна. Гравирана по храмовите стени и в живота на самите хора, инструкцията, която ни казва как да общуваме с енергията, която свързва всичко, ни била оставена от тези, които са били тук преди нас. Нашите предци се опитали да ни кажат как да лекуваме телата си и как да вдъхваме живот на нашите най-дълбоки желания и най-велики мечти. Почти 5000 години след като първите инструкции били записани, езикът на науката преоткри тази връзка между нашия свят и нас.

Енергията, открита в тези експерименти (и теоретично предвидена от други), е толкова нова, че учените тепърва трябва да постигнат съгласие за един термин, с който да я наричат. Съществуват различни имена за обозначаването на Полето, което свързва всичко. Едгар Митчел, бившият астронавт от „Аполо “, например я нарича „Разумът на Природата . ”

Физикът и съсъздател на Теорията за суперструните Мичио Каку я описва като „Квантова холограма”. Подобни теми и даже сходни думи са създадени хиляди години преди квантовата физика.

През IV век например Гностичните евангелия също използвали думата разум, за да опишат тази Сила и начина, по който „от Силата на Мълчанието се появи Голяма Сила – Разумът на Вселената, който ръководи всички неща…” Колкото и различни да са имената, всички те явно описват едно и също нещо – живата същност, която е тъканта на нашата реалност.

Именно за тази сила споменава Планк във Флоренция, Италия, в средата на XX век. По време на една лекция през 1944 г. той заявил, че по всяка вероятност не е бил напълно разбран от съвременните учени. Той пророчески казал: „Като човек, посветил целия си живот на ясната наука, на изучаването на материята, мога да ви кажа като резултат от моето проучване на атомите следното: Няма материя като такава! Цялата материя произхожда и съществува само благодарение на сила, която кара частиците на атома да вибрират и задържа тази Слънчева система на атома заедно… Трябва да приемем, че зад тази сила съществуват съзнание и интелигентен Разум. Този Разум е Матрицата на цялата материя.

Извън всяко съмнение експериментите и обсъждането на тази глава ни показват, че Матрицата на Планк съществува. Независимо как избираме да я наречем или на кои закони на физиката съответства тя, Полето, което свързва всичко в Творението, е реално. То е тук в този момент – съществува като вас и мен. Именно Вселената вътре в нас, както и тази, която ни заобикаля, е квантовият мост между всичко, което е възможно в нашите умове, и онова, което става реално в света. Матрицата от енергия, която обяснява защо трите експеримента работят по този начин, демонстрира и начина, по който позитивните чувства и молитви вътре в нас могат да бъдат толкова ефикасни в света край нас. Но нашата връзка с Матрицата на цялата материя не спира тук. Тя продължава и в нещата, които не можем да видим. Божествената матрица е навсякъде и във всичко. От птицата, която лети в небето над нас, до космическите частици, които преминават през нашите тела и домове така, сякаш ние сме празно пространство, цялата материя съществува в Контейнера на реалността: Божествената матрица. Това е нещото, което изпълва празнотата между вас и думите на тази страница. Това е нещото, от което е направено самото пространство. Когато мислите за Матрицата и се чудите къде е тя, можете да приемете, че където съществува пространство, има и фина енергия.

И ТАКА, КАКВО ОЗНАЧАВА ВСИЧКО ТОВА?

Като голямата тайна, която всеки подозира, но за която рядко говори, чрез Божествената матрица всички сме свързани по най-близкия начин, който можем да си представим. Но какво означава тази връзка? Какво означава да сме свързани с нашия свят и един с друг, споделяйки чистото квантово пространство, където живее въображението и в което се ражда реалността? Ако сме наблюдатели и гледаме как светът се „случва” край нас, колко повече сме ние?

Предишните експерименти ни показват, че съществува Сила във всеки от нас, която не прилича на нищо, създадено от машина в лаборатория. Това е Сила, която не е обвързана от законите на физиката – поне не с тези, които са ни познати днес. И нямаме нужда от лабораторни експерименти, за да знаем, че тази връзка съществува.

Колко пъти сте ходили да се обадите някому по телефона, за да откриете, че той вече е бил на линия, когато сте вдигали слушалката, или пък когато сте набирали номера, сте откривали, че ви дава заето, защото в това време ви звъни именно той?

Колко пъти сте били някъде или с някого и сте имали чувството, че вече сте били там? Тези примери са нещо повече от случайни съвпадения. Може да не можем да докажем научно защо стават тези неща, но всички ние знаем, че това е така. В моменти на подобна свързаност и „вече преживяно ” ние спонтанно излизаме отвъд границите, наложени от законите на физиката. В тези случаи ни се напомня, че вероятно има нещо повече във Вселената и в нас, което съзнателно признаваме.

Същата тази Сила ни казва, че сме нещо повече от пасивни наблюдатели на света. Ключът към това – да преживеем себе си по този начин – е да създадем тези впечатления преднамерено – да си ги създадем тогава, когато искаме да се случат, вместо да чакаме просто да се случат. Освен малцина надарени хора сред нас, изглежда, има много основателна причина да не се билокираме, да не пътуваме във времето и да не общуваме по-бързо, отколкото законите на физиката позволяват: всичко се свежда до това – какво вярваме за себе си и за своята роля във Вселената. Ние сме създатели – дори нещо повече, ние сме свързани помежду си създатели. Чрез Божествената матрица участваме в непрекъснатата промяна, която придава смисъл на живота. Сега въпросът не е дали сме, или не сме пасивни наблюдатели, а как можем съзнателно да творим.

ЧАСТ II

МОСТЪТ МЕЖДУ ВЪОБРАЖЕНИЕТО И РЕАЛНОСТТА: КАК РАБОТИ БОЖЕСТВЕНАТА МАТРИЦА

ТРЕТА ГЛАВА

КАКВО СМЕ НИЕ – ПАСИВНИ НАБЛЮДАТЕЛИ ИЛИ АКТИВНИ СЪЗДАТЕЛИ?

„И така, защо Вселената е толкова голяма, колкото е? Защото сме тук?”

Джон Уилър (1911), физик

„Въображението създава реалността… Човекът е въображение.

Невил (1905-1972), ясновидец и мистик

През 1854 г. Чиф Сиатъл предупреди законодателите във Вашингтон за начина, по който разрушаването на американската пустиня оказва влияния, които се простират далеч отвъд текущото време и заплашват оцеляването на бъдещите поколения. Със задълбочена мъдрост, която днес е толкова вярна, колкото и в средата на XIX век, той заявявал: Човекът не е изплел Паяжината на живота – той е само една нишка от нея. И каквото и да прави на Паяжината, го прави на себе си.

Паралелът между описанието на Сиатъл на нашето място в „Паяжината на живота” и нашата връзка със (и във) Божествената матрица е безпогрешен. Като част от всичко, което виждаме, ние участваме в един разговор – един квантов диалог с другите, с нашия свят и с това отвъд него. В рамките на този космически обмен нашите чувства, емоции, молитви и вярвания във всеки момент представляват начинът, по който говорим на Вселената. И всичко – от жизнеността на нашите тела до мира в нашия свят – е начинът, по който Вселената ни отговаря.

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА „УЧАСТВАШ” ВЪВ ВСЕЛЕНАТА?

Както бе споменато в последната глава, физикът Джон Уилър казва, че ние не само играем роля в това, което той нарича „Вселена, в която участваме” – ние играем главната роля. В този тип Вселена ние и аз сме част от уравнението. Ние сме и катализатори за събитията на нашия живот, и „преживяващи” онова, което създаваме, тези неща се случват едновременно! В това недовършено Творение ние сме малки парченца от Вселената, „която гледа към себе си и изгражда себе си”.

Предположението на Уилър отваря вратата за една радикална възможност: ако съзнанието създава, значи самата Вселена може би е резултат от това съзнание. Това не може да не ни напомни за изявлението на Макс Планк през 1944 г., че всичко съществува като резултат от „интелигентния Разум”, наречен от него „Матрицата на цялата материя”. Въпросът, на който трябва да отговорим тук, е: „Какъв Разум? ”

Актът на фокусирането на нашето съзнание – когато гледаме някъде и разглеждаме нашия свят, е акт на сътворяване. Ние сме тези, които наблюдаваме и изучаваме нашия свят. Ние сме Разумът (поне по-големият разум), както го описва Планк. Накъдето и да погледнем, нашето съзнание прави за нас нещо, към което да гледаме.

Ключ 5: Актът на фокусиране на нашето съзнание е акт на съзидание. Съзнанието създава! Докато се опитваме да открием най-малката частица на Вселената и да дефинираме самата Вселена, тази връзка предполага, че може никога да не направим нито едното от тези две неща. Независимо колко дълбоко се вглеждаме в квантовия свят на атома или колко далеч стигаме в обширността на външното пространство, това, че гледаме с очакване нещо да се случи, може да бъде силата, която създава за нас нещо, което да видим.

Ако съзнанието създава, то колко сила трябва да имаме, за да изменим нашия свят? Отговорът на този въпрос може да ви изненада! Ясновидецът от XX век от Барбадос, известен с името Невил, описва най-добре нашата способност да превръщаме своите мечти в реалност и да влагаме въображение в живота си. Чрез своите многобройни книги и лекции той споделя най-голямата тайна как да навигираме между множеството възможности на Божествената матрица. От гледна точка на Невил всичко, което преживяваме, което ни се случва или което се прави от нас, е само продукт на нашето съзнание. Той вярва, че нашата способност да прилагаме разбирането чрез силата на въображението е това, което стои между нас и чудесата в нашия живот. Както Божествената матрица осигурява Контейнера за Вселената, Невил смята, че е невъзможно да се случи нещо извън контейнера на съзнанието. Колко лесно е да мислим по друг начин! Незабавно след терористичните атаки през септември в Ню Йорк и Вашингтон всеки си задаваше въпроса: „Защо беше направено това?” и „Какво им направихме ние?” Живеем във време, когато е толкова лесно да мислим за света като за „тях” и „нас” и да се чудим как се случват нещата на добрите хора. Но ако има Единно поле от енергия, което свързва всичко в нашия свят, не може да има „тях” и „нас” – а само „ние”.

От лидерите на държавите, от които свикнахме да се страхуваме, до хората, които докосват сърцата ни и предизвикват нашата любов, всички сме свързани чрез Полето от съзнание, което е инкубатор за нашата реалност. Заедно ние създаваме изцеление или страдания, мир или война.

Опитностите на Невил ни напомнят, че най-голямата грешка в нашия възглед за света е да търсим външни причини за възходите и спадовете в живота. Невил казва: „Една от най-големите заблуди на човека е неговото убеждение, че има причини, различни от състоянието на неговото съзнание.” Какво означава това? Това е практическият въпрос, който възниква, когато говорим за живот във Вселената, в която участваме. Когато си задаваме въпроса: „Колко сила наистина имаме, за да предизвикаме промяна в нашия живот и нашия “свят”, отговорът е прост.

Ключ 6: Ние притежаваме силата, от която имаме нужда, за да създадем всички промени, които изберем! Тази способност е на наше разположение чрез начина, по който използваме силата на нашата осъзнатост и от това къде избираме да насочим нашето внимание. В своята книга „Силата на осъзнаването” Невил илюстрира с многобройни примери как точно става това.

Ето една от неговите истории. Мъж на двадесет години бил с диагноза за рядко заболяване на сърцето, което според лекарите било фатално. Женен, с две малки деца, той бил обичан от всички, които го познавали и имал всички основания да се наслаждава на живота и да живее дълъг и изпълнен със здраве живот. Когато помолили Невил да говори с него, мъжът бил много отслабнал, същински скелет. Бил толкова слаб, че даже разговорът бил нещо трудно за него, но се съгласил да слуша и да кима, ако е разбрал това, което Невил споделя с него за силата на вярата. Тъй като Вселената е динамична и развиваща се, може да има само едно решение на всеки проблем: промяна в мнението и в съзнанието. Невил помолил човека да си представи себе си така, сякаш изцелението вече е станало. Уилям Блейк казва, че съществува фина граница между въображението и реалността. Физикът Дейвид Бом предполага, че този свят е проекция на събития в една по-дълбока реалия на реалността. Блейк продължава: „Всичко, което виждаме отвън, е вътре във вашето въображение, на което този смъртен свят е само Сянка.” Чрез съзнателното фокусиране върху нещата, които създаваме в своето въображение, ние им даваме тласъка, който ги кара да преминат през бариерата от нереалното към реалното.

Невил разказва как е намерил необходимите думи, които да помогнат на неговия нов приятел да започне да мисли по нов начин: „Предложих му във въображението си да види как лекарят изразява невероятно изумление, откривайки, че той се е възстановил напълно, противно на всички медицински основания при нелечимата болест; че го вижда как проверява отново изследванията и го чува да казва: „Това е чудо, това е истинско чудо.” Е, вие се досещате защо разказвам тази история: момчето наистина се подобрило. След месеци Невил получил писмо, в което се казвало, че момчето наистина се възстановило като по чудо, а по-късно се срещнал с него – бил в идеално здраве и живеел щастливо със семейството си. Тайната била в това, че вместо да пожелава да оздравее, той започнал да живее, изхождайки от предположението, че вече е добре и излекуван. Тук откриваме тайната как да ускоряваме желанията на нашето сърце – от състоянието на въображението до реалността на нашия всекидневен живот. Всичко се свежда до нашата способност да чувстваме, че нашите мечти вече са оживели, че нашите желания са се изпълнили и че на нашите молитви вече е отговорено. Именно така участваме във Вселената.

***

20 КЛЮЧА ЗА СЪЗНАТЕЛНО СЪТВОРЯВАНЕ

Ключ 1: Божествената матрица представлява Контейнерът, който съдържа Вселената, мостът между всички неща и Огледалото, което ни показва какво сме сътворили.

Ключ 2: Всичко в нашия свят е свързано с всичко друго.

Ключ 3: За да отключим силата на самата Вселена, трябва да видим себе си като част от света, а не като отделени от него.

Ключ 4: Щом нещо е свързано, то си остава завинаги свързано, независимо дали е свързано физически или не.

Ключ 5: Актът на фокусиране на нашето съзнание е акт на съзидание. Съзнанието създава!

Ключ 6: Ние притежаваме силата, от която имаме нужда, за да създадем всички промени, които изберем!

Ключ 7: Фокусът на нашето осъзнаване се превръща в реалността на нашия свят.

Ключ 8: Не е достатъчно просто да кажем, че избираме нова реалност!

Ключ 9: Чувството е езикът, който „говори” на Божествената матрица. Изпитайте чувството, че целта ви е изпълнена и че на вашата молитва е отговорено.

Ключ 10: Не всяко чувство върши работа. Чувствата, които творят, трябва да са лишени от его и осъждане.

Ключ 11: Трябва да станем в своя живот нещата, които избираме да преживеем като свой свят.

Ключ 12: Ние не сме обвързани от законите на физиката, които познаваме днес.

Ключ 13: Ако нещо е холографско, всяка част от него отразява цялото „нещо”.

Ключ 14: Универсално свързаната холограма на съзнанието обещава, че в момента, в който сътворим добри пожелания и молитви, те вече са получени на мястото на своята дестинация.

Ключ 15: Чрез холограмата на съзнанието малката промяна в нашия живот се отразява навсякъде в нашия свят.

Ключ 16: Минималният брой хора, необходим за скокообразното начало на промяната в съзнанието, е корен квадратен от 1% от населението.

Ключ 17: Божествената матрица ни служи като Огледало на взаимоотношения в света, който сътворяваме в своите вярвания.

Ключ 18: Коренът на нашите „негативни” очаквания може да бъде сведен до един от трите Универсални страхове (или до комбинация от тях): изоставяне, ниско самоуважение или липса на доверие.

Ключ 19: Нашите истински вярвания се отразяват в най-интимните ни връзки.

Ключ 20: Трябва да се превърнем в нещата, които изберем да преживеем в нашия свят.

Почти всички ние имаме чувството, че съществува нещо повече от видимото за очите. Някъде дълбоко в нашата древна памет знаем, че в самите нас съществува магическа и удивителна Сила. Още от детството ние си фантазираме за нашата способност да правим нещата, които са отвъд реалията на причините и логиката. И защо не? Докато сме деца, ни предстои да учим правилата, които твърдят, че чудесата не могат да се случват в живота ни.

http://www.spiralata.net

Етикети: ,

Напишете коментар

Name: (задължително)

E-mail: (задължително)

Website:

Comment:

  • Най-Нови Мнения във форума
  • Най коментирани
    1. gravatar Муси Дачева за Седмичен хороскоп 8-14 октомври 2018
    2. gravatar Здравко за Седмичен хороскоп 8-14 октомври 2018
    3. gravatar Муси Дачева за Подаръчни предложения!
    4. gravatar Светомира Евлогиева за Подаръчни предложения!
    5. gravatar Муси Дачева за Седмичен хороскоп 3-9 септември 2018