ТАЙНИЯТ ЕЗИК НА СЪНИЩАТА

dreamКласическите сънища

Нашите предци възприемали сънищата като послания от боговете и смятали, че ако безсмъртните същества вече не ги посещават долу на земята, то те неотменно продължа­ват да ги напътстват чрез сънищата. Асирийците, вавилонците и шумерите считали Ан-За-Оар за бога на сънищата, който според тях господствал в царството на подземните дълбини, наречено Голямата земя, където той поддържал цял легион от помощници, чиято роля била да предават божествените послания на спящите хора.

Древните гърци смятали, че Зевс, бащата на бого­вете, подпомаган от Морфей, бог на съня, ни изпраща своите предупреждения, пророчества и вдъхновения с посредничеството на Хермес, вестоносецът с криле на краката. Легендите изобилстват с описания на подобни явявания, говорещи ни за съня и бляновете, които ни изпращат боговете. Когато Хиинос нежно ни залюлява в скута на Морфей, знае ли някой какви прозрения ще ни донесат сънищата и в каква далечна точка на земно­то кълбо ще се озовем, носени на крилете на мечтите си, съпроводени от Хермес, нашия звезден водач?

Омир разказва как Персей видял насън как може да убие страшната Горгона с коси от сплетени змии, която с поглед причинявала незабавна смърт. Самата Атина, богинята на мъдростта, му се явила в съня и му показала как да излъска щита си докато блесне като огледало. След това оставало единствено по никакъв повод да не поглежда чудовището в лицето, а само да води битка с него, наблюдавайки отражението му в щита си. Когато чума поразява гръцката армия — как­то се смята тя била последица от Аполоновия гняв — се свиква съвет, за да се обсъди начина на действие. Омир в „Илиада” приписва следните думи на Ахил: „Елате всички и нека се допитаме до всеки свещеник, жрец или тълкувател на съновидения, защото сънища­та са ни изпратени от Зевс и само той ще знае как да ни разкрие причината за божествения гняв Аполонов и дали той не се сърди поради недостатъчно молитви и жертвоприношения”.

Пораждане на сънищата

Сънищата и тяхното тълкуване са широко използвани от древните гърци като средство за предсказване на бъдещето, а също и от други народи много преди тях. Целта на те­зи съновидения е да разкрият намеренията на божествата и да се приемат божиите повели. Изкуственото „отглеждане” на сънища, способни да призоват на по­мощ магическите способности на различни божества носи името „инкубация” или „зараждане на сънищата”. Макар и методите за постигане на тази цел да са раз­нообразни и различни в своите детайли, основните принципи са почти едни и същи в целия античен свят. Зараждането се осъществява посредством заспиване в храм, с намерението да получиш насън отговор от да­ден бог или богиня на въпрос, отправен към него след извършването на задължителните за целта ритуали. Те­зи подготвителни обреди се състоят най-вече в сексуал­но въздържание, съпътствано от пости, забраняващи употребата на месо и алкохол, както и от специално жертвоприношение към съответното божество.

Старогръцката и латинската литератури изобилс­тват с примери от този вид общуване с боговете. В Гърция, около триста храма са били отредени на ора­кулите, предсказващи чрез сънища и там са се стичали множество поклонници. Сред най-известните са Делфи, храмът на Аполон и храмът на Епидор , където са се стичали болните с надеждата, че Асклепий, богът на медицината (познат в Египет под името Имотен, а в Рим — Ескулаи) ще им се притече на помощ по време на съня. Тази помощ се явявала обикновено под фор­мата на практически съвет, предписващ поемането на билкови отвари, но често болните чисто и просто се съ­буждали излекувани от своя . Жреците и жриците, тълкували собствените си сънища, съдържащи божест­вени послания, които им се предавали no-скоро в поре­дица от съновидения, отколкото в един-единствен сън. Дори ex-voto1 ще потвърдят множеството случаи на болни, напуснали храма напълно оздравели.

Философите-класици полагат сериозни усилия, за да разгадаят природата на съня и на съновиденията в чисто физическо отношения, така както 2000 години по-късно са го сторили и философите на рационализма. Така например Платон смята, че черният дроб е центърът на сънищата още преди да напише в „Тимей”, че пророческите видения могат да бъдат възприемани от най-недостойните части на човешкото тяло, в случая — черния дроб. Галий, както и Цицерон, смятат, че всич­ки сънища са предупреждения относно здравословни проблеми на сънуващия, докато Аристотел счита, че те са функция на мисълта, предизвикана от физически причини. Що се отнася до Демокрит, за него те са „не­ща, плуващи в атмосферата, които атакуват човешкия ум по време на сън”. Плиний им придава чисто свръ­хестествена сила, но всъщност Хипократ, бащата на медицината, се доближава най-много до истината с изявлението си: „Някои сънища са божествено вдъхно­вение, докато други произхождат директно от нашето физическо тяло”. Докато древногръцките философи в онези времена изучават причините, пораждащи съни­щата, населението от своя страна, се интересува пре­димно от тяхното значение, тъй като за тях те са важни източници на информация. Именно затова тълкувате­лите на сънища са много на почит и до тях се допитва­ли толкова често, колкото в днешно време търсим за съвет лекарите, с тази разлика, че тогавашните „лечите­ли” се считат за способни да намерят в съня както ре­шението на личностните проблеми на пациентите си, така и да предписват лекове за тяхното здраве.

Дверите на сънищата

Въпреки всичко, сънищата в по-голямата им част били възприемани или като предупреждение, или като пророчество. Предсказателните съновидения означавали, че набли­жаващите бедствия могат да бъдат избегнати, ако чо­век реагира съгласно божието послание, докато против пророческите нищо не можело да се направи. За да оп­ределят дали се касае за предупредителен или проро­чески сън, гърците прибягвали до онова, което те нари­чали и,Дверите на сънищата”, които се възприемали под формата на двукрила врата, едната направена от слонова кост, а другата — от рогов материал. Ако да­ден сън преминел през вратата от слонова кост, става­ло дума да предупреждение, но ако минел през роговата — то тогава той бил пророчески. Когато сънуваме, умът ни е глух за игрите на думи, затова никак не е чудно, че тези две символични врати са били всъщност резултат от подобна словесна ‘игра: слонова кост на гръцки се нарича elephas“, което има и значение на мамя, играя нечестно, докато рог на гръцки е ,,karanoo“, което означава също изпълнявам, осъщест­вявам. Двете думи, взети заедно, символизират предотвратимото и неизбежното!

Сънищата при египтяните

Египтяните отдавали голямо значение на сънищата в периода между 4000 и 2000 година пр Хр. Според един писа­тел изследовател на Х-ти век сл. Хр. през онази епоха в Египет е съществувало селище, наречено Абукир, раз­положено в покрайнините и на пустинята, южно от Кайро, което вероятно е било мястото, където Фарао­нът е държал като затворник Йосиф. Става дума за не­що като пещера-тъмница, в чиято вътрешност се изди­гала статуята на Патриарх Йосиф с разтворена на ко­ленете му книга, с изписани на кориците кабалистични знаци. Този затвор е бил всъщност част от обширния център, познат от гърците под името Асклений Мемфиски, който е един от най-внушителните храмове на изкуството на предсказанията и изцелението в Древ­ността. Пещерата-затвор всъщност е погребална зала на самия Имотен.

Главният виночерпец и хлебарят

Докато Йосиф бил затворен там, ясно­видците от дълго време били замлъкна­ли, но това не пречело на египетските богове да продължават все така често да посещават това место. По тази причина няма нищо чудно в това, че великият виночерпец и хлебарят, дру­гари по тъмница на Йосиф и двамата покорни слуги — царедворци на Фараона били спохождани в това свято място от пророчески сънища, .които Йосиф съумял ус­пешно да разтълкува.

Царете и фараоните на Древния Египет придава­ли голямо значение на своите сънища, дълбоко убедени, че те носят съветите и закрилата на боговете за тях самите и за тяхното потомство. Сфинксът държи меж­ду лапите си блок от розов гранит, върху който е изпи­сан съня на човек, който бил предопределен да стане по-късно цар. Докато си почивал под сянката на Сфин­кса, човекът заспал и Ра, богът на слънцето, му се явил насън, за да му извести, че един ден той ще стане цар на Египет. Когато се събудил, той погледнал Сфинкса, видял, че част от него е покрита с пясък и че има нуж­да от почистване и дал обет да го възстанови и под­държа в безупречно състояние ако някога сънят му се сбъдне. Няколко години no-късно сънят се превърнал в действителност и той бил преименуван в Тутмос IV-ти. Припомняйки си даденото обещание, той върнал на Сфинкса предишната му слава и от този ден нататък Сфинксът бил винаги редовно поддържан и почистван от пясъците, донасяни от ветровете на Сахара.

Освен тази писана история, съществуват множес­тво други стели2 и други египетски архитектурни па­метници, които носят надписи с йероглифи, разказва­щи за отделни фрагменти от забравени сънища. Те са най-многобройни около храма на Асклепий Имотен. Някои от тези надписи представляват истински тълку­вания на съновидения и са надживели векове, за да стигнат и до нас като непреходна традиция. Един от тях гласи следното: „Легло в пламъци означава, че другарят ви е вероломен”. Друг твърди: „Да сънуваш умрял вол вещае, че ще тържествуваш над неблагосклонната си съдба или над врага си”.

Сънищата в Библията

Библията е един от най-богатите съществуващи източници на сънища. Старият и Новият завет съдържат над 20 подроб­ни описания на сънища, които са примери на божии съвети от различно естество, под формата на предуп­реждение или пророчество. Тези послания са били за­редени с такава сила, че разглеждайки ги в светлината на времето, виждаме как онези, към които те са били отправени, следвайки ги и действайки според значение­то им, са могли да ръководят и насочват съдбините на цели народи, а в множество случаи и да преобръщат хода на историята.

Сънищата в Стария завет

Макар и евангелистите от по-ново време да се обявяват против предсказанията, Библията привежда множество примери за упражняването на подобни умения в практиката. По всичко изглежда, че израелтяните са били всецяло от­дадени на това изкуство. Въпреки че някои от тях иска­ли да забранят всеки намек за предсказания, в крайна сметка именно това нравят последните събирачи, със­тавители на Завета. Предсказанието, разгледано в съче­тание с пророците, наричано в началото ,,жреческо пророчество”, по-късно става известно като — Сънови­дения, внушени от Бог и неговите ангели”.

Ако разгледаме по-внимателно притчите от Ста­рия завет и по-специално образните предсказания, опи­сани под формата на видения п сънища, ще забележим, че еврейската дума, обозначаваща „видение” и „сън” съвпада с еврейския глагол, означаващ „виждам”. Сле­дователно сънищата и виденията от Стария завет, кои­то са служели за предсказване на бъдещето, всъщност са били от пророческо естество. При все това, библейс­ките пророци, ясновидците и тълкувателите на сънища не са били възприемани като гадатели, предсказващи бъдещето (макар че това е само въпрос на название и класификация). Дотам, че всички сънища били припис­вани единствено и само на Йехова тъй като, както се вижда от откъса от Книга за Пророк Йеремия (13: 25), единствен пророкът има правото да възкликне: „Аз имах сън! Аз имах сън!” „Книгата на царете” също раз­крива, че в Израел, както и навсякъде другаде, дарбата да се сънува е можела да бъде възпитавана и развива­на. Соломон следва тази добре утвърдена традиция до­като спи и сънува в храма на хълма Голан. „Книгата на Самуил” е още едно доказателство за значимостта на сънищата, защото от нея научаваме, че Самуил е имал привичката да спи пред свода на храма. Сънят на Йаков във Ветил, описан в „Битие” (или „Първа книга Мойсеева” — 13: 10-22) ни дава допълнителни подроб­ности относно древното ханаанско светилище, в което Йаков се оттегля за да се допита до предсказанието посредством съня и виденията.

Сънищата, описани в Библията, биват два вида: буквални и символични. В тези, които се числят към първата категория, Бог или неговият вестоносец гово­ри директно на спящия и му дава ясни указания, които не се нуждаят от много обяснение или изобщо не изис­кват тълкувание. Сънищата от втората категория пред­ставляват символични послания, под формата на прит­чи, които налагат анализ и внимателно подробно тъл­кувание, за да излезе наяве скрития им смисъл. Йосиф и Даниил са безспорно двамата най-изкусни тълкувате­ли на сънища, но по принцип всички евреи са били много отдадени на това изкуство и не са срещали трудности в разбирането на смисъла и посланията, съ­държащи се в техните сънища.

В Библията съвсем ясно се казва, че Бог говори на хората в съня им: „Бог говори веднъж и, ако това не забележат, още веднъж: на сън, в нощно видение, когато сън наляга човеците, във време, кога дремят на леглото. Тогава Той открива на човека ухото и запе­чатва Своето наставление.

Първият сън, описан в „Стария завет” е убедите­лен пример за този съвсем пряк контакт между Бога и хората: „И дойде Бог при Авимелеха нощем, насън и му рече: ето ти ще умреш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж”

Прословутият сън на Йаков, в който се говори за стълба, спускаща се от небесата чак до земята, е еднов­ременно и буквален и символичен, както можем да ви­дим от следния откъс: „И видя сън: ето, стълба изпра­вена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраам, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти; И потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена”.

По-нататък в друг сън, тъкмо след като е избягал тайно от дома на Лаван, Иаков получава отново божи­ите заръки, този път чрез думите на един ангел: „Ангел Божии ми каза насън: Йакове! Аз отговорих: ето ме. Той рече: дигни очи и погледни: всички пърчове (и ов­ни), които са се качили на добитъка (на козите и овци­те), са шарени, капчести и с петна; защото виждам всичко, що Лаван върши с тебе; Аз съм Бог (Който ти се явих) в Ветил, дето ти поля елей върху паметника и дето ми даде оброк; сега стани, излез от тая земя и се върни в твоята родна земя (и Аз ще бъда с тебе). — („Битие” гл. 31, 11-13). Тук ангелът, играе ролята на посредник, подобно на вестоносците на Зевс, на под­земните помощници на Ан-За-Оар, богът на шумерите, вавилонците и асирийците и в крайна сметка подобно на всички явяващи се носители на съня в Древността.

Сънищата на фараона

Най-колоритните и най-вълнуващите библейски сънища са безспорно тези на любимия син на Йаков, Йосиф, фараоновият тълкувател. Йосиф, който сам бил плодовит на сънища, бил хвърлен в тъмница заедно с виночерпеца и хлебаря на Фараона, които по време на своето затворничество били спохождани от множество сънища, носе­щи някакво послание. Като вземем под внимание, че тяхната тъмница е била самата гробница на Имотен, разположена в средата на един от най-известните хра­мове на Египет, за гърците познат под името Асклепион, подобно изобилие от сънища не е никак изненад­ващо. „Еднъж, виночерпецът и хлебарят на египетския цар, които бяха затворени в тъмницата, двамата в една и съща нощ видяха сън: всеки видя свой сън, и на все­киго сънят бе с особено значение.

На сутринта дойде при пях Йосиф и ги видя, че бяха смутени, И попита той фараоновите царедворци, които бяха с него в господаревия му дом под стража, и рече: защо днес лицата ви са тъжни? Те му отговориха: видяхме сънища, а няма кой да ни ги изтълкува. Йо­сиф им рече: нали от Бога е тълкуването? Разкажете ми ги. И главният виночерпец разказа на Йосиф съня си, думайки му: , ето лоза пред мене; на лозата имаше три пръчки, тя се разви и цъфна, завърза гроз­де, което узря; и фараоновата чаша беше в ръката ми; взех един грозд, изстисках го в фараоновата чаша и го подадох на фараона в ръка. И рече му Йосиф: ето тъл­куването му: три пръчки — това са три дни; след три дни фараонът ще издигне главата ти и ще те повърне на твоето място, и чаша на фараона ти ще подадеш в ръката му, по предишния обичай, когато му беше ви­ночерпец; но, кога ти бъде добре, спомни си за мене и ми направи благодеяние; спомни на фараона за мене и ме изведи от този дом; защото аз съм откраднат от ев­рейската земя; а тъй също и тук не съм направил ни­що, за което да ме хвърлят в тъмница.

Главният хлебар видя, че той изтълкува добре, и рече на Йосифа: и аз сънувах: ето, на главата ми три кошници; в горната кошница имаше всякакви фараонови ястия, приготвени от хлебаря, и птиците (небесни) ги кълвяха от кошницата, що беше на главата ми.

И отговори Йосиф и (му) рече: ето тълкуването му: трите кошници-това са три дни; след три дни фара­онът ще ти вземе главата и ще те обеси на дърво, пти­ците (небесни) ще кълват плътта ти.

И Фараонът повърна главния виночерпец на предишното му място, и той подаде чашата фараону в ръка; а главния хлебар обеси на дърво, според както бе изтълкувал Йосиф. Но главният виночерпец си не спомни за Йосифа, а го забрави”. („Битие”, гл. 40, 21- 23).

Като се минаха две години, на фараона се присъни, че стои при реката; и ето, излязоха из реката се­дем крави, грозни и мършави, и се спряха при другите крави, на речния бряг; грозните и мършави крави изя­доха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава се събуди фараонът, и пак заспа, и му се присъни втори път: ето, седем пълни и хубави класове израснаха из едно стъб­ло; но ето, след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове; и празните класове погъл­наха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че това беше сън”.

Добре известно е пророчеството, което Йосиф ви­дял в този сън — настъпването на седем изобилни го­дини, последвани от седем гладни години. Това, което и до сега не се дооценява и е валидно и до днес, е сила­та, която притежават някои сънища за да въздействат не само върху този, на когото са се присънили, а също и да влияят върху съдбите на други хора, та и на цели поколения, години и векове след това. Те са отправната точка на низ от събития, истинска верижна реакция, ко­ято продължава, може да се каже, до безкрай.

Въпросът е какво би станало, ако на Фараона не му се бяха присънили тези видения. Все пак тази поре­дица от причинно-следствени връзки не започва от съ­нищата на Фараона, а от тези на виночерпеца и хлебаря, две години преди това. Тогава, какво би станало ако те двамата не бяха познали тези сънища? В такъв случай Йосиф нямаше да ги изтълкува, славата му ня­маше да стигне чак до ушите на фараона и той щеше да продължи да чезне в тъмницата. Египет нямаше да сбере зърно в очакване на предстоящите седем години на глад. Единадесетте братя на Йосиф, както и баща му Йаков (по-късно преименуван в Израил) нямаше да слезнат в Египет, за да купят жито, защото то нямаше да е събрано. Така те нямаше да видят отново Йосиф, любимия син на баща си, който те били изоставили в пустинята няколко години преди това и нямаше да се заселят в Египет, както е станало. Ако дванадесетте братя не се бяха събрали заедно, те нямаше да дадат начало на дванадесетте израилеви племена, без чието съществуване нямаше да познаваме „Изхода”, Обетова­ната земя, потомството на Давид и рождеството Христово, такива каквито ги познаваме. Така, сънят на Фа­раона носи такава пророческа мощ, че последиците от него стигат до наше време и отекват и в бъдещето, надхвърляйки безкрайно много рамките на четиринаде­сетте години, предсказани от Йосиф.

Мойсей и Соломон

Твърди се, че Мойсей по божията воля е бил определен да чува Божиите слова на сън: „В Гаваон Господ се яви нощем Соломону на сън; и рече Бог: искай, каквото желаеш да ти дам.

В отговор, пак в съня си, Соломон помолил Бог да го дари с милостта си да различава злото от добро­то и тъй като това се поправило Богу, той, както раз­бираме малко по-нататък, го възнаградил с голямо бо­гатство.

Навуходоносор и пророк Даниил

Навуходоносор, цар на Вавилония, е друг библейски герой, който често бил спохождан от сънища. Виденията му обаче били много объркани, освен това той бил скло­нен да ги забравя още щом се събудел и така оставал изпълнен с мъгляви и неясни спомени, които бил нес­пособен да възстанови в паметта си. Затова няма нищо чудно, че молбите му, отправени към магьосници, гле­дачи и тайноведци обикновено оставали напразни, главно поради това, че той очаквал от тях не само да изтълкуват сънищата му, а и да му ги възпроизведат. Сънят, описан в „Книга на Пророка Даниила” изпра­вял необичайни проблеми пред Навуходоносор. Царят рекъл на халдейците: „Аз реших. Ако не ми кажете съ­ня, ще бъдете насечени на късове, и къщите ви ще се обърнат на развалини; ако пък ми разкажете съня, и какво той значи, ще получите от мене дарове, награда и голяма почест; и тъй кажете ми съня, и какво той значи”,. („Книга на Пророка Даниила”, гл. 2, 5-6). Мъдреците били неспособни да изпълнят тази трудна задача и така бил издаден указ всички те да бъдат хвърлени в тъмница и накрая изтребени. Даниил бил един от мъдреците. Според Библията, Даниил можел всяко видение да разбере и всеки сън да изтълкува и бързо убедил в това своя тъмничар. „Намерих между пленените синове на Иуда човек, който може да открие на царя, що значи сънят” — казал пазачът. Изправен пред Навуходоносор, Даниил му разкрил, че е видял насън всичко, в най-малки подробности от съня на ца­ря. „Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан4, огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен. Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му — медни, пищялите му желез­ни, нозете му част железни, част глинени. Ти го гледа­ше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби. Тогава всичко заедно се раздроби; желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голя­ма планина и изпълни цялата земя”. („Книга на проро­ка Даниила”, гл. 2, 31-35). Та такъв бил забравеният от царя сън. По-нататьк, тълкуванието разкрива, че Наву­ходоносор е богоизбран за цар на царете, владетел на множество царства, а той самият е представен със злат­на глава. И макар царствата да се въздигат и падат, Даниил го уверил, че неговото ще бъде вечно и несъкрушимо. Впрочем, Даниил, твърде деликатно заобико­лил темата за краката от глина, израз, който в днешно време се е превърнал в нарицателен символ, но всяка вероятност, за да се понрави на царя и да спаси живота си, както и този на своите другари по затвор.

Сънищата в Новия завет Новият завет не изобилства от сънища,

както Стария, но затова пък тези, които той съдържа са със също толкова дъл­бок смисъл. Ето, ангел се явил насън на Йосиф и му предал следната вест: „Но когато намисли това, ето. Ангел Господен му се яви насън и каза: Йосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му”. („От Матея”, гл. 1, 20-21). По-късно тримата мъдреци, след като поднесли на Младенеца даровете си от смирна, ливан5 и злато, на свой ред били предупредени: ,, И като получиха на­сън откровение да не се връщат при Ирода, те замина­ха по друг път за страната си”. („От Матея”, гл. 2, 12). Малко след това Йосиф получил ново божие послание: „ А след като си отидоха, ето, а.нгсл Господен се явява насън Йосифу и казва: стани, вземи Младенеца и май­ка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа, защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби”.

Йосиф се подчинил и останал в Египет дотогава, докато отново го посещава божи вестоносец: „А след като умря Ирод, ето. Ангел Господен се явява насън Йосифу в Египет и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца”. („От Ма­тея”, гл. 2, 19-20). Ето още един пример как някои съ­нища носят дълготрайни последици и могат да окажат съдбоносно влияние върху човешката история. Без то­зи сън, Младенецът и майка му нямаше да могат да предотвратят избиването на Невинните и тогава следва да се запитаме какъв ли обрат щеше да вземе човешка­та история без рождеството и, следователно, без влия­нието на християнството? Тридесет години по-късно жената на Пилат заръчва да му предадат следното: „Не нрави нищо на тоя Праведник, защото днес насън много пострадаха за него”. („От Матея”, гл. 27, 19). Този сън не се отразява на историята, понеже Пилат отказал да се съобрази с ясното му послание. Едва ли има някой, който би могъл да каже какво би станало, ако Пилат бе решил да пощади Исус?

Църковните папи

Първите християни разглеждали сънищата по същия начин като пророците от Стария завет. Папа Григорий от Ние през lV-ти век ги възприемал като божествени послания и смятал до­ри, че те са огледало на човешката душа. Той пише, че тези видения могат да допринесат за по-доброто поз­наване на най-съкровената човешка същност. Свети Августин си служел със сънищата като средство за общу­ване между самия него, Бог и неговите ангели и вечно ги призовавал да съхранят „целомъдрените му жела­ния”. Тома Аквински, пророк в тълкуванията си на Стария завет, е автор на множество страници върху пророческата същност на сънищата и стига до идеята, че сънят и събитията могат да бъдат причинени от една и съща причина — идея, която се доближава до кон­цепцията на Юнг за синхронизма.

Сънищата през средновековието

В края на средновековието в Европа, сънищата се превръщат в „табу” за Църквата. Религиозните власти охотно забравят за ролята, която те играят в мина­лото и ги причисляват към езотеричните умения, които, според тях, са дело на дявола. Лесно е да проследим как тази скудоумна доктрина оставя своя отпечатък върху цялото ни общество и как самата дума „сън” та­ка губи своя смисъл на „видение” за да се ограничи единствено в значението си на химерични надежди. Скоро след това изразът „той е само един мечтател” започва да се използва, за да се каже за някой, че е чо­век, загубил ясна представа за действителността, изопа­чавайки по този начин напълно смисъла, та дори и са­мата цел на сънищата. Въпреки това, през Х!Х-ти век Фройд и неговият труд върху сънищата хвърлят нова светлина, възвръщайки на сънищата статута на социал­но „приемливо” явление. С това сънищата придобиват no-скоро психологическо измерение, отколкото религи­озно или пророческо. Така понятията „То”, „Аз” и „Свръх Аз”, новото триединство на психоаналитиците, в крайна сметка изместват Бог и другите външни сили, които до тогава са били считани за отговорни за про­изхода на сънищата. Днес, когато се приближаваме към края на ХХ-ти век, хоризонтите се разширяват дотолкова, че сънищата във всичките им аспекти, от дъл­боко религиозния до обикновения преглед на факти от ежедневния ни живот, стават обект на сериозен анализ.

Сънищата на японските гадатели

От японската средновековна литература, която изобилства с разкази на оракули за техните съновидения, научаваме за съществуването на храмове, посвете­ни на сънищата, както мри шинтуистите, така и при бу­дистите. В Уса е съществувало много известно свети­лище на шинтуистите, посветено на Бог Хашиман. Три будистки храма се радвали на особено голяма слава заради гадателите си и последователите на Будисатва Канон.

Независимо дали призоваваното божество е будистко или шинтуистко, церемониите по допитването до гадателите са много сходни в своята дълбока същ­ност. След спазването на изискванията за въздържание по време на подготвителния период, поклонникът оти­ва в святото място, за да направи дарение и в същото време да даде обет, че ще остане за известен период на това място с надеждата, че ще го споходи пророчески сън. По всичко изглежда тези периоди на подготовка са били от седем, двадесет и един или от сто дни. Пок­лонниците прекарвали всяка нощ колкото е възможно по-близо до сърцето на светилището, където обитава­ло божеството. Тъкмо там трябвало да се зароди и произведе сънят, така желан и очакван, но обикновено това ставало едва последната нощ на дългото очаква­не.

Болестите заемат челно място в причините, които са тласкали хората да подирят помощта, която можела да им бъде донесена чрез сънищата. Един сборник с разкази от XV-ти век, познат под името Хазедра Рейгенки, описва чудотворните изцеления, настъпили бла­годарение на общуването с боговете посредством съни­щата. Един от тези разкази говори за човек, който, обезобразен от проказа, отива до Хазедра и след седем дни и седем нощи на усамотение вижда насън, че едно момче излиза от вътрешността на храма и му казва:

Твоята болест е много трудна за лекуване, защото е причинена от кармата на предишен твой живот. Въпре­ки това, Каннон ми нареди да те изцеля”. Тогава мом­чето облизало с език цялото тяло на мъжа и когато той се събудил, се видял здрав и читав. Друг човек, който страдал от страшна болест, отишъл на поклонение до Хазедра и след една нощ и един ден сънувал как едно момче излиза пак от вътрешността на храма и му на­мазва тялото с мехлем. На следната утрин болестта го била напуснала. В много от тези истории се разказва за малко момче, което излиза от самата светая светих и носи чудотворно изцеление на болните.

Оракулите обаче можели не само да лекуват, а и да разрешават и други проблеми. Според друга исто­рия, жрец, който не можел да запомни някакъв твърде сложен текст, го запаметил наизуст насън само за една нощ. Друг, който се срамувал от външността си, по съ­щия начин събрал куража да се изправи без страх пред света. Жени, живеещи в отчаяние и нищета, се осланят на помощта на гадателите и се виждат преобразени, подкрепени в болката си благодарение на нощите с по­зитивни сънища. Също и поклонници, които искали са­мо да научат бъдещето и които насън виждали ясно какво ги чака. Преди зараждането на будизма Импера­торът бил най-великият мечтател — неговите религи­озни задължения се състояли между другото в това да полага особени грижи за сънищата си. В двореца му имало стая, специално отредена за сънища, обзаведена с легло само за тази цел, наричано Камудоко. Веднъж, когато неговият народ бил застрашен от ужасно бедст­вие, Император Сужин легнал върху своето камудоко, за да потърси отговор, който да му подскаже разреше­нието на проблема. Той получил отговор, когато него­вият Бог Амонон Уши му се явил насън, за да му каже как да избегне голямата беда. която щяла да помете страната му. Историята не ни разкрива в какво се е състояла тази рецепта, но тя се оказала ефикасна.

Сънищата при племената

Индианците от Северна Америка добре познават силата на сънищата, които им помагат да живеят в мир. Хуроните и ирокезите редов­но организирали церемонии за групово сънуване, което траело няколко дни, та дори и няколко седмици, в за­висимост от обекта на внимание. Така, обединявайки сънищата си, те успявали да начертаят специфична стратегия, с която си служели за управляване на пле­менните дела.

Новозеландците маори и южноафриканците зулуси и до днес все така отдават голямо значение на съни­щата си и на тяхното обединяване.

Ескимосите от залива Хьдзьн и патанийците от Малайзия споделят вярването, според което по време на съня душата се отделя от тялото и живее в друг, различен свят — света на сънищата. Те смятат също така, че е много опасно да събудиш грубо спящия, по­неже душата няма да има време да се съедини отново с тялото и така може да остане завинаги лутаща се в не­битието.

Колективните сънища

Корсиканците отдават особено значение на сънищата си и полагат специални грижи за тях. Случвало се е цели сели­ща да сънуват по едно и също време един и същи общ сън, сякаш някакъв колективен дух ги ръководел по те­лепатичен път по време на съня. Каквото и да е естест­вото на този общ контрол, той съществува от дълги години и продължава да се проявява и до днес.

Темиарсеноа

Темиарите, племе, принадлежащо към малайския народ в Сеноа, са и до днес дълбоко повлияни от тълкуванията и използването на сънищата. Според тях сънищата са фрагменти от личността, съставени от физически сили, приели познаваема форма. Макар че тази теория има далечна прилика с личностните и колективни първооб­рази на Г. Юнг, не трябва да се забравя, че тези наро­ди живеят, изповядвайки тези вярвания от стотици го­дини. Така, техните деца от най-ранна възраст науча­ват за значението на сънищата и се подготвят да се из­правят лице в лице с всички зли духове, които срещат в кошмарите си с цел да се научат да ги овладяват още преди да достигнат зряла възраст. Когато възмъжеят, те вече са способни да обединяват своите сънища, по­неже колективните съновидения им позволяват да проз­рат бъдещето, в резултат на което те буквално са спо­собни да се справят с всички проблеми преди още те да са реално възникнали. Тяхното общество не познава престъпността и насилието и те са считани за един от най-демократичните и най-добре адаптирали се към за­обикалящите ги условия народи, съществуващи в днешно време.

Още от 1931 г., когато Х. Д. Нуун открива този ненасилнически народ, миролюбивият и хармоничен начин на живот на това племе не е преставал да интри­гува социолози и антрополози, Нуун е особено впечат­лен от начина, но който те живеели в съвършено съгла­сие със себе си и с природните закони. Той пише след­ното: „Когато даден човек е положил труд, той получа­ва част от общата реколта, макар и не според вложе­ния труд или притежаваните умения, а според своите необходимости”. Като че ли именно тук намират ис­тинско въплъщение мечтите и идеите на Карл Маркс всеки да работи според възможностите, а да получава според нуждите си.

За съжаление човечеството не разбра и недооцени бляна на Маркс, което не е никак чудно, предвид фак­та, че човечеството изобщо не е склонно да се научи да сънува и да мечтае, за разлика от хората от племето Темиар-Сеноа. За тях комунизмът е реалност и е оче­видно защо.

Исторически сънища

Не всички сънища, повлияли върху хода на човешката история са били за добро, както ще видим от следващите примери. В една злокобна нощ, през ноември 1917 г. германските и френските войски се сражавали от двете страни на Сома под смъртоносния дъжд от артилерийския огън. Един германски ефрейтор, който спял в бункер, имал сън или по-точно ужасяващ кошмар, в който дъжд от отломки и буни пръст го засипва и го оставя без дъх. Той се събудил стреснато и побегнал от бункера навън, в прохладната нощ, щастлив да открие, че това е само сън. Няколко секунди след това френски снаряд ударил бункера, убивайки всички хора в него. Осъзнавайки, че сънят току-що го е спасил от сигурна смърт, войникът поблагодарил на Бога, като заявил в молитвата си, че знае, че Господ му е спасил живота за да може той, на свой ред, един ден, да спаси своята родина. Името на въпросния войник е Адолф Хиглер. Никой не знае как­во би се случило, ако Хитлер беше загинал през 1917 г., но все пак човек се изкушава от мисълта, че вероят­но Европа и светът днес биха били съвсем различни, ако кошмарът не беше разбудил Хитлер.

Александър Велики

Повече от две хиляди и триста години преди злополучния сън на Хитлер, друг амбициозен пълководец следвал проро­ческите послания на своите многобройни съновидения — Александър Велики. Така, напълно в реда на нещата научаваме, че по времето на обсадата на Тир, Алексан­дър Велики, възпитаник на Аристотел, видял насън как сатир (природен дух, на гръцки Satyros“) танцува вър­ху неговия щит. Аристандър, неговият ясновидец, из­тълкувал съня като игра на думи и като разместил бук­вите, съставящи Satyrosполучил фразата „Тир е твой”. Така сънят подбужда Александър Велики да поднови атаката срещу Тир, който почти веднага след това се предава.

Цезар Юлий

Три века по-късно, Юлий Цезар, за когото се говори, че е служил като образец за подражание на Хитлер, също чес­то сънувал и действал съгласно повелята на съновиде­нията си (било то съзнателно или не). Вследствие на един особено реалистичен свой сън, в който се видял да изнасилва собствената си майка, той решава да пре­мине с войската си през Рубикон, малка река, следваща сизалпийската граница. След това свое начинание, той се оказва отново във война със Сената, тъй като в действителност той нахлува в родната си страна. Наистина жалко, че той не обръща нужното внимание на съня на жена си, която го предупредила за опасностите, на които се излага с действията си по време на гибел­ните мартенски иди6. Ако се беше вслушал в думите й, сънят на Калиурния би останал само едно предупреж­дение и не би се превърнал в осъществено пророческо предзнаменование.

Жана Д’арк

Векове по-късно, Жана д’Арк сънува, че е предопределена от съдбата да спаси Франция. Този сън, както и бляновете й през деня оформили в съзнанието й умело замисления план, благодарение на който тя успява да убеди дофина, че е способна да постигне великите си цели. В про­изведението на Бърнард Шоу ,,Света Жана” тя е обви­нена, че гласовете, които чува, са плод на нейната фан­тазия. „Разбира се — кара я да възкликне авторът. — Нали именно така посланията божии стигат до нас.”

Наполеон

Наполеон, друг спасител на Франция, си служи със сънищата си, за да чертае и обмисля стратегията на военните си походи. Щом се събудел той записвал нощните си видения и после ги упражнявал на практика с помощта на оловни войничета, които разполагал и размествал в пясъчника, усъвър­шенствайки така маневрите за атака и контраатака.

Бисмарк

Бисмарк, друг държавник на Германия, е на шест години, когато умира Наполеон. Ако по-късно той става известен като човек крайно са­моуверен, то никой по онова време не си е давал смет­ка, че той черпи тази своя вяра в собствените си сили от сънищата, главно пророчески, които имал в най-ранно детство и в началото на военната си кариера. И така по-късно той пише в писмо до Император Вилхелм:

Известието на Ваше Величество ме подтиква да ви разкажа един свой сън от пролетта на 1863 г. през дните на битка. Сънувах, че яздя коня си по тясна ал­пийска пътека. Вдясно от мен зееше пропаст, а вляво се издигаше планински склон. Пътеката се стесняваше все повече и повече и накрая конят ми отказа да про­дължи напред. Не можех нито да обърна назад, нито да сляза. Тогава ударих с нагайката си по гладката по­върхност на скалата, призовавайки Бога. Камшикът нарасна до невероятни размери, стената от скали се сгромоляса като театрален декор и пред очите ми се разкри широк друм, пресичащ планини и гори, като в пейзаж от Бохемия. Видях пруски войски с веещи се знамена и дори в съня ме сиоходи мисълта, че трябва да говоря за тях на Ваше Величество”.

Окуражен от това послание, вдъхващо му увере­ност, Бисмарк, поема здраво стратегията си и успява в Прусия да оглави германската федерация, подготвяйки така въздигането на Велика Германия, за която по-късно мечтае Хитлер.

Видяхме как, в различна степен, сънищата на ве­лики политици и пьлководци са оставили своя отпеча­тък в историята на човечеството. Нашият свят би бил твърде различен, ако те не бяха следвали повелите, ко­ито им диктували сънищата!

Откъс от книгата  “Тайният език на сънищата” 

автор: Нерис Де

 

Етикети: , , ,

Напишете коментар

Name: (задължително)

E-mail: (задължително)

Website:

Comment:

  • Най-Нови Мнения във форума
  • Най коментирани
    1. gravatar Таня за Седмичен хороскоп 18-24 ноември 2019 година
    2. gravatar Муси Дачева за Седмичен хороскоп 18-24 ноември 2019 година
    3. gravatar Таня за Седмичен хороскоп 18-24 ноември 2019 година
    4. gravatar VERONIKA за Седмичен хороскоп 11-17 ноември 2019 година
    5. gravatar Муси Дачева за Хороскоп 2019 година