Есе на Джовани

“Науката не знае колко много дължи на въображението”

Ралф Уолдо Емерсън

Целта на науката винаги е била да се откриват отговорите на въпроси, интересуващи хората. Обратно на това, целта на човешкото въображение е да запълни празнините в познанието, които науката не е запълнила. От една страна, когато науката е в състояние да навлезе в области, в които до сега е царувало въображението, тя се сблъсква с остарели представи и закостенели схващания, а от друга страна въображението дава път на новите идеи и подтиква хората да преминат досегашните граници. Не рядко това е ставало случайно и много научни открития са напълно непредомишлени. Също така, човешкият разум е обявявал области от познанието за табу, спирайки развитието им за векове. По този начин са се оформили сложните отношения между науката и въображението.

imag0037

Когато първият човек се осъзнал като такъв, той си задал въпрос и като не знаел отговора му, както и на много други въпроси, той разбрал, че нищо не знае. Неизвестните неща той запълнил с въображението си, запазвайки така душевното си равновесие. По този начин, хората хилядолетия са смятали, че слънцето е бог със сияен венец или подобна колесница, но един от тях е имал смелостта и въображението да си представи, че там може да има гигантски огнен камък, независимо от очевидната неспособност на камъните да летят. Колкото и налудничаво да е звучало това за времето си, все пак е било невероятно близко до истината. Още повече, че това не е единственото неочевидно научно прозрение, което получават древните. В списъка са още: мулекулярният строеж на веществата, формата на Земята и много други. Проблемът е, че наред с всички гениални догадки е имало и купища безсмислени и дори направо абсурдни твърдения. Именно за това големият въпрос е как да се отделят истинските от безполезните идеи. Тъй като за всяка нова област, където се разчита главно на предположения не се знае нищо, то следва, че информацията е крайно недостатъчна , за дасе уточни ефективен метод за подбор на хипотезите по въпроса. Това принуждава учените да проверяват всяко нещо по отделно, да намират доказателства за и против всяко твърдение. Така постепенно се изяснява истината, често напълно неочаквана за тези, които я издирват.

Случайните открития в науката имат дълга история. Още от най-дълбока древност хората не са могли да си обяснят присъствието на звездите и по един и и друг начин решили, че те са божествени послания за бъдещето. На базата на това предположение те основали цяла наука, за наблюдение пътя на звездите и планетите по небосвода. Техните постижения дали началото на съвременната астрономия, въпреки че древните не са имали това намерение, търсейки знаци от бъдещето. Това, както и случаят с алхимията, коказват, че ако човешкото въображение е насочено в правилната посока, то могат да излязат невероятни резултати. Воден единствено от личната си изгода, запленен от един мит, човекът е способен да отдели години от живота си, градейки въздушни кули в бъдещето и правейки научни открития

В настоящето. Големият печеливш от всичко това е науката. След замирането на тази своеобразна златна треска, за нея остава единствено да събере запазените резултати и да навлезе в недостъпната до тогава област на познанието.

Безспорно човешкото въображение има заслуги за развитието на науката, но на него се дължът и векове на застой в научните изследвания. Теориите за формата и сътворението на света не само че възпират научните изследвания по тези въпроси, но отнемат живота на най-големите си противници. От тази гледна точка, църквата е един от най-подходящите примери как човекът сам си подлага крак по пътя на научните изследвания. По една или друга причина, не само въпросите свързани със Вселената, но

и тези отнасящи се до човешкото тяло, са били табу за учените. Столетия на ред хората са тънели в неведение за истината, било защото са се страхували да не обидят своя бог, било защото някой ги е изгарял при подобен опит. Така или иначе, щетите, които страховете породени от човешкото въображение нанасят на науката, са не по-малко от заслугите към нея.

Науката и въображението нито се допълват, нито се изключват взаимно. Те съществуват независимо един от друг и за това влиянието, което си оказват, има своите положителни и отрицателни страни. От това следва, че медалът за заслуги към науката, който би трябвало да се припише на въображението, си има и обратна страна. Често за нея не се говори, често пък тя се афишира бурно, но независимо от отделеното й внимание, обратната страна на медала ще си е там, тъй както и челната.

С това есе Чемишанов спечели стипендия за учебната 2008/2009 от фондация “Комунитас”

Етикети: , , , , ,

Напишете коментар

Name: (задължително)

E-mail: (задължително)

Website:

Comment:

  • Най-Нови Мнения във форума
  • Най коментирани
    1. gravatar Милена за 2020 астрологичен преглед
    2. gravatar Муси Дачева за 2020 астрологичен преглед
    3. gravatar Милена за 2020 астрологичен преглед
    4. gravatar Муси Дачева за Седмичен хороскоп 23-29 март 2020
    5. gravatar Муси Дачева за Седмичен хороскоп 23-29 март 2020