КЛЮЧЪТ КЪМ ПРОШКАТА Е ДАВАНЕТО

Това е един от най-великите уроци, които съм нау­чил в живота си. Ако можете да го овладеете без ника­къв цинизъм, ще откриете, че опрощението е начинът на живот за вас. Даването е отговорът на въпроса: „За­що съм тук?” След като не можете да притежавате ни­що и всичките ви привързаности пре­чат на изобилието да навлезе в живота ви, тогава всичко, което можете да правите, е да давате от себе си всички онези неща, които непрестанно цир­кулират и навлизат обратно в живо­та ви.

Повечето от нас са така затънали в стремежа да получат колкото се може повече за себе си и за своите семейс­тва, че забравят необходимостта да поддържат всичко в движение. В треската ни към придобиване се оказва, че създаваме гневни отношения дори с непоз­на­ти, защото изграждаме защити с очакването, че те ще ни отнемат нещо.

Помнете, че е невъзможно да създадете горчивина или омраза към дру­гите, когато основната ви цел е да бъдете даващо човешко същество. Опро­щението идва почти автоматично, когато се откъснете от потребност­та да по­лучите нещо, а вместо това се фокусирате към протягането и достигането до другите. Иронията е, че колкото по-малко сте натрапливо обзети от получава­нето и сте по-готови да давате, толкова повече, изглеж­да, получавате.

Това, за което мислите, се разширява. Ако мислите ви са концентри­рани върху получаването на всичко, ко­ето може да се получи, и побеждава­нето на другия, кой­то според вас се опитва да ви победи, тогава непрестан­но мислите, тревожите се и планирате въз основа на иде­ята за измамата. Мис­лите ви са фокусирани върху непочтеността на другия и грубостта на света. Това ще се разшири в живота ви, защото за това мислите. Ще отк­риете, че ставате все по-уплашени да не би някой да ви измами, ще се застраховате срещу тази възможност, ще наемате адвокати да ви предпазват, насъсквайки се сре­щу неприятелите. Буквално се поставяте в неприятелс­ко взаимоотно­шение с всеки, когото срещнете. Естест­вено, това ще продължи да се разши­рява.

Сега да погледнем противоположния подход към жи­вота ви. Мислите ви (вие) сега се изместват към нова перспектива. Изобщо не мислите за собс­твените си квоти, придобивките си, финансовото си състояние. Вместо това излъчвате онова, което имате вътре в себе си, а то е хармония и приемане. Тъй като изобщо не търсите как да спечелите нещо от някого, няма от какво да се стра­хувате. Да предположим, че човек, който е решил да ви измами, влезе в живота ви и срещне във ваше лице ня­кой, който наистина го е грижа за него като човешко същество. Вероятността за измама драматично ще се намали, когато няма очакване за нея. Търсенето на хар­мония и сътрудничес­тво и даването им на другите най-вероятно ще доведат до това, че и вие ще получавате същото отношение. Няма да привличате врагове, защо­то не се поставяте в неприятелска позиция към никой независимо какво ви изпраща. Даването става ключът към създаването на взаимоотношения, в които прош­ка­та е ненужна. Това наистина работи! Бъдете търпеливи с мен, преди да позволите на втълпения ви от културата скептицизъм да се промъкне на това място.

Разбира се, съзнавам, че в този свят има хора, които се държат нечес­тно. Знам, че ужасни криминални прес­тъпления се вършат редовно. Знам, че много хора вяр­ват, че трябва непрестанно да изграждаме все повече и повече затвори и да пъхаме там „този тип хора”. Но издигането на повече и повече затвори, в които да се изолират повече и повече хора, просто не работи. Удво­или и учетворили сме броя на затворите през последни­те десетина го­дини и те пак са претъпкани. Отговорът ще дойде, когато открием защо имаме толкова много хора, които искат да взимат от другите, и когато започ­нем да работим върху коригирането на този подход към живота. Повишава­нето на собственото ни съзнание е единственият начин, по който можем да започнем това пътуване. Открил съм, че най-бързият начин да се обе­зоръжи някой, който се фокусира изключително върху онова, което може да вземе от мен, е нежно да му позво­ля да знае, че не живея по този начин.

Напоследък купих кола и след приключването на сделката открих, че дилърът е прибавил почти 200 до­лара в договора над цената, за която се бяхме договори­рали. Открих това едва когато се прибрах вкъщи и по-внима­телно прегледах окончателните документи. За мен случката беше идеална възможност да практикувам всичко онова, за което пиша в тази книга. Преди години вероятно щях да съм бесен, да се чувствам измамен и да имам непри­ятни стълкновения с продавача. Не и този път. Просто се обадих и изразих пред него мнението си за станалото и обясних, че според мен е действал не­поч­тено при изготвянето на договора. Говорих и със собст­веника и отново изразих какво мисля без никакъв гняв или горчивина. Имахме приятен разго­вор, дилърът се извини, но каза, че не може да върне парите, защото бяхме подписали документите и в крайна сметка „сдел­ката си е сделка”. Казах му, че не уважавам тази бизнес практика и оставих всичко да си замине. Не беше нужно да му прощавам, защото не изпитвах ярост от си­туацията. Зарекох се, че за в бъдеще ще чета по-внима­телно договорите, преди да ги подпиша. И това беше всичко. Докато няколко дена по-късно не дойде следно­то писмо:

„Скъпи Уейн,

След като помислих още малко за нашия теле­фонен разговор, реших да възстановя тези 188,50 долара, за които става въпрос. Чувст­вам, че е било недоразумение, а не опит за подвеждане. Положи­телните чувства на клиентите ни обаче са много важни за нас и се надявам връщането на парите да бъде доказателство за това.

Ако мога с още нещо да ви помогна, уведомете ме незабавно.

Благодаря ви.”

Дарих върнатите пари за каузата „Спрете глада по света” и пет дена след това получих чек за 988,50 долара от Аржентина от авторските права на нещо, което бях написал преди 15 години. От тези пари дадох 600 дола­ра, за да помогна на едни роднини, и шест дена по-късно също абсолютно неочак­вано получих чек за 6269,50 до­лара от Мексико за нещо, което бях направил преди мно­го години. За мен, говорейки откровено, наистина има нещо вярно в максимата „Каквото дадеш, ще ти се вър­не.”

Знаете, че има определени принципи, работещи във вас, за да ви под­държат живи и за да функционирате, като например слюнкоотделянето, хра­носмилането, от­делянето и т.н. Знайте също, че принципите на изобили­ето, синхронът, откъсването и целостта работят във все­лената. Всичко, което трябва да направите, е да се наст­роите към тях и да ги оставите да работят чрез вас точно така, както правят принципите, поддържащи физи­ческото ви съвършенство. Когато самите вие сте в хар­мония, искате да дадете на другите тази благословия и тя е фокусът на живота ви. Тъй като сте енергия и всич­ко останало във вселената е енергия, това, което трябва да правите, е да под­държате нейния поток. Никакви блокади – само поток. Когато я изпращате към другите, тя ще се връща непрестанно. Помнете да давате заради да­ването и да поддържате циркулацията, когато даденото се връща, и скоро ще видите, че това работи в живота ви.

Ако се съмнявате в този принцип, той няма да рабо­ти в живота ви – съмнението ви го блокира. Всеки от познатите ми, който наистина го е под­ложил на провер­ка, открива, че работи чудесно. Що се отнася до мен, аз съм отвъд вярването – аз просто знам, че е вярно. Така рядко срещам онези, които биха могли да ме измамят. Когато ги срещна, реагирам с любов, а не с гняв, имай­ки разбирането, че те не могат да изпитат онова, за кое­то говоря, докато са фиксирани върху получаването, а не върху даването. Качеството на техния живот е повли­яно от мислите им за оскъдицата и опитите им да взи­мат от другите, вярвайки, че никога няма да имат доста­тъчно. Вярвам, че винаги ще имам достатъчно без зна­чение какви са обстоятелствата в живота ми. Затова мога да давам и всичко се връща в живота ми почти чудодей­но. Поддържам циркулацията на всичко, защото не ис­кам да съм привързан към нищо. Хо­рата просто не кра­дат от мен.

Това разбиране за даването ме осени много силно пре­ди няколко го­дини, когато започнах да подарявам голе­ми бройки от книгата си „Дарове от Айкис”. Колкото повече давах, толкова по-добре се чувствах и толкова по-голямо изобилие навлизаше обратно в живота ми. Осъзнах, че даването и по­лучаването са абсолютно ед­но и също нещо. Няма никаква разлика. Всеки подарък, който давах, ми носеше нещо друго. Когато започнах да практику­вам даването, видях да се осъществява дълбо­ка промяна.

Това не беше съзнателен избор да бъда по-голям фи­лантроп. Аз все още се съпротивлявам, когато някой ми казва какво да давам. Това беше ав­томатична реакция на измененията, настъпили в съзнанието ми. Даването на­истина обогатяваше живота ми по начини, които не бях очаквал. Една нощ, когато медитирах, видях, че в действителност сме тук единствено за да да­ваме и че любовта е единственото най-важно нещо, което трябва да се дава независимо от обстоятелствата.

Все още обаче имам големи трудности да се откажа от гнева, когато видя безчовечността на човек към чо­века. Вестникарската снимка на разярен млад мъж, кой­то току-що е убил десет невинни хора, е много труден тест. Понякога се взирам в снимката, която всички сме виждали, и се питам: „Спо­собен ли съм и на него да дам любов?” Опитвам се да видя този човек като малко бе­бе, да видя неговата невинност и факта, че и той заслу­жава любов независимо от престъпленията си. Без съм­нение е трудно да се достигне до този момент, особено когато вие или ваш любим човек е бил жертвата. На­шата преценка за него не го определя, той вече е опреде­лен от собствените си мисли и действия. Джоуел Голдсмит, пишейки „Интермедия във веч­ността”, казва:

„Да обичаш съседа си както себе си следователно зна­чи да му да­деш същото признание на божественост, каквото даваш и на себе си, независимо от привидностите на момента. Съседът може да е хваната в изневяра жена или крадец на местопрестъплението, но ние нямаме нищо общо с това. Това, с което има­ме общо, е да обичаме съседите си, като познаваме истинската им природа точно така, както те биха оби­чали нас, Знаейки нашата истинска природа, незави­симо от външния вид на нещата, който може вре­менно да е налице.”

Можем да започнем, като изпращаме любов и съст­радание на онази част от себе си, която се бори с болка­та, тъгата и гнева. Когато можем наис­тина да бъдем там за себе си, сме способни да сме част от онази уни­версална енергия, онова по-висше съзнание, онази бо­жественост, която е във всеки един от нас, и можем да я даваме дори на онези, които ни вредят, защото това е, което имаме в себе си. Тя е наистина във всеки един от нас – да бъдем лю­бовта, ако й позволим.

Даването в количествата, за които имате смелостта, без никакви очак­вания за възнаграждаване на усилията ви, е най-голямата стъпка, която мо­жете да направите, за да внесете изобилието в живота си и да елиминирате потребността да прощавате. Парадоксално, но докато не го очаквате, ще по­лучавате повече и повече. В край­на сметка ще откриете, че даването и полу­чаването са едно и също нещо.

От книгата на Уейн Дайър “Ще го видиш, когато повярваш в него”

http://www.spiralata.net/

Етикети: его, енергия, притежание, Психология, себепознание, тяло, Уейн Дайър