Есе на Джовани

“Науката не знае колко много дължи на въображението”

Ралф Уолдо Емерсън

Целта на науката винаги е била да се откриват отговорите на въпроси, интересуващи хората. Обратно на това, целта на човешкото въображение е да запълни празнините в познанието, които науката не е запълнила. От една страна, когато науката е в състояние да навлезе в области, в които до сега е царувало въображението, тя се сблъсква с остарели представи и закостенели схващания, а от друга страна въображението дава път на новите идеи и подтиква хората да преминат досегашните граници. Не рядко това е ставало случайно и много научни открития са напълно непредомишлени. Също така, човешкият разум е обявявал области от познанието за табу, спирайки развитието им за векове. По този начин са се оформили сложните отношения между науката и въображението.

imag0037

Когато първият човек се осъзнал като такъв, той си задал въпрос и като не знаел отговора му, както и на много други въпроси, той разбрал, че нищо не знае. Неизвестните неща той запълнил с въображението си, запазвайки така душевното си равновесие. По този начин, хората хилядолетия са смятали, че слънцето е бог със сияен венец или подобна колесница, но един от тях е имал смелостта и въображението да си представи, че там може да има гигантски огнен камък, независимо от очевидната неспособност на камъните да летят. Колкото и налудничаво да е звучало това за времето си, все пак е било невероятно близко до истината. Още повече, че това не е единственото неочевидно научно прозрение, което получават древните. В списъка са още: мулекулярният строеж на веществата, формата на Земята и много други. Проблемът е, че наред с всички гениални догадки е имало и купища безсмислени и дори направо абсурдни твърдения. Именно за това големият въпрос е как да се отделят истинските от безполезните идеи. Тъй като за всяка нова област, където се разчита главно на предположения не се знае нищо, то следва, че информацията е крайно недостатъчна , за дасе уточни ефективен метод за подбор на хипотезите по въпроса. Това принуждава учените да проверяват всяко нещо по отделно, да намират доказателства за и против всяко твърдение. Така постепенно се изяснява истината, често напълно неочаквана за тези, които я издирват.

Случайните открития в науката имат дълга история. Още от най-дълбока древност хората не са могли да си обяснят присъствието на звездите и по един и и друг начин решили, че те са божествени послания за бъдещето. На базата на това предположение те основали цяла наука, за наблюдение пътя на звездите и планетите по небосвода. Техните постижения дали началото на съвременната астрономия, въпреки че древните не са имали това намерение, търсейки знаци от бъдещето. Това, както и случаят с алхимията, коказват, че ако човешкото въображение е насочено в правилната посока, то могат да излязат невероятни резултати. Воден единствено от личната си изгода, запленен от един мит, човекът е способен да отдели години от живота си, градейки въздушни кули в бъдещето и правейки научни открития

В настоящето. Големият печеливш от всичко това е науката. След замирането на тази своеобразна златна треска, за нея остава единствено да събере запазените резултати и да навлезе в недостъпната до тогава област на познанието.

Безспорно човешкото въображение има заслуги за развитието на науката, но на него се дължът и векове на застой в научните изследвания. Теориите за формата и сътворението на света не само че възпират научните изследвания по тези въпроси, но отнемат живота на най-големите си противници. От тази гледна точка, църквата е един от най-подходящите примери как човекът сам си подлага крак по пътя на научните изследвания. По една или друга причина, не само въпросите свързани със Вселената, но

и тези отнасящи се до човешкото тяло, са били табу за учените. Столетия на ред хората са тънели в неведение за истината, било защото са се страхували да не обидят своя бог, било защото някой ги е изгарял при подобен опит. Така или иначе, щетите, които страховете породени от човешкото въображение нанасят на науката, са не по-малко от заслугите към нея.

Науката и въображението нито се допълват, нито се изключват взаимно. Те съществуват независимо един от друг и за това влиянието, което си оказват, има своите положителни и отрицателни страни. От това следва, че медалът за заслуги към науката, който би трябвало да се припише на въображението, си има и обратна страна. Често за нея не се говори, често пък тя се афишира бурно, но независимо от отделеното й внимание, обратната страна на медала ще си е там, тъй както и челната.

С това есе Чемишанов спечели стипендия за учебната 2008/2009 от фондация “Комунитас”

Етикети: , , , , ,

Напишете коментар

Name: (задължително)

E-mail: (задължително)

Website:

Comment:

  • Най-Нови Мнения във форума
  • Най коментирани
    1. gravatar hristina за Номерологичен Календар – личен, дневен хороскоп за вас
    2. gravatar Муси Дачева за Планети и професионална реализация
    3. gravatar Елена Петкова за Планети и професионална реализация
    4. gravatar Таня Катева за Номерологичен Календар – личен, дневен хороскоп за вас
    5. gravatar Муси Дачева за Номерологичен Календар – личен, дневен хороскоп за вас