ТЪЛКУВАНЕ НА СЪНИЩАТА

dreamСънят е личното ни приключение

Нищо не е по-лично от съня. Той е съкровен акт, в него сме напълно разголени. Дълбоко скритото у нас излиза на повърхността. Не можем да контролираме този про­цес – сънят не е наше дело. Нямаме заслуга за него и не носим никаква отговорност нито когато е прекрасен, нито когато е ужасяващ. Сънят ни увлича но своите пътища, които следваме, без да се противим.

И все пак не е ли той плод на наша тайна инициатива, не сме ли най-откровени, когато сънуваме?

Истината за нас ни се явява в сенките на нощта. А със зората възкръсват представленията, постановките, при­видното, социалната игра, неискреното поведение. Тога­ва загърбваме простотата на битието. Затова е толкова важно да не скъсваме със сънищата и да се опитаме да открием какво означават.

Лъжа или истина?

Вярно ли е, че сънищата лъжат? Никой в наше време не споделя това мнение. Някои от .тях сякаш нищо не означават, но повечето, точно обратното, трябва да бъ­дат приемани на сериозно поне защото ги приемаме тъкмо така, докато спим! А и защото не е зле да си ка­жем, че всичко, което вършим, има значение и че всич­ко, сторено от нас, отговаря на някаква потребност. Иначе не бихме го сторили. Няма , който да не оз­начава нещо. Сънищата изразяват (или издават) погре­баните ни желания, скритите ни трудности; те обобща­ват преживяното и предизвестяват бъдещето на базата на сегашното ни поведение.

Сънят често има огромно значение, защото ни показ­ва какви сме наистина и какви можем да бъдем, ако опоз­наем неизползваните си измерения.

Кажи ми какво сънуваш…

Сънищата винаги са очаровали хората. Затова открай време всеки от нас търси евентуалния смисъл на тяхната странна вселена.

Какво означават тези често пъти ярки образи, запълва­щи съзнанието като нагорещен восък? И какво може да изразяват съновидения, усещани като „предупреждения” или „пророчества”?

Как функционират тайнствените зони на личността, които нощем ни изпращат послания, а зазори ли се, от­ново потъват в сянката си?

Ето един пример за изумителен сън, който тук само ще предам. Тълкуването оставям за по-нататък.

- Намирах се на някакво възвишение, откъдето виждах прекрасна вълниста долина. Това беше райската градина. Забелязах безброй овощни дървета, обсипани с цвят и зрели плодове. Има­ше много ябълки и розови храсти. Долината бе покрита със сочна трева; навсякъде пасяха бели крави. На места групи от хора бавно танцуваха тритактов танц, нещо като забавен, извънвременен валс. Беше фантастично… Чувах музика­та съвършено ясно – тя извираше отвсякъде. Бе началото на една от кантатите на Бах: „Wie schon leuchtet der Morgenster1. Хората се държа­ха за ръце и ми правеха знаци. Чувствах се без­крайно щастлив. Мисля, че бих дал остатъка от живота си за един час такова небивало щастие.

След това от хоризонта зад мен долетяха три реактивни самолета – възхитителни вретена с къси криле. Изведнъж се озовах в средния, а дру­гите два ме оградиха като страните на три­ъгълник. Самолетите се движеха много бавно, спокойно, мощта им оставаше скрита. Летяха в пълна тишина на няколко метра от земята. Всичко полека преминаваше пред очите ми-тре­вата, дърветата, хората… Музиката продължа­ваше да свири… Никога няма да забравя този сън, който ми вдъхна енергия и радост, каквито не си бях представял…

Четем горния текст без особени емоции. Той принад­лежи на друг. Но какви ли са били усещанията на съну­ващия, когато е изживявал наистина и в цялата му дълбо­чина прекрасния си сън? Бягство в нереалното, ще каже­те. Ни най-малко. Очевидно е, че „нещо” у него е поро­дило съня, нещо, което е работело в дълбините на същест­вото му. Ще поговорим за това, както вече казах, по-нататък.

Сънят силно бе поразил човека и той съвсем естестве­но искаше да узнае смисъла му… Много сънища впро­чем са достатъчно въздействащи, за да се почувстваме длъжни да ги разкажем някому, дори ако значението им остава неразкрито.

Изследванията върху сънищата, опитите да им се на­мери обяснение-доведоха до появата на многобройни „съновници”, но и породиха психологията на дълбинното, развита от авторитетни учени, чийто списък е твърде дълъг и от които ще споменем само две възлови фигури – Фройд и Юнг.

Днес няма информиран човек, който да отрича значе­нието на съня. Всички ние знаем, че той привлича вни­манието ни – стига да се вгледаме в него – върху вътреш­ните ни трудности, и сериозните, и.преходните. Цял ле­гион са сънищата, в които човек се разхожда гол или за­губва багажа си, или изпуска влака… Някои от тях не­уморно се повтарят през годините, понякога цял живот! Защо? Какво означава този единствен рефрен? С какво е толкова важно посланието му, та така неотстъпно ни преследва?

От Сената до психоанализата

Дълъг е пътят на съня през вековете. Той минава през античния Рим, където по-впечатляващите съновидения са били разглеждани от Сената, Отклонява се към све­щениците и магьосниците, които са ги тълкували по свой начин, и достига до Декарт, въвел съня в империята на науката!

И все пак днес, както и преди, по-простоватите хора вярват, че сънищата им предават послания от отвъдно­то, съобщения от починали близки. Според някои при­митивни схващания сънищата са ни донесени от душата, която се отделя от тялото, докато спим, и отива да разго­варя с душите на мъртвите.

Според други твърдения сънят се дължи единствено на физиологични причини – затруднено храносмилане, сърдеч­ни неразположения, болки, или пък бива предизвикан от нещо преживяно през деня, от външен шум и т. н.

Да цитираме и Бергсон, за когото сънят е пряката връзка между усещането и паметта, и да се обърнем към съвременната психоанализа. Първите психоаналитици за­почнали да изслушват сънищата, разказвани им от паци­ентите. Можем да си представим до каква степен са били поразени от този бурен цъфтеж на несъзнаваното! Още повече, че пациентите като че ли му придавали огромно значение. Така психоаналитиците се озовали в лабирин­тите на несъзнаваното, в огромните му пещери, където хората внезапно ставали хиляди пъти „по-обширни”, „по-грандиозни”, отколкото във всекидневието…

Защото освен привидно баналните сънища имало и „го­леми съновидения”. Те били като нощни облаци със сво­ите архаични, универсални, митични, цветни, диаболични, вълшебни и често незабравими образи, преминава­щи през пространството и времето вплетени един в друг като нишките на една и съща тъкан…

Така тълкуването на сънищата се превърнало не само във важна част от психологията на дълбинното, но и са­мият сън влязъл в историята на човешката мисъл.

Съновниците

Редно е да поговорим за тях, тъй като голям брой хора се допитват до този вид ръководства. Трябва ли да ги отхвърлим е презрение, или да допуснем, че са относи­телно приемливи? Всичко зависи, разбира се, от начина на съставянето им и от подхода на авторите към симво­лите, появяващи се в сънищата. Притежавам един доста съвременен съновник, в който чета: „падане на зъби -знак за болест или смърт”.

Ясно е как би се почувствал човек, прочел подобно „тълкуване”, след като наистина е сънувал, че му падат зъбите. А това е извънредно разпространен сън, който вероятно се явява в една нощ на десетки милиони души само на един континент! Защо тогава този континент до­сега не се е обезлюдил?

Така че всяко „тълкуване” от такъв род направо буди смях. На какво всъщност се опират авторите му, за да го направят? Дали пък просто не са си го измислили? Не са. Но са опростили общата символика на зъбите до сте­пен, при която сънят губи истинския си смисъл.

Ще видим това по-нататък.

Тук ще кажем само, че в цитирания съновник идеята за „смъртта” се свързва по най-елементарен начин с иде­ята за „падналите зъби”. (Това впрочем съответства на едно все още разпространено народно вярване.) Простич­кият читател веднага ще си помисли за физическата смърт, което е нелепо. Преводът на всеки символ трябва да се опира на психологията. Падането на зъбите насън е символ на „кастрация”, тоест на принизяване на личност­та (страхове, тревожност, чувство за малоценност, страх от неуспеха и т. н.). Което е разбираемо, след като знаем, че здравите зъби са знак за мощ (да си спомним за акробатите, които висят на зъбите си!).

И на това ще се върнем.

Да отречем ли всички съновници?

Обикновеният съновник не върши работа. Но речникът на символите в различните цивилизации и през различ­ните векове е друго нещо.

Добрият речник на символите предлага богата гама от нюанси; един и същ символ „се разклонява” в много­бройни значения. Ще видим по-нататък, че нито един символ не притежава веднъж завинаги фиксиран смисъл, приложим към всеки отделен случай. Представете си, че някой каже: „Сънувах освирепял кон.” Какво би могло да означава това? Само по себе си – нищо, защото всич­ко зависи от „контекста”. Здрав ли е човекът, или е бо­лен? Интроверт ли е или екстроверт? Какви са му соци­алните, културните, семейните, психологическите „мер­ки”?…

За какво служат сънищата?

Сънищата са абсолютно необходими за душевното и пси­хологичното равновесие. Те са не по-малко важни от хра­ненето и спането. Представляват нещо като жироскоп, като прът за балансиране, който ни задържа върху опъ­натото въже на равновесието. Отсъствието на сънища може да доведе до афективни и умствени смущения, до недостиг на животински белтъчини с всичките им дра­матични последици.

Сънят е нещо като психологическо дишане. Той е пре­ди всичко друго „отдушник” на много от поривите, кои­то потискаме през деня. Помага ни да се освободим от грижите, от враждебността, от злобата, от надеждите, претенциите, желанията. И главно – изтиква на повър­хността вътрешните ни трудности, като често ни сочи как да ги преодолеем. Всичко това е дело на един огро­мен компютър – нашето несъзнавано.

Тайният ни разузнавач

Сънят е също нашият таен и най-ценен разузнавач. Той е образът на пълната ни самота. В съня ние общуваме със себе си без никаква възможност за хитруване. Нищо друго не съществува извън нас. И повечето лица, които ни се присънват, често са просто други аспекти на личността ни. Ясно е при това положение колко е важно да декодираме радиограмите на нашия разузнавач, за да ги разберем и да извлечем полза от тях.

Равносметка на афективния живот

Има сънища, които ни разкриват колко сме недоволни – понякога несъзнателно – от живота си. В други прози­ра нашата враждебност, дори омразата ни към себе си.

Но сънят изпълнява функцията и на компенсаторен механизъм. Той противодейства на носталгията, на съжа­ленията, на безсилието. Нощите изобилстват от сънища, в които човек лети във въздуха с поразителна лекота или се проявява като непобедим воин, или пък, ако през деня робува на своите принципи и на мнимата си добродетел, се превръща в „плейбой”, заобиколен от красиви жени и не по-малко прекрасни автомобили! Колко ли хора са обект на безкрайна любов насън!

Понякога обаче картината рязко се изменя. Тогава чо­век бива разоряван, осмиван, обругаван, унижаван, изос­тавян; проваля се във всяко начинание, свършва в затво­ра, изпуска всички влакове на света, разпилява багажа си по огромни, отчайващо пусти перони…

Ето така сънищата показват, че повечето хора изобщо не са това, за което се мислят…

Нощен дневник

Човек доста рядко си спомня изцяло съня си (с изключе­ние на „големите съновидения”, за които ще стане дума по-нататък). Но често се събужда поразен от една или друга негова част. Истината е, че всеки от нас, дори и да не си дава сметка за това, сънува не по-малко от час или два на нощ! Ако си дадем труд да изчислим, ще видим, че сборът от сънищата ни би изпълнил един дебел том. Нека само си представим какво огромно количество умствен мате­риал никога не докосва съзнанието ни и какви неподози­рани възможности на мозъка остават неизползваеми през дневния ни живот.

Можем все пак да си припомним голяма част от съни­щата си, ако ги запишем веднага щом отворим очи (или ако ги разкажем пред магнетофон). Според Фройд заб­равянето на съня се дължи на изтласкването му. Това означава, че след като се събуди, човешкото същество изтласква в несъзнаваното тревожните елементи от жи­вота, разкрити му от съня.

Едно отлично средство да запомним сънищата си е да си кажем (когато си легнем), че ще сънуваме. То е все едно, че сме вкарали щепсел в контакта и по този начин сме създали допълнителни „електрически връзки” между невроните си.

Така че, след като всеки от нас изживява няколко го­дини от живота си в сънища, носители на важни посла­ния, не си ли струва да се поспре на тях?

Откъс от книгата:  “Тълкуване на сънищата”

автор: Пиер Дако

Етикети: , , ,

Напишете коментар

Name: (задължително)

E-mail: (задължително)

Website:

Comment:

  • Най-Нови Мнения във форума
  • Най коментирани
    1. gravatar Таня за Седмичен хороскоп 18-24 ноември 2019 година
    2. gravatar Муси Дачева за Седмичен хороскоп 18-24 ноември 2019 година
    3. gravatar Таня за Седмичен хороскоп 18-24 ноември 2019 година
    4. gravatar VERONIKA за Седмичен хороскоп 11-17 ноември 2019 година
    5. gravatar Муси Дачева за Хороскоп 2019 година