МАЛКАТА ДУША И СЛЪНЦЕТО

Живяла някога отдавна вън от времето една Малка , която казала веднъж на Бога:
– Аз знам, коя съм аз!
– Чудесно,- отговорил ,- и коя си ти?
И Малката Душа му отговорила:
– Аз съм Светлина!
Бог се усмихнал със своята голяма усмивка и казал:
– Вярно е! Ти си светлина!
Малката Душа била много щастлива, тъй като разбрала онова, което рано или късно, разбират всички Души в Царството на Бога.
– Еха, – казала Малката Душа – това наистина е жестоко!
Но скоро станало й недостатъчно едното само знание за това коя е тя. Малката Душа почувствала, че в нея започва нов водовъртеж от желания. Сега тя искала да бъде онова, което е. Тогава към Бога върнала се Малката Душа (което само по себе си съвсем не е лоша идея, за всички души, които искат да бъдат онова което са всъщност) и казала:
– Боже, здравей! Сега когато знам, Коя Съм Аз, дали бих могла и да бъда това?
И Бог отговорил:
– Искаш да кажеш, че искаш да бъдеш Това, което вече си всъщност?
– Виждаш ли, – отговорила Малката Душа,- едно е да знам Коя съм Аз и е съвсем друго наистина да бъда това. Искам да усетя и да почувствам какво е това да си Светлина!
– Но ти и така вече си Светлина,- повторил Бог, отново с усмивка.
– Да, но искам да го усетя, да го почувствам!- викнала Малката Душа.
– Е, какво пък, – Бог казал засмяно,- Трябваше да се досетя за това. Ти винаги си се отличавала със страст към приключенията, – но после изражението на Бог се променило,- Само че тук има една такава работа…
– Каква такава работа?- попитала Малката Душа.
– Не съществува нищо друго освен Светлината. Виждаш ли аз съм създал само това, което ти самата се явяваш и се получава, че по прост начин себе си да познаеш като Това, Което Си, за теб не се предвижда. Разбираш ли, не съществува нищо, които ти да не си
– Ааа, – казала Малката Душа, която била сега малко озадачена.
– Помисли за това ето така, – казал Бог,- Ти си подобна на свещ в лъчите на Слънцето. Ти светиш заедно с милиони, трилиони и трилиарди други свещи, които съставляват Слънцето. И слънцето не би било Слънце без теб. Нека се опита да стане слънце без една от своите свещи…- то просто не би могло да бъде нормално Слънце, защото не би сияло толкова ярко. И ето ти задача: да опознаеш себе си като светлина, когато се намираш в самия център на Светлината?Е как е задачката?
– Ама че си и ти Боже,- присвила очи Малката Душа,- измисли нещо друго!
Тогава Бог пак се усмихнал и казал:
– Аз вече съм измислил. Щом ти не можеш себе си да видиш като Светлина, когато се намираш в Светлината, аз ще те обкръжа с тъмнина.
– А какво е тъмнината?- попитала Малката Душа.
– Това, което ти не си.- Бог отговорил.
– А ще ми бъде ли страшно от тази тъмнина?- заплакала Малката Душа.
– Само ако избереш да се изплашиш,- отговорил Бог,- Но всъщност не съществува нищо, от което би си струвало да се изплашиш.И само ако ти решиш, че има, ще започнеш да се страхуваш. Виждаш ли, все едно ние измисляме всичко това. Ние се преструваме.
– О,- казала Малката Душа и след това се почувствала значително по-добре.
След това бог обяснил, че за да се познае с усещане или да се почувства нещо въобще, трябва да се появи друго противоположно нещо. Или с други думи, ако искаш да почувстваш нещо- ти пораждаш неговата пълна противоположност.
– И това е велик дар, – Бог казал,- тъй като без него нищо не може да се почувства или усети. Ти няма да узнаеш какво е това Топлина без Студа, Горе без Долу, Бързо без Бавно. Ти никога не би разбрала какво е Ляво без Дясно.Тук без Там. Сега без Тогава. По този начин, -продължил Бог,- когато бъдеш обкръжена от тъмнина, не вдигай юмрук към небесата и не си губи ума по този повод. Тогава именно ти ще познаеш Коя си Ти наистина. И всички останали ще почувстват това. Позволи на своята Светлина да сияе толкова ярко, за да може всичко и всеки да разбере колко си ти необикновена!
– Ти искаш да кажеш, че е нормално на другите да позволя да видят колко съм необикновена?- попитала Малката Душа.
– Ами, разбира се! – засмял се Бог,- това си е в реда! Но запомни, че “необикновена” не значи “по-добра”. Всеки по своему е необикновен и особен! Мнозина са забравили това. И те ще разберат, че е нормално да бъдеш необикновен и особен, само когато ти видиш, че за тебе е в реда на нещата да бъдеш особена.
– Еха,- казала Малката Душа и почнала да танцува, да се смее и да скача от радост,- Аз мога да бъда толкова особена и необикновена колкото поискам!
– Да, и го можеш още сега,- Бог казал и започнал да танцува и да се смее и да скача заедно с Малката Душа,- Коя част от особеното и необикновеното ти би желала да бъдеш?
– Как така, коя част от особеното и необикновеното?-повторила Малката душа,- аз не разбирам.
– Разбираш,- започнал Бог,- да бъдещ Светлина, значи да си особена, а това включва в себе си много различни части. Да си добър- значи да си особен. Да си нежен- значи да си особен. Да си особен означава също да си творчески и изобретателен. Да бъдеш търпелив и това също значи да си особен. Можеш ли ти да измислиш някакви други начини да бъдеш особена?
Малката Душа поседяла известно време в мълчание.
– Аз мога да измисля много начини да бъда особена! -възкликнала накрая тя. – Да си поддържащ- значи да бъдеш особен. Да бъдеш даващ- това също е да си особен. Да си особен – това е да си дружелюбен. И да си грижовен- това също значи да си особен.
– Да, – съгласил се Бог, – и можеш ти да бъдеш всяка една от тези или пък друга част от особеното, каквато пожелаеш в някой момент. Това именно означава да бъдеш Светлина.
– Знам какво искам да бъда, знам какво искам да бъда! – радостно обявила Малката Душа.- Аз искам да бъда онази част от особеното, която се нарича “прошка”. Нали наистина, да си прощаващ значи да си особен?
– О, да,- с увереност казал Бог,- това е много особено.
– Добре,- казала Малката Душа, – именно това да бъда искам. Искам да бъда прощаваща. Искам да опозная себе си като прощаваща.
– Добре,- казал Бог, – но има нещо, което ти трябва да знаеш.
Малката Душа ставала малко нетърпелива. Сега й се струвало, че я очакват на всяка крачка нови усложнения.
– Какво е това?- попитала с въздишка тя.
– Не съществува никой, комуто можеш да простиш.
– Никой?- не могла тя да повярва на току що чутото.
– Никой!- отговорил Бог,- всичко, което съм създал е съвършено. Няма нито една друга душа във всичко, което съм създал, която е по-малко съвършена от теб. Огледай се.
И именно тогава Малката Душа се осъзнала, че край нея са се събрали тълпа други души. Тези души събирали се отдалече и от всякъде, от разни краища на Царството, като разбрали, че Малката душа води разговор необичаен с Бога, и всеки и всички искали да знаят за какво се говори.
Гледайки безкрайното множество събрали се души ,принудена била Душата Малка да се съгласи. Нито една от душите не изглеждала по-малко забележително, по-малко великолепно или по-малко съвършено от самата нея. Това било така удивително, и толкова ярка била светлината излизаща от събралите се души, че на Малката Душа й се наложило дори да присвие очи за да ги гледа.
– И така кому ще прощаваш?- попитал Бог.
– Ммм-да,- казала Малката Душа,- изглежда, че няма да мога да се повеселя. А аз си поисках да се опозная като Това, Което Прощава. Исках да зная как се чувстваш, когато си ето такъв особен.
И Малката Душа се замислила над това, какво би било да се усещаш, когато ти е тъжно. Но именно тогава до нея приближила друга Дружелюбна Душа.
– Не си струва да се тревожиш, Малка Душа, – казала й Дружелюбната душа,- аз ще ти помогна.
– Наистина ли?- светнала Малката Душа,- какво е нужно да направя аз за това?
– Ами нищо, аз просто ще създам за тебе някого, комуто ти ще можеш да прощаваш.
– Можеш ли това?
– Разбира се!- усмихнала се Дружелюбната Душа, в следващото мое раждане, в следващия ми живот аз ще направя нещо, за които ти ще можеш да ми простиш.
– Но защо? Защо ти трябва да правиш изведнъж това?- попитала Малката Душа.- На теб, най- съвършеното Творение! На теб, която вибрира с такава скорост, че се поражда Светлина толкова ярка, и дори е трудно да те гледам! Какво може да те накара да понижиш вибрациите си и твоята ярка светлина да стане тъмна и тежка? Какво може да е причината, ти, която си Светлина, която със звезди танцуваш и се движиш през Царството със скоростта на мисълта, да поискаш в моя живот да дойдеш и да направиш нещо толкова тежко, да направиш нещо лошо?
– Отговорът е много прост,- казала Дружелюбната Душа, – ще го направя затова, защото те обичам.
Малката Душа била удивена да чуе този отговор.
– Не бива да се учудваш толкова,- казала Дружелюбната Душа, – ти същото си правила вече за мен. Нима не помниш? О, колко пъти сме танцували заедно ние, ти и аз. През еони и през векове танцували сме с тебе този танц. От началото на времето и на много места с теб заедно сме го играли.
И двете вече сме били Всичко Това. Били сме Горе и Надолу, Ляво и Дясно. Ние били сме вече Тук и Там, Тогава и Сега. Вече сме били Всичко Това. Били сме и жени и мъже, добри и лоши; ние заедно сме били и жертви и злодеи.
Така постъпвали сме много пъти и преди една за друга, ти и аз; и всяка е създавала за другата точната и съвършена възможност за това да се Прояви и Познае, това, Което Сме Ние Всъщност.
– По такъв начин, – продължила да обяснява на Малката душа,- този път, в нашия следващ живот аз ще бъда за тебе “лошата”. И ще направя нещо наистина ужасно и тогава ти ще можеш да се познаеш като Тази, Която Прощава.
– Но какво ще направиш?- попитала Малката Душа, малко нервно,- какво ще бъде това наистина толкова ужасно , което ще направиш?
– О, казала Дружелюбната Душа с усмивка, – непременно ще измислим нещо. Но след това станала някак по-сериозна Дружелюбната Душа и казала с тих глас:
– Знаеш ли, за едно ти си определено права.
– За какво?- поискала да знае малката Душа.
– На мен наистина ще ми се наложи да забавя своите вибрации и да стана много тежка за да мога да направя това не много приятно нещо за тебе. Ще ми се наложи да се преструвам и да бъда нещо, съвършено неприличащо на мене. И сега искам да те помоля за една услуга в отговор.
– Всичко, което искаш! Всичко, което пожелаеш!- възкликнала Малката Душа, започвайки да пее и танцува.- Ще бъда Прощаваща! Ще бъда Прощаваща!- и тогава Малката Душа забелязала, че Дружелюбната Душа стояла все така мълчалива.
– И така, какво ти искаш?- попитала я Малката Душа,- Какво аз за теб мога да направя? Ти си просто ангел като се съгласяваш да сториш това за мен!
– Разбира се, че Дружелюбната Душа е ангел!- прекъснал разговора техен Бог,- Всеки е ангел. Помни винаги това. Аз ви изпращам само ангели и никой освен тях.
И Малката Душа изгаряла от нетърпение да стори нещо за да задоволи молбата на Душата Дружелюбна.
– Е, какво мога да направя аз за теб?- попитала отново.
– Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка,- започнала
Дружелюбната Душа,- в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш…В онзи момент…
– Да?- прекъснала я малката Душа,- какво тогава…?
Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила:
– Помни Коя Съм Аз Наистина.
– О, ама разбира се!- възкликнала Малката Душа,- Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук.
– Добре,- казала Дружелюбната Душа,- защото виждаш ли каква е тука работата: Аз много силно ще се опитвам да се преструвам, и най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз , ти също можеш да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме ние Всъщност.
– Не! Никой няма да ни потрябва!- отново обещала Малката Душа.- Аз ще помня коя си ти! И ще ти бъда благодарна за този дар, който ще ми поднесеш- шанса на позная, да почувствам това Коя Съм Аз.
И било сключено съгласието, и Малката Душа тръгнала към своя нов живот, радостна от това, че светлина ще бъде, което само по себе си е вече много особено; и двойно по-радостна от това, че ще може да бъде онази част от особеното, която се нарича Прошка.
И Малката Душа с нетърпение чакала, кога ще получи възможност да усети и опознае себе си като Прошка и да благодари на онази душа, която ще го направи възможно.
Във всеки нов момент на този нов живот, когато нова душа се появявала на сцената и каквото и да поднасяла в живота на Малката Душа- радост или печал, особено когато било печал, Малката Душа мислела за това, което й казал Бог:
– Помни завинаги, – усмихвал се Бог,- Аз винаги изпращам само ангели и никой освен тях…

Светлина и Любов

 

Източник:  http://www.izvorite.com/text/text40.htm

Етикети: , ,

3 коментара so far »

  1. Муси Дачева каза,

    Писа на октомври 3, 2012 @ 10:07

    А ето и съкратен вариант: :)

    Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях:

    – Защо искаш да се въплътиш?

    – Искам да се науча да прощавам.

    – На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.

    Натъжила се Душата, но повторила:

    – Аз така искам да се науча да прощавам!

    Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:

    – Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.

    Приближила се друга Душа и казала:

    – Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.

    Още една Душа се приближила и казала:

    – Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.

    Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.

    Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!

  2. Таня Катева каза,

    Писа на март 4, 2014 @ 14:16

    Благодаря за това напомняне, Муси! Колко често забравяме кои сме в същност…Приемаме игрите и маските, които сами си надяваме, за своя истински образ, вживяваме се в негативни случки, потъваме в тъмни емоции и бавно губим светлината от Душата си. Ето затова обичам да влизам на твоя сайт. И най-трудната ситуация, и най-напрегнатия жизнен период, успяваш да предадеш с позитивна нагласа, да дадеш надежда и указание как да се предпазим, как да се удържим да не се включваме в чужди сценарии и игри, как да си спомним, че сме носители на Светлина, колкото и мъничка да е тя. И да прощаваме. Многократно съм наблюдавала пречистващия катарзис на прошката. Невероятно е колко ситуации можем да овладеем с нейна помощ. Намираме сили да прощаваме, когато обичаме и когато помним кои сме.

  3. Вили Иванова каза,

    Писа на март 4, 2014 @ 17:01

    Интересна интерпретеция, която поражда дълбок замисъл и ни кара да се “приземяваме”, особено по нашите си празници. Благодаря за предоставеното четиво, госпожо Дачева! Топли поздрави!!!

Коментар RSS

Напишете коментар

Name: (задължително)

E-mail: (задължително)

Website:

Comment:

  • Най-Нови Мнения във форума
  • Най коментирани
    1. gravatar Муси Дачева за Летен хороскоп юли-август 2017
    2. gravatar Муси Дачева за Летен хороскоп юли-август 2017
    3. gravatar Крум за Летен хороскоп юли-август 2017
    4. gravatar ДАНИЕЛА за Летен хороскоп юли-август 2017
    5. gravatar ДАНИЕЛА за Летен хороскоп юли-август 2017