МОЖЕМ ЛИ ДА ТЪЛКУВАМЕ СОБСТВЕНИТЕ СИ СЪНИЩА?

dreamПо принцип всеки е способен да разтълкува доста пра­вилно сънищата си. Но на практика непрофесионалистът бързо се сблъсква с някои трудности, които ще се опи­там да изложа.

Четири главни условия за тълкуване

-Първото условие е да отделим на сънищата си внима­нието, което заслужават! Както в дневния живот понякога прекосяваме възхитителни пейзажи, без дори да ги забе­лежим, така можем да подминем сънища, които при пра­вилно тълкуване и осмисляне биха променили живота ни.

-Второто условие е да познаваме възможно най-добре „езика” на съня. Той е. винаги символичен (макар поня­кога да не изглежда такъв), затова трябва да знаем как­во означава един или друг символ. Доказано е: сънят никога не прибягва до „бинарно” изобразяване на дейст­вителността (ще разгледаме този термин след малко). Въпреки това всеки притежава голяма вътрешна логика и свързаност. Така че налага се да се задоволим с използваните от съня символи и да направим всичко възможно, за а ги разгадаем. Съгласен съм с вас – жал­ко е, че сънят ни съобщава нещо на очевидно тайнствен език, но какво да се прави? Защо трябва наистина някой да сънува, че се е заплел в съдържанието на изкормения си куфар насред булеварда или че се разхожда по дрипи и е станал за посмешище? Нямаше ли да е по-просто да се види насън като човек с чувство за малоценност, който се бои да не се провали или просто има не особено ласка­во мнение за себе си?

Разбираемо е, че такъв ясен сън не може да съществу­ва; как да „се обрисува” чувството за малоценност или страхът от провал? Нали това са абстрактни усещания, единствено преводими чрез знаци, образи и символи?

Все едно. Нека повторим – много е трудно да се раз­тълкува докрай един символ. За тази цел човек трябва да е едновременно психоаналитик, да познава историята на религиите, да е специалист по митовете и да е наясно с всеобщите и частни символи… Изключително рядко се случва едно-единствено същество да притежава такава камара от знания. Затова ще трябва да поопростим не­щата…

- Третото условие е да си кажем и пак да си кажем, че всеки сън е отправен от нас към нас. Че не засяга никого другиго освен нас. Сънят е състояние на тотална самота. Трябва да бъдем убедени, че не бива никога да го приема­ме буквално. Достатъчно е да си спомним многобройни­те сънища, в които човек убива родител или приятел, изоставя детето си, в които жената е бременна или при­съства на смъртта на близко същество (или смятано за близко!…). Сънят описва онова, което става дълбоко в личността на сънуващия и засяга само него. Нищо повече. Но изпълнението на това трето условие се сблъсква с някои трудности – ще видим какви. .

- Четвъртото условие е да знаем, че истинската ни същност почти никога не е такава, каквато ни се струва. Че в несъзнаваното ни кръжат „комплекси” – нормални или не – като спътници около планета; че върху някои от тях са положени предпазни плочи, а в най-дълбокото блуждаят безброй изтласквания!

Именно за да възвърнат на личността нейната автен­тичност, съществуват психоанализата… и анализът на сънищата.

От тези четири условия следва, че за да тълкуваме съни­щата си сами, е необходимо да знаем:

а) какви сме;

б) какво търсим.

Ако даден индивид е подчинил личността си на пове­дение, което му дава илюзията за сила, интелигентност и себепознание, той рискува да премине покрай някой значим сън, без да го забележи. Защо? Защото отказва (поради неосъзнат страх) да постави под въпрос и най-дребното нещо, което го засяга лично. Защото се плъзга по повърхността на нещата.

Да си представим човек, за когото е жизнено важно „да е винаги прав” (или „никога да не греши”). Но ето, появява се сън, който му подшушва, че подобна нагласа прикрива инфантилност и страхове, пренесени в чист вид от детството му. Почти сигурно е, че този човек няма да насочи погледа си към съня, а където и да е другаде. С риск да издигне още няколко защитни стени около и без това зазиданата си личност.

Бинарните” личности

Те изобилстват в западната цивилизация. „Бинарната” личност прилича на махало на часовник, което обявява, че истината се намира единствено в двата края на собст­вения му мах, и отрича съществуването на безкрайната гама от точки, разположени по средата. За „бинарната” личност всичко е бяло или черно. Вярно или невярно. Другият е прав или не е. Всичко е „да” или „не”. Този род индивиди отказват да приемат наличието на огро­мен брой сиви оттенъци. Не разбират, че за всяко нещо всеки е прав или крив в зависимост от критерия. Превръщат живота в низ от дребни „абсолютни истини”, закос­тенели и сухи, съвършено стереотипни, а според тях -неопровержими. Схващат реката като съществуваща само при извора и делтата й, без да се замислят, че тя дълго тече и лъкатуши през безчет пейзажи. Ясно е, че такива личности не биха съумели сами да разтълкуват един сън, който винаги следва криволиците на живота… и на неговите истини. Те страдат от афективно блокира­не, характерно с това, че удавя всяка интелигентност в абсурда на „бинарното” поведение. Нещата стават още по-лоши, когато подобни хора се заловят да „четат мо­рал” – това е добро, онова е лошо; това се прави, онова не се прави; те или безусловно приемат, или категорич­но отхвърлят. Как биха могли тогава да „се вслушат” в сънищата си, които никога не са „бинарни”, а се нагаж­дат към колебанията, свойствени на всяка човешка лич­ност?

Как действа специалистът?

Тази част е включена само за пример. Целта й е да обяс­ни един от начините за .

Специалистът – психоаналитикът например – е в най-изгодна позиция поради две причини: той познава (до­колкото изобщо е възможно!) механизмите на човешко­то несъзнавано (като се започне от собственото му). Ос­вен това дълго е изучавал езика на символите и е рабо­тил с него.

Психоаналитикът обаче никога не може незабавно да разтълкува” даден сън. Необходимо е преди това да потърси заедно с пациента си най-добрия път, по който да премине, за да „изтръгне” от съня възможно най-много.

Става дума на първо място да се извърши асоцииране на базата на съня или яа някои части от него.

В какво се състои асоциирането?

Само по себе си то е много просто. Човек пуска мисълта си свободно да „се върти” около един елемент от съня -дума, образ, ситуация, – усещан като важен. Така се по­явяват други думи, други образи, спомени и т. н. Тогава се случва дадена асоциация „да улучи” някоя заредена с енергия мишена; това може да е комплекс, изтласкване, болезнен или щастлив спомен, неосъзната носталгия и пр.

То е като бомбардиране на атомни ядра с ядрени час­тици, една от които понякога попада където трябва. И ето го чудото на трансмутацията, извършена в камерата на Ръдърфорд – колония от хелиеви ядра се излъчват на равномерни потоци от лист радий; те влитат с пълна ско­рост в камерата, която съдържа смес от азот и водна пара; тогава едно от хелиевите ядра се сблъсква с ядрото на някой азотен атом, слива се с него поради силата на уда­ра и след като изхвърля един протон, създава кислород­но ядро, несъществуващо преди сблъсъка. Подобен про­цес установяваме и при „асоциирането”. Ако една асоци­ация успее да се сблъска с някое афективно ядро, тя може да освободи значително количество затворена вътре енер­гия.

Разбираемо е впрочем, че много асоциации „се разми­нават” с целта! И че колкото е по-голяма енергията на асоциацията, толкова повече шансове има да се взриви стената на изтласкванията.

Макар и трудно, вътрешната „трансмутация” все пак може да се осъществи. Освобождават се енергии, годни за употреба. Появяват се нови, дотогава неизползвани елементи. Някои асоциации „отскачат”, устремяват се една към друга и пораждат все повече сблъсъци, усеща­ния, спомени. Нещо като верижна реакция, чиято край­на цел е да ни доведе до сърцето на личността.

Сън за пътуване (на млада жена)

- Заминавах на почивка в Южна Франция. Прис­тигнах в една хотелска стая. Носачът хвърли

куфара ми върху някакво неоправено легло. По­гледна ме, без да промълви дума, и излезе. Сте­ните на стаята бяха мръсни, мивката – отвра­тителна… Седнах на един стол; бях отчаяна…

Всеки веднага ще схване смисъла на този сън, който изразява вътрешно състояние, характеризиращо се с чув­ство за малоценност. Жената ми обясни следното:

-Южна Франция бе за мен върхът на лукса-.. Никога не бях ходила там и си въобразявах, че на Ривиерата си почиват само хора от висшето общество…

Което означава, че тази жена не се е усещала „достой­на” за такъв вид почивка! Заедно с чувството за мало­ценност откриваме и чувство за провал. Сънуващата не достига до желаното място, а до някаква мизерна стая. Забелязваме и усещане, че е отхвърлена – носачът дори не благоволява да я погледне. Може впрочем да става дума за несъзнателно желан провал; все едно, че жената си казва: „Не съм достойна да успея в каквото и да е, нито да постигна нещо положително. Искам да се прова­ля, та душата ми най-сетне да се умиротвори, да се отърве от тревогата, която буди у мен всякакъв вид състезание…”

Сън за голота (на мъж)

Става дума за крайно разпространен сън:

- Разхождах се по един оживен булевард. Хората ме гледаха и се смееха. Зърнах образа си в една витрина – бях гол…

Това също е много ясен сън. Този мъж изпитва чувст­вото, че всеки „вижда през него”, че не може да скрие от другите какъв е всъщност. Иначе казано, той се срамува от себе си.

Сън за хотел (на мъж)

Тук имаме практически същия тип сън като съня за пъту­ването.

- Пристигнах в един хотел. Трябваше сам да си нося багажа, докато на другите клиенти им го носеха. Стълбището беше стръмно, стаята ми се намираше под покрива. Легнах на леглото. Най-странното бе, че се чувствах добре, изпит­вах нещо като примирена горчивина, бях дово­лен, че няма прозорец, че съм извън всичко…

Ето я потребността от провал, пряко произтичаща от чувството за малоценност. Този сън показва склонност към „мазохизъм” (ще разгледаме това понятие по-на-татък). Чувството на сънуващия, че е отхвърлен, е оче­видно – принуден е сам да си носи багажа. Изключен е от общността (хотела). Не е приет от обществото (клиен­тите на хотела, носачите). И извършва регресия към дет­ството си – стаята (без прозорци) се превръща в затво­рен, изолиран свят, нещо като „майчина утроба”, даряваща покой и сигурност…

Да отбележим, че този човек едва съзнаваше дълбо­кия си мазохизъм и „мизерабилизъм”1. Той бе „компен­сирал” чувството си за малоценност с упорит труд и бе достигнал до блестящо социално положение, от което извличаше прекомерна гордост. Лесно е да си предста­вим огромната тревожност, която го е разяждала поради разрива между „успеха му”, от една страна, и мощното му чувство за малоценност, от друга… В основата си сънят му е израз на желание за самоубийство, за връщане към небитието и окончателна раздяла със света.

Сън с асансьор (на мъж)

- Натиснах копчето в кабината, за да се изкача нагоре. Но асансьорът започна стремглаво да слиза. Колкото повече натисках, толкова пове­че се ускоряваше спускането… Събудих се, обзет от паника.

Тук откриваме слизане вместо издигане, както и идея­та за падане.

Човекът ми каза още:

- Сигурен съм, че този сън ми нарежда да навляза в себе си и да видя какво става там. През целия си живот се опитвам да постигам високи резултати, да преодо­лявам стъпало след стъпало в кариерата си, да се изди­гам. Сега трябва да сляза, да проверя какво точно става в несъзнаваното ми. Но това падане!…

Падането? То означава онова, за което говорихме -страх от загубата на „компенсациите”, от преоткриване на своята същност, от среща със себе си.

Сънищата за падане също ни спохождат изключител­но често. Някои се повтарят – понякога в продължение на години, толкова е постоянен у нас страхът да не изгу­бим „фасадата” си. На всеки се е случвало да сънува, че пада от скала, че пътят му внезапно бива преграден от пропаст, че се изкатерва на върха и се оказва неспособен да слезе или се хвърля.в пустотата, или самолетът му се разбива над града, или влакът му се сгромолясва в без­дната и т. н..Сънищата за падане могат също да изразя­ват страха, че няма да се окажем „на висота”, страха, че отново ще попаднем в плен на поглъщаща майка, страха от несъзнаваното и от лудостта, страха, че ще изчезнем в небитието, и пр.

Сънищата със световъртеж са пряко свързани с гор­ното.

Сън за багаж (на мъж)

- Взимах си билет за непознат град, за който знаех само, че е много слънчев и има безброй фонтани… Бях неимоверно щастлив, че напус­кам родния си град. Като се приближих до вла­ка, видях, че се нарича „Синята птица”. После си дадох сметка, че съм изгубил или забравил багажа си: Започнах трескаво да го търся, а в това време влакът отпътува без мен…

Тук имаме: непознат град, слънце, бликаща вода. Щас­тието да смениш града си. Синята птица. Изгубеният багаж. Несъстоялото се пътешествие.

Основният елемент от този сън е мъжът, който е тръгнал към… себе си, към най-дълбокото в себе си. Към своята Анима. Но за беда той като че ли е забравил или изгубил багажа си. Важно ли е това? Или е второстепен­но и означава, че сънуващият придава прекалено значе­ние на дреболиите и поради това изтървава главното -щастието си? Не би ли било по-просто да си купи необ­ходимото на място, в онзи чуден град, който сияе в него като празник?…

Сън за дрехи (на жена)

- Не си спомням тучно къде се намирах – на ули­ца? В стая? Във всеки случай имаше и други хора. Бавно свалих дрехите си, които представляваха нещо като сива униформа, но се оказа, че отдо­лу нося друга дреха, подобна на гащеризон и синя на цвят, като дънки. Чувствах се безкрайно тъжна. След това се озовах на друго място, об­лечена в тъмен, морскосин костюм. И там има­ше хора, но бях напълно спокойна…

Да уточним най-напред, че този сън се е явил на много елегантна млаДа жена, чиито дрехи нямаха нищо общо с каквато и да е униформа! Освен това тя беше твърде жиз­нена, щастлива, че живее и че между другото участва в различни светски сбирки.

Да я чуем:

- Най-странното беше тази поредица от „униформе­ни” дрехи… Сиво… Безцветно… Цвят на дънки. Като при Мао… Всички в синьо, всички в сиво… Или само аз? Тъга. Моята елегантност е само привидна. Личността ми е сива. Еднообразна. Сънят ми показва колко съм сива. Пре­карала съм живота си в самозаблуда. Би трябвало да мах­на всички тези униформи, както се бели лук, докато от­крия истинската си същност. Морскосин костюм. Пансион. Страдах в пансиона, нов него намирах убежище от непрекъснатото неразбирателство с родителите ми. Горчиво-сладко убежище… Морскосиньо. Да се подчиня­вам. Да спазвам правилника. Да, сестро, благодаря, сес­тро, ей сега ще застана в редицата, сестро… Вярно е -носех униформа. Отвън -елегантност и непринуденост. Но вътре у мен се чувствам длъжна да правя като всич­ки, та никой да не ме укори в нищо. Да правя като всич­ки, да не се набивам в очи, да не позволя да ми свалят маската. И все Пак сънят е хубав, защото в него-като че ли се опитвам да открия какво има под униформените дрехи… Трябва да внимавам да не се подредя отново в редицата като в пансиона и да намеря там привиден по­кой… Трябва да се преборя с компенсациите си; старая се да бъда прекалено различна от другите, правя се на ори­гинална; така рискувам да попадна в капан, от който ще ми е трудно да се измъкна, като остарея…

Към тези асоциации би могло да се добави, че сваля­нето на „униформените” дрехи съответства на дълбоко обезсърчение, породено от безполезността на псевдоценностите (стремеж да не се набива в очите, компенсиран с оригиналност и елегантност; безличен и „униформен” вътрешен живот, компенсиран с твърде показен и лъскав външен живот и пр.).

Това е отличен сън „равносметка” и предупреждение за бъдещето, от който жената впрочем си взе добра по­ука.

Сън за пътуване (на мъж)

- Намирам се във влака, в първа класа. Влиза кон­трольорът и проверява билетите. Сухо ми обръ­ща внимание, че билетът ми е- за втора класа. Приканва ме да напусна купето, в което са се събрали хубави жени и млади, добре облечени мъже.

Ето един свръхразпространен сън в тази или в друга форма! Смисълът му е ясен. Чувството за малоценност е очевидно.

Да видим как асоциира сънувалият:

- Самозванец! Чувствам се като самозванец! В живо­та, в работата ми. Аз съм много способен лекар, но ви­наги ми се струва, че „не заслужавам” хонорарите си… Един глас вътре в мен непрестанно ми нашепва: „Като се има Предвид какво нищожество си, как е възможно да ти се доверяват?”

Тук попадаме на чувството „не съм достоен”, от което страдат толкова хора, чувство, придружено от безмилост­ната си сянка – непрекъснатата тревожност и страха. В този сън мъжът е „прогонен” от ситуация, в която смя­та, че няма право да се намира; при това пред очите на хубави жени, за които също се счита за недостоен.

Сън с гара (на жена)

- Пристигам на Източната гара. Перонът е аб­солютно пуст и унил. Жестока самота. Никак­ва светлина. Загубила съм се. Сбъркала съм перона. Виждам моя влак, спрял в глуха линия. Няма локомотив.

Необходимо ли е да се коментира този сън, който все­ки без труд би разбрал? Чувството „изоставена съм” е могъщо – пуста гара, глуха линия. Никакъв влак не тръгва към живота и бъдещето. Липсва „движещата сила” – няма локомотив, който да подкара влака…

Сън с влак (на мъж) Все същата тема.

- Пристигнах на гарата и видях как влакът ми се отдалечава към хоризонта. Затичах се покрай релсите с тежкия си багаж в ръце…

Тук имаме, разбира се, чувството „изпускам влака на живота си”, пропускам случая да преуспея, да разгърна си­лите си, не осъществявам своето „пътешествие”. Сънува­щият носи тежък багаж. Дали съществуването не му тежи?…

Сън за къща (на мъж)

- Прибирах се у дома. Но къщата ми се намира­ше близо до някакъв зловещ завод. Беше се сма­лила. Покривът бе повреден.

Смалилата се къща показва чувство за принизяване на личността. Провалът е видим (зловещият завод). Мъжът се бои също, че ще загуби интелектуалните си способности, изобразени от „покрива” на къщата.

Съществуват безкрайно много подобни сънища… Влакът потегля без сънуващия. Влакът едва пъхти или е спрял някъде. Гарата е в окаяно състояние или е уса­мотена във враждебно поле. Влакът минава, без да спре. Багажът & изгубен или се намира в друг влак. Сънува­щият закъснява за влака. Или стига до задънена улица. Колата отказва да потегли. Колата тръгва назад. Клю­човете на колата са изчезнали. И какви ли не други ситу­ации – неясни, неосъществени, отчайващи, мъгляви, не­уместни, жалки, до една свидетелстващи колко е непълно­ценен и безсилен човешкият род…

Сънища, изразяващи страх от „кастрация”

В най-общ смисъл кастрацията присъства във всеки миг от човешкия живот. Наричаме кастрация всичко, което нарушава покоя, целостта, щастието, свободата на чове­ка във физиологично или афективно отношение.

Раждането например е първата голяма кастрация. Съществото бива „изтръгнато” от блаженството на май­чината утроба и запокитено в шумна и хаотична среда. За майката раждането също е важна кастрация – отне­мат й онова, което носи в себе си, което е част от нея.

Цялото ни съществуване е низ от кастрации – по-същес­твени или по-маловажни. Те са нормални, когато напри­мер възпитанието е правилно. Но дори тогава имаме кастриране, след като детето бива „вкарвано в релси” чрез наложени му отвън повели. Голям брой от кастрациите обаче са анормални; става дума за „осакатяването” на физическата или на афективната личност. (Ще видим това, когато стигнем до сънищата, свързани със Свръхаза.)

Чувството за кастрация често присъства в сънищата и обикновено е придружено от страх. Човек сънува, че му е изтръгнат крайник или че зъбите му се разклащат и падат. Че губи косите си, че пука гума. Изстреляният куршум безсилно тупва на земята, ракетата се разбива веднага след старта. Изпитите нерядко са основен еле­мент в съня, както и съдилищата. Топките не могат да се отлепят от земята или се раздуват и т. н.

Сън за изпит (на мъж)

-Явявах се на приемен изпит за университета. Екзаминаторите стояха прави, носеха черни тоги и шапки. Един от тях демонстративно скъса дипломата ми…

Сънищата за изпити са много разпространени и това е обяснимо. Изпитът бележи вътрешен „преход” от една точка към друга. Той може да означава също опит да се промени някакво състояние. Но той е преди всичко на­чин „да се отчетем”, да докажем стойността си и право­то си на съществуване. В цитирания сън имаме „кастра­ция”; скъсаната диплома символизира осакатяването на личността, на която се отказва правото (или способност­та) да достигне до бъдещето и до собственото си разви­тие. Но кой е изпитващият? Чия проекция е? Кого пред­ставя в съзнанието на сънуващия?

Сън за коси (на жена)

- Гледах се в огледалото и забелязах, че съм напълно оплешивяла. Събудих се и се втурнах да проверя, толкова убедителен беше сънят…

Това е класически, сън, също много разпространен. На­подобява сънищата с падане на зъби и изразява чувство за кастрация. В случая става дума за млада жена и би могло да се предположи, че тя се бои да не загуби своята красота и прелъстителност. Но нещата не са толкова прости. Косите са заредени с универсална символика. В символния си смисъл те са синоним на мъжественост, на активна сила. Като вторичен сексуален атрибут у же­ната представляват мощно средство за привличане. Сим­воликата им е соларна. Горният сън показва до каква степен жената се бои да не загуби способностите си, твор­ческата си сила, динамизма на младостта си. Заедно с това той е и сън, изразяващ тревожност.

За да илюстрираме афективната символичност на ко­сите, да си припомним Бодлер:

Въжета корабни, нагоре ме вдигнете! Море от абанос, сред тебе ярко свети мечта от рой платна, от мачти и гребци.2

Сън за осакатяване (на жена)

-Беше кратко, но… Не знам къде се намирах; появи се едно огромно чудовище и откъсна дяс­ната ръка на баща ми… Беше ужасно; сякаш за­губих собствената си дясна ръка…

Да се спрем на асоциациите;

- Никога не съм познавала истински баща си. Майка ми заемаше и неговото място и правеше всичко, за да ме настрои срещу него. Имам усещането, че чудовището беше майка ми.

Свадлива, взискателна майка, винаги критично наст­роена, никога любвеобилна. Тя пречеше на баща ми да жи­вее. Отне му силата, властта, лиши го от съществува­не. Как тогава можех да бъде насочвана от него? Усе­щам, че този сън е много важен! Момиче без баща-наставник се превръща в жена, която живее на празни обо­роти. Дясната ми ръка несъмнено е моята динамичност, творческата ми природа. Ще трябва да възстановя връзките с баща ми въпреки майка ми…

В този сън майката наистина е „чудовището”, което поглъща личностите, пречи им да се осъществят свобод­но. Ръката е явно „фалически” символ. Тя изобразява силата, властта, закрилата. Тя удря, тя носи палка или жезъл. Всички сме чували за „ръката на закона”. На всич­кото отгоре става дума за дясната ръка, тази, която обик­новено е по-яка. В съня бащата е „кастриран”. Отнета му е мъжката власт. Но и дъщерята е „кастрирана” от „мъжката” си власт, тоест от своята съзидателност, ди­намика, ентусиазъм, пробивност… В същото време е за­губила и бъдещето си, чийто символ е дясната посока. (Ще поговорим и за символиката на посоките.)

Друг сън за осакатяване (на мъж)

- Пристигнах в кабинета си. С ужас забелязах, че дясната ми ръка е ампутирана. Казах на на­чалника си: „Няма проблем; ще работя с лява­та, само не ме гонете!”

Асоциации на сънувалия:

-Началник? Това е баща ми. Страх от баща ми. Страх от мъжете. Играя си на мъж, но всъщност се подчиня­вам. Какво мога да правя без дясната си ръка? Безполе­зен. Осакатен. Погубен. Баща ми с положителност ме е кастрирал. Вечните му принципи! Така и не се разбунту­вах. Виждате ли колко съм миличък? Моля ви се, нямам дясна ръка, но това не е проблем, не е никакъв проблем, ще се оправя с малкото, което ми остава, сериозно! Само ме приемете такъв, какъвто съм, амин! Не ме гонете, добри ми господине! Ще правя всичко, което пожелаете, но не ме гонете!

Други асоциации:

- Нищо чудно, че съм се приютил у мама! Или у жена ми! Бих направил всичко, за да ме обичат и утешат… Да

не ме прогонят… Всичко друго, само не това… Каби­нетът, това е семейството ми; там се чувствам добре, правя всичко за другите, дори работя извънредно…

Излишно е да се коментират тези асоциации. И тук имаме кастрирана „дясна” ръка, ръката на силата, на мъжката мощ. И тук тя е символ на фалоса. Намираме се в самото сърце на прословутия едипов комплекс – пре­поръчвам ви да прочетете за него в речника.

Сън с падане на зъби (на мъж)

Вече споменахме за този вид сън, разпространен като есенния дъжд.

-Всичките ми зъби се клатеха. Вадех ги един по един; съвсем лесно се отделяха от венците. Събу­дих се и си казах: „Ама че кошмар!”

Зъбите служат за дъвчене, за „откъсване” (на месото от костите например). Не казваме ли: „Направо ме сдъвка”? И също: „Показвам си зъбите”? Да „стискаш зъби” е знак за мъжественост. Зъбите са и елемент от сексуалното привличане („ослепителни” зъби, любовно „хапане” и т. н.).

Сънуването на развалени, изтръгнати, разклатени зъби е често знак за чувство за безсилие (сексуално, афективно, професионално и пр.). В дадения случай мъжът из­питва усещането – или страха, – че е принизен, унижен, обезсилен.

След раждане жените често сънуват, че зъбите им па­дат. Това е разбираемо, тъй като, .както вече казахме, раждането е вид „кастриране” (налице е „изтръгване” и осакатяване на част от тялото на майката).

Сън с автомобилни гуми (на мъж)

- Излизах от работата си, за да си тръгна към къщи. И четирите гуми на колата ми бяха спу­кани. Опитах се въпреки това да потегля; успях

да запаля, но съединителят отказваше. Мислех си, че може би е заради гумите. Огледах се за сервиз. Виждах само минувачи.

Това е сън, изразяващ чувство за кастрация, за безси­лие, за принизяване. Сънуващият изпитва усещането, че не е достатъчно „напомпан”, за да посрещне живота. А и съединителят не откликва – мъжът не успява да разгърне потенциалните си сили. Нека отбележим, че всички тези усещания са неосъзнати – във всекидневието въпросни­ят човек се проявяваше като деен (но превъзбуден!), про­дуктивен (но много тревожен!). Сънят му разкри как „се чувства” в действителност, тоест става дума за сън-равносметка и предупреждение.

Откъс от книгата: Тълкуване на сънищата”

автор: Пиер Дако

 

Етикети: , ,

Напишете коментар

Name: (задължително)

E-mail: (задължително)

Website:

Comment:

  • Най-Нови Мнения във форума
  • Най коментирани
    1. gravatar 3 за Хороскоп 2019 година
    2. gravatar Василка за Хороскоп 2019 година
    3. gravatar Весела Кулева за Седмичен хороскоп 16-22 септември 2019 година
    4. gravatar Василева за Седмичен хороскоп 16-22 септември 2019 година
    5. gravatar Вера за Седмичен хороскоп 9-15 септември 2019 година