Хипнотична регресия

Муси Дачева

Хипнотичната е един от начините да се пътува във времето назад. Това е метод, чрез който човек, сам или с чужда помощ, се връща към своите ранни години – пубертет, детство, кърмаческа възраст, дори вътреутробно развитие. В психиатрията хипнотичната или регресивната хипноза както също се нарича, се използва успешно при лечение на тежки психосоматични заболявания. Но има много случаи, в които обяснение не може да се намери в ситуации, станали в настоящия живот, а в неща станали преди стотици години.

Знаем, че хората на науката са най-резервирани към всичко свързано с разглеждането на човека като Дух-Душа-тяло, с различните нива на Духовния свят, със самата концепция за съществуване в други измерения и многократното прераждане в ново тяло. Но, оказва се че за будния и търсещ ум няма граници и точно най-големите отрицатели понякога се обръщат в най-яростни поддръжници.

Преди да се срещне с пациентката си и героиня от книгата му “Вести­тели от отвъдното” (изд. “Слово”, 1991г.) психиатърът д-р Браън Уейс води праволинеен и строго академичен професионален живот . Във втората си книга “През времето към излекуване” (изд. Аратрон, 1998г.) той разказва:

“Притежавах отлична диплома, Фи Бета Капа от Колумбийския университет, и получих медицинската си квали­фикация в Йейлския университет, където станах шеф на отделението по психиатрия. Бил съм преподавател в ня­колко престижни университетски факултета по медицина и съм публикувал над четиридесет научни трудове в об­ластта на психофармакологията, химията на мозъка, раз­стройствата на съня, депресията, тревожните състояния, злоупотребата с лекарствени средства и болестта на Алцхаймер… Бях самонадеян и категоричен в мненията си и напълно скептичен по отно­шение на “ненаучните” сфери като парапсихологията. Ни­що не знаех за предишни животи или за теорията на пре­раждането, нито пък исках да зная.”

Кетрин търси помощ от психиатъра за своите фобии, пристъпи на парализираща па­ника, и повтарящи се кошмари. След като повече от година психотерапия по конвенционалните методи не дават резултат д-р Уейс решава да приложи хипноза.

“Лаборантка в същата болница, където работех, Кетрин притежаваше необходимата интелигентност и способности за самооценка, за да може приложеното лечение да й въздейства. Нищо не подсказваше, че нейният случаи ще бъде толкова труден. Обратното, произходът й даваше на­дежда за добър резултат от прилаганата терапия. Тъй ка­то Кетрин страдаше от хроничен от задавяне и за­душаване, тя отказваше да приема медикаменти, така че не можех да прилагам антидепресанти и транквилизатори — лекарства, които обикновено използвах за лечение на подобни симптоми.”

За лечението на Катрин, психиатърът решава да приложи хипнотична регресия с връщане към детството, за да открие потиснати или забравени травми, които могат да бъдат причина за страданието и.

“Кетрин притежаваше способност да навлиза в дълбок хипнотичен транс и започна да си спомня събития, които в нормално състояние не можеше да извлече на повърх­ността. Тя си спомни, че е била бутната от трамплин в ба­сейн и за малко не се удавила. Като дете се ужасила от маската с упойващ газ, която зъболекарят поставил на ли­цето й, а най-лошото от всичко бе, че когато била едва тригодишна, впиянченият й баща опипвал телцето й, до­като огромната му ръка затискала устата й, за да не вика. Бях сигурен, че сега вече имахме отговор и ще настъпи по­добрение.”

Но въпреки сеансите, болестните симптоми на Кетрин остават непроменени. Лекарят е изненадан от слабия ефект на терапията и решава да продължи, но като я въведе в по-дълбоко ниво на хипноза.

“Този дадох на Кетрин недвусмислена, открита, а не посочваща точното време инструкция. —Върни се до момента, от който произтичат твоите симптоми — внуших й аз. Очаквах, че Кетрин отново ще се върне в ранното си детство. Вместо това тя извърши огромно приплъзване назад — с около четири хиляди години — в живот, в който е имала друго лице и тяло, различна коса, друго име. Оп­ределих по описанията място някъде в древния Близък Из­ток. Тя си спомняше подробности от топографията на местността, дрехите и всекидневните занимания от онова време. На повърхността изникваха подробности от онзи пре­дишен живот, докато накрая тя не се удави в приливната вълна на едно наводнение, което изтръгна от прегръдки­те й нейното малко момиченце…По време на този хипнотичен сеанс Кетрин си припом­ни още два други живота. В единия бе испанска прости­тутка през осемнадесети век, а в другия — гьркиня, неколкостотин години след живота в Близкия Изток.

Бях шокиран и скептично настроен. С години бях под­лагал на хипноза стотици пациенти, но такова нещо ни­кога не се бе случвало. През целия курс на интензивна пси­хотерапия за период повече от година бях опознал добре Кетрин. Знаех, че тя не е психически лабилна, няма халю­цинации и раздвояване на личността, не е особено подат­лива на внушение и не прекалява с медикаменти и алко­хол. Реших, че нейните “спомени” сигурно са игра на въображението й или са някакъв вид съновидения.

Но се случи нещо необикновено. Симптомите на Кет­рин започнаха да показват драстично подобрение, а знаех, че въображението и съновиденията не водят до толкова бързо и пълно клинично излекуване. Седмица след седми­ца непонятните дотогава симптоми един по един изчезва­ха, щом под хипноза тя извикваше спомени за други пре­дишни живота. За няколко месеца бе излекувана напълно, без да се прилагат никакви лекарства.”

След пълното излекуване на Кетрин, д-р Уейс променя коренно подхода си към психотерапията. Той разбира, че извличането на информация за предишни животи е бърз и ефективен метод за отстраняване на психични симптоми, кои­то иначе трябва да се лекуват години наред. Следващите години от живота си той посвещава на хипнотичната регресия, с помощта на която помага на стотици свои пациенти да се освободят от своите страхове, от физически болки, от проблеми с взаимоотношения си с околните.

Брайън Уейс написва още две книги свързани с прераждането – „Не един живот, не един учител“ и „Само любовта е истинска“, издадени са на български език от изд. Аратрон.

Нашият мозък работи на различни честоти в зависимост от това дали спим или се движим, дали сме спокойни или разгневени. Той произвежда пет вида електромагнитни вълни, които се намират в границите от 0,5 до 40 херца. Всяка честота представя различно състояние на съзнанието

- Делта вълни от 0.5 до 3 Hz - дълбок сън без сънища,

- Тета вълни 4 до 7 Hz - сън със сънища,

- Алфа вълни от 8 до 12 Hz - будно състояние на покой, непосредствено преди заспиване и след събуждане,

- Бета вълни от 13 до 30 Hz - нормалното будно състояние,

- Гама вълни от 30 до 40Hz- активно будно състояние

Ние изпадаме в състояние на лека хипноза винаги, когато се изключваме от околния свят и съсредоточим вниманието си върху едно единствено нещо. Някои го правят спонтанно, а други навлизат съзнателно в така нареченото състояние на медитация. Целта както при хипнозата така и при медитацията е да се достигне до подсъзнанието. За разлика от съзнанието, което е подложено непрекъснато на првокации от външния свят, в безкрайното море на подсъзнанието се съхранява всичко и то не е ограничавано от логиката, пространството и времето. Точно към този пласт от човешкат същност се насочва хипнотичната регресия.

Един друг психиатър с дългогодишна практика изминава пътят от неверието и отрицанието до задълбченото изследване на хипнотичната регресия – д-р Майкъл Нютън. След като напредва в методиката и натрупва опит, той отива отвъд търсенето на причините за настоящите болки и болести в миналите прераждания. Открива че посредством хипнотичната регресия може да надникне в духовния свят и да потърси информация какво правят душите, когато не са облечени в материално тяло.

В книгата си „Пътят на душите“ (изд . Аратрон,1997) д-р Нютън казва: „с нарас­тването на броя на моите случаи, накрая получих рабо­тен модел на вечния свят, където живеят нашите души. Открих, че в размислите за духовния свят на душите на хора, живеещи на Земята, присъстват универсални исти­ни. Именно тези възприятия на толкова много и различ­ни хора ме убедиха, че техните изявления са правдопо­добни. Не съм религиозен, но открих, че в мястото, където отиваме след смъртта, има ред и управление, и започнах да разбирам, че съществува един грандиозен замисъл за живота и за това, което е след него.“

С надникването в духовните спомени на стотици хора, психиатърът създава „пътеводител през времето“, с който читателят може да разгледа духовният свят отвътре.

В мига на смъртта нашата душа напуска тя­лото, което е обитавала. Ако душата е по-стара и има опит от много предишни животи, тя веднага раз­бира, че е освободена и може да се прибере у дома. Тези напреднали души не се нуждаят някой да ги посреща. Но повечето, с които работя, точно над астралния слой са посрещани от водачи. Младата душа, или на починало дете, може да бъде малко дезориентирана, докато не дойде някой по-близък до земното ниво, кой­то да я придружи. Има души, които предпочитат да останат за известно време на мястото на смъртта. Повечето желаят веднага да го напуснат. В духовния свят времето не е от значение.“

В зависимост от нивото си всяка душа принадлежи към определена духовна група като “…духовна­та група се състои от същества на относително еднакво ниво на напредналост, въпреки че всеки има свои силни страни и слабости. Тези особености създават рав­новесие в групата. Душите си помагат в познавател­ните аспекти на усвояваната информация, споделяйки преживяванията си и начина, по който са се справяли с емоциите и чувствата на обитаваните тела, пряко свързани с тези преживявания. Всеки аспект от живо­та се анализира и дори се стига до етап на разиграване чрез размяна на ролите в групата, за да могат всички в нея да добият представа. Преди да стигнат до ниво средно напреднали, душите започват да се специализи­рат в онези главни области, в които са показали опре­делени умения.“

Д-р Нютън открива,че в духовния свят всяка душа излъчва собствена светлина. Цветът и неговата наситеност отразяват степента на напредналост на душата и служи за нейната идентификация.

Установих, че снежнобелият цвят е характерен за по-младите ду­ши, а с напредъка душевната енергия се сгъстява и пре­минава в оранжево, жълто, зелено и накрая – в нюансите на синьото. Освен тези индивидуални аури във всяка група има смесици от ореолни , които отразя­ват характерните особености на всяка душа.

Още по-панорамна картина, на тази покрита от забравата за нас територия, д-р Нютън дава във втората си книга „Следите на душите“ (ИК “Хермес“, 2000). В нея той се спира по-подробно на съвета на старейшините. „Веднъж или два пъти между преражданията си посещаваме тази група по-висши същества, които са една-две стъпки по-високо от нашите водачи учители. В първата си книга дадох два примера за такива срещи. В тази книга ще се спра по-подробно на посещенията ни при магистрите. Това са най-близките до създателя същес­тва, до които съм достигнал. При тези срещи душата се доближава до още по-висш източник на божествено поз­нание. Наричат тази енергийна сила присъствието...Членовете на съвета искат да разговарят с нас за грешките ни и начините да поправим поведението си в бъдещия живот.

Оттук нататък започва да се мисли кое е най-подхо­дящото тяло за следващото ни прераждане. Когато вре­мето за него наближи, отиваме в пространство, където разглеждаме множество тела, които биха съответства­ли на целите ни. Имаме възможност да надникнем в бъ­дещето и наистина да изпробваме различни тела, преди да направим избора си. Душите доброволно избират несъ­вършени тела и трудни животи, за да изпълнят кармични задължения или поработят върху различни аспекти на урок, при който са срещнали трудности в миналото. По­вечето души приемат предложените им тела в прост­ранството за избор, но душата може да откаже това, което й се предлага, и дори да отложи, прераждането си. Също тогава би могла да помоли за известно време да бъде изпратена на друга физическа планета вместо на Земята. Ако приемем новата си мисия, често отиваме в подготвителен клас, за да ни се припомнят някои ключови неща за предстоящия живот, особено за момента, ко­гато в него ще се появи вечният ни партньор.

Накрая, щом наближи времето за нашето завръщане, временно се сбогуваме с приятелите си и поемаме към мястото, от което започва пътуването ни до Земята. Душата се слива с избраното тяло домакин в утробата на майката около третия месец от бременността, ко­гато мозъкът на плода е достатъчно оформен, за да свикне с него преди термина. По време на част от ем­брионалното развитие тя все още е способна да мисли като безсмъртна душа и постепенно се приспособява към функциите на мозъка и алтер егото на обитавано­то тяло. След раждането настъпва блокиране на па­метта, подобно на амнезия, и безсмъртният характер на душата се съчетава с временното човешко съзнание, в резултат на което се оформят чертите на новата личност.“

Работейки десетки години хипнотична регресия с хиляди клиенти, д-р Нютън усъвършенства методиката си и стига до извода, че нормалното алфа състояние на хипноза не е достатъчно да се стигне до свръхсъзнанието и че трябва да доведе клиента си до по-дълбокото ниво – тита-хипноза. Освен лечебният ефект за физическото тяло и душа, навлизането в дълбоко медитативно състояние носи прозрения за смисъла на настоящия и на живота в тяло изобщо. Във втората си книга той споделя:

Много бив­ши клиенти ми пишат за промяната, която е настъпила в живота им след срещата с безсмъртната им същ­ност. Ето откъс от едно писмо:

Знанието за истинската ми идентичност ме изпълни с неописуемо чувство на радост и свобода. Най-удиви­телното е, че това знание никога не напуска мислите ми. При срещата с разбиращите магистри учители бях обгърнат от сияние и прозрях, че единственото истински важно нещо в този материален живот е начинът, по който го живеем, и как постъпваме с другите. Обстоя­телствата на нашия живот не означават нищо в срав­нение със състраданието ни и приемането на другите. Сега по-скоро зная, отколкото чувствам защо съм тук и къде ще отида след смъртта си.”“

Хипнотичната регресия може да се използва за различни цели- за релаксация и възстановяване, за лечение, за получаване на информация за неща от миналото и вероятно и за бъдещето.

В нашия, полудял по красивото тяло свят, някои специалисти се обръщат към тази методика дори за корекция на някои телесни дефекти, причината за които се крие в проблеми с развитието в ранна възраст. Но други отправят поглед много много далеч от нашата планета – в далечния Космос, там откъдето може би се крие истината за пораждане живота на Земята.

Една жена, изследовател, която нарича себе си регресионист, Долорес Кенън, използва хипнотичната регресия, за да пътува през пространството и времето, да изучава миналото на Земята и нейната история.

В книгата си „Пазители на градината“ (изд. Аратрон, 2000), тя разказва за заселването на Земята от „нашите братя от звездите. Когато Земята се развила до степен, на която тук можел да съществува живот, тя получила своята харта на живота. От този момент нататък създанията, които щели да живеят тук, били проектирани, окастрени и култивирани докато не се развили във видовете, които виждаме около нас. Ние никога не сме били сами. Нашите създатели ни следят, наблюдават и се грижат за нас още от началото на живота на Земята.“

В своята работа Долорес Кенън прилага не само регресията в състояние на хипноза, но и прогресията, т.е. навлизането в бъдещ живот на изследваното лице. В „Завещание от звездите“ (изд. Аратрон,2000) тя пише:

Прогресията е възможна, точно както регресията, тай като за подсъзнателния ум няма такова нещо като време. В Том втори на “Разговори с Нострадамус” Джон се придвижи 200 години напред, за да види дали пророчествата на Нострадамус за нашия свят са верни. В много случаи съм придвижвала напред в бъдещи животи цяла стая пълна с хора. Поразително е, че много от тях съобщават за сходни обстоятелства, среда и събития по време на такъв експеримент. Една често срещана тема, която се повтаря в много от тези прогресии към бъдещето, е че на повърхността на планетата ни се случва нещо драстично.“

Според Кенън планирано е било никога да не познаем болест и никога да не умираме, Земята да бъде райска градина, но нещо се объркало по пътя. Какво ще се случи с живота на планетата зависи от нас хората. Бъдещето „се състои от много, много времеви линии, които представляват всички вероятности и възможности…Всички ние сме същества от други светове и сме живели в много други светове и в много други измерения, някои от които са отвъд нашите представи. Ние непрекъснато растем и вечно се учим…непрекъснато попиваме и трупаме знания и информация чрез многото си приключения в живота. Правим грешки и с надежда се учим от тях и продължаваме към следващия урок в следващата класна стая, където и да е тя. Когато завършим класовете на тази планета, Земята, къде ще бъде новото ни място за обучение? Пред нас лежат толкова много приключения, през колкото вече сме преминали. Пътят ни е като огромен кръг без начало и без край, който непрекъснато е пред нас и избледнява в далечината зад нас. Единственото неизменно място е моментът, в който живеем сега“

В тази статия ви представих трима изследователи и автори на книги, които използват в своята работа хипнотичната регресия по различни начини, но с една и съща цел – да проникнат по-дълбоко и по-дълбоко в безкрайните пластове на човешката памет и да ни приближат до истината за това как, откъде и защо сме се появили на тази планета, какъв път изминаваме и накъде отиваме.

14 май 2008г

Всички права запазени.
Препубликация е допустима само при спазване на следните условия:
1.Статията е предадена в пълен текст, без никакви промени
2.Посочен е авторът
3. Даден е активен линк към сайта www.temura.net

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , ,

12 коментара

  1. maxim каза,

    Писа на май 19, 2008 @ 21:28

    Moje li chovek v Bulgariq, da si napravi takuv seans?

  2. Муси Дачева каза,

    Писа на май 20, 2008 @ 10:22

    Към maxim,
    да, и в България има специалисти по хипнотична регресия. Търсете в интернет и ще намерите информация.

  3. Georgi Dimitrov каза,

    Писа на май 21, 2008 @ 8:01

    Ima, ne sa mnogo, pone tezi, koito sa mi izvestni.
    Vijte v Bylgarska Asociaciq po Hipnoza.
    Inache, ako se obyrnete kym takyv terapevt, molq Vi, iskajte dokument nqkakyv za chlenstvo, diploma za zavyrsheno obrazovanie, drugi dokumenti – ot poseteni seminari v oblastta. Zashtoto e pylno s vrachki-baqchki, povecheto ot koito sa si otkroveni sharlatani. Koito ako ne napravqt neshto loshto, shte e dobre, no mogat da nanesat porazii. Lichno mnenie. Az sym psiholog.

  4. Муси Дачева каза,

    Писа на май 21, 2008 @ 11:53

    Идеята на статията е да се представи хипнотичната регресия като метод за навлизане в дълбокото минало на човешката личност. За да се практикува пълноценно в тази посока, са необходими от една страна специалните умения на “хипнотизатор”, а от друга достатъчни по обем езотерични знания и приемане на духовния свят като реално съществуващ.
    Както в много други области дипломата сама по себе си не прави човека специалист,но добре е когато я има.
    Шарлатани се съмнявам,че могат да виреят в тази толкова тънка сфера. Както хипнотерапевтът е водещ на физическо ниво, така на духовно ниво по време на сеанса се прикрепва водач. Ако намеренията са нечисти, процесът се прекратява.
    Ето линк към Българска асоциация по хипноза, който давам с надеждата, че и там може би има вече специалисти, които приемат идеята за прераждането.
    http://www.bah.hit.bg/

  5. Татяна Жекова каза,

    Писа на май 22, 2008 @ 10:13

    Идеята за прераждането не е нужно да се приема или не от психолога-хипнотизатор. Ако тя е важна за клиента, хипнотизаторът е този, който може само да му помогне да навлезе в миналото, където вероятно хипнотизираният търси важни за него отговори. Дори смятам, че е по-добре личните пристрастия на хипнотерапевтите да останат настрани.
    Поздравления за статията!

  6. Невена каза,

    Писа на май 22, 2008 @ 10:52

    Може ли такъв сеанс да навреди на човек?

  7. Муси Дачева каза,

    Писа на май 23, 2008 @ 13:08

    Към Невена,
    според моят опит и според това, което съм чела, не би трябвало. Когато се навлезе в сцена от предишен живот, която е много травмираща, водещият дава указания, с които намалява силата на реакцията или извежда човека от тази ситуация. Преживяванията,макар и силно емоционално оцветени, имат терапевтичен ефект и помагат да се преодолеят страхове и задръжки.
    Информацията, до която се стига може да разтърси човек, но е повече градивна отколкото деструктивна.
    Прочетете книгите, които съм посочила в статията и ще си отговорите сама на въпроса наврежда или помага хипнотичната регресия.
    Текстове на книгите на Браън Уейс (или Уайс) и на д-р Майкъл Нютън,както и много други интересни книги, можете да намерите и на този адрес:
    http://www.spiralata.net/

  8. veilet каза,

    Писа на май 24, 2008 @ 12:12

    Ей, точно такава по рода си информация търся отдавна- за регресията. Супер статия, изчерпателна и даваща отговор на моите негласни въпроси!!! Само едно не ми стана ясно. Ако човек проведе сеанс за регресия, кой ще потвърди какво е казал по време на сеанса. Нали той самия не е в будно състояние?

  9. Муси Дачева каза,

    Писа на май 24, 2008 @ 19:09

    Към veilet,
    в повечето случаи хипнотичната регресия се прави в полубудно сътояние, в алфа ниво. Човек помни всичко или поне по-голямата част от това, което вижда и преживява, но много скоро след сеанса голяма част от тази информация се губи. Затова задължително се прави запис на касетофон, поне така трябва. :)

  10. veilet каза,

    Писа на май 26, 2008 @ 7:20

    Благодаря за експресния отговор госпожо Дачева! А сега бихте ли препоръчали на всички читатели качествени по работата си специалисти за регресия. Към кого от Асоциацията бихме могли да се ориентираме? И въобще само в София ли има такива специалисти?

  11. Муси Дачева каза,

    Писа на май 26, 2008 @ 9:26

    veilet,
    ако колега, който е специалист в хипнотичната регресия, желае да рекламира дейността си тук в сайта, ще му бъде дадена такава възможност.
    Целта на статията обаче не е да прави реклама на някого,а да ви подтикне да четете книги, които да ви дадат духовно познание. В тях има синтезиран опит, трупан десетилетия като в някои от описаните случаи можете да видите елементи от собствената си съдба.

  12. veilet каза,

    Писа на май 27, 2008 @ 6:54

    Да, разбирам. Вярвам, че всички, посещаващи този сайт четат подобна литература. Защото е специфична и докосва душата. Всеки търси пътя на своето развитие и методи да стане по- добър. Сигурно регресията би ни обяснила вътрешното тягостно чувство, което изпитваме към някои околни, например с които общуваме. Или защо неистово ни привличат други и отношенията ни вървят така гладко, че се разбираме даже с поглед. Интересно…

Коментар RSS

  • Най-Нови Мнения във форума
  • Най коментирани
    1. gravatar Крум за Летен хороскоп юли-август 2017
    2. gravatar ДАНИЕЛА за Летен хороскоп юли-август 2017
    3. gravatar ДАНИЕЛА за Летен хороскоп юли-август 2017
    4. gravatar Ina за Летен хороскоп юли-август 2017
    5. gravatar Муси Дачева за Номерологичен Календар – личен, дневен хороскоп за вас